През миналия век много автори творят в жанра антиутопия, изобразявайки въображаеми светове. В тези имагинерни светове тогавашните обществени недъзи приемат колосални размери и са повсеместни. Затова никак не е чудно, че подобен тип книги са били забранявани и цензурирани.
„1984“
Някъде бях чела, че светът се дели на два типа хора: тези, за които Ерих Мария Ремарк е жена и тези, които смятат, че е мъж. Аз лично имам друг метод за класификация. Тези, които чувайки думите „Big Brother“ се сещат за Къщата, Ники Кънчев и плеяда от български звезди и тези, които възкликват:
ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА
За вторите едва ли е чудно, че тази книга е част от списъка. Макар „1984“ да е определяна като научна фантастика, тя може да бъде разглеждана и като политическо четиво – един антикомунистичен трактат, осъждащ управлението на Сталин. Тази антиутопия е за една тоталитарна държава, в която господства всевиждащото око на правителството. Действието се ситуира в Лондон – град от държавата Океания, където Уинстън Смит работи в Министерството на истината. Там той пренаписва вчерашните вестници, за да отговарят те на днешната истина.
Лозунгът „Големият брат те наблюдава“ държи всички в подчинение и постоянен надзор. Полицията на мисълта строго следи гражданите и раздава безмилостни наказания. Министерството на мира се занимава с войната, Министерството на истината – с лъжата, Министерството на любовта – с изтезанията, а Министерството на благата – с нищетата. Оруел ни завещава думи като „новговор“, „двумисъл“ и „Големият брат“.
Работното заглавие на романа е „Последният човек в Европа“, но впоследствие е променено на „1984“. Символиката е двойна: първо романът е написан през 1948г. и в преобръщането на последните две цифри се крие нумерологична алегория. Втората причина най-вероятно е възхищението, което Оруел е изпитвал към романа „Желязната пета“ на Джек Лондон, а 1984 е годината, през която е построен градът-чудо – Асгард.
От 1950г. до 1990г. книгата е забранена в Съветския съюз.
„Прекрасен нов свят„
Градът е Лондон, годината – 2540, а новият свят е прекрасен. Войните са далечен спомен, за всички болести е намерен лек, бедността не съществува. За жителите на Земята цари безконечно щастие и блаженство. Но има една уловка – отречени са любовта, семейството, изкуството и религията. Мъжете и жените вече правят секс само за удоволствие, насърчавани са да имат по няколко партньори и в никакъв случай да не се обвързват емоционално.
Думи като „майка“, „баща“, и „любов“ са цинизми. Децата отдавна не са плод на любовта, а механизиран инкубационен продукт. От тях стават възрастни индивиди, имащи задължението да бъдат щастливи членове на Обществото.
Всички са с предопределен генетичен код и разделени прилежно на касти – от алфа до епсилон. Джон – главният герой – е отрасъл в резерват за първобитни хора, отричащи благата на новото устройство. Наричат го Дивак, защото не е част от инкубационната поточна линия, не употребява наркотици и цитира Шекспир. Но кои всъщност са диваците в този прекрасен нов свят?
Романът на Олдъс Хъксли е забранен в Ирландия през 1932г., само година след издаването си. В Австралия също не е бил разрешен в периода от 1932г. до 1937г.
„451 градуса по Фаренхайт“
В „451 градуса по Фаренхайт“ Бредбъри описва тоталитарно общество, насърчаващо масовата култура и потребителското мислене. Общество, в което книгите са забранени и принадлежат на аутодафе.
Иронично е да се забранява книга, чийто сюжет е за забраняването на книги. Но именно това се случва в две училища в САЩ – там романът е цензуриран и се използва „пречистена“ версия.
В първото училище цензурата е наложена поради прекомерната употреба на думите „ад“ и „по дяволите“, а във второто се дължи на „споменаването на Божието име напразно“. След множество сигнали и оплаквания от страна на родители и журналисти цензурираните копия са премахнати и на децата е позволено да четат оригинала.
Текст: Елис Емин
Източник: Под моста бг
Последвайте ни и в Телеграм
