Скъпи приятели, празниците приключиха!
И слава Богу, че приключиха, защото нямаше да издържим още една седмица да слушаме „Джингъл белс“, да мааме баклава и да гледаме „Сам в къщи“ по телевизията, гарниран с концерти на дует „Ритон“.
Празниците свършиха, дойде 2020 г. и ние отново заемаме позиции, за да стартираме трудовите си делници, заредени с нова енергия, калена в трескавото малоумие, което имаме щастието да обитаваме като жители на KLETA MAJKA BALGARIQ.
А сега си представете как утре ставате рано. Хапвате нещо леко за закуска. Пиете едно кафе. Вземате душ.
След това се качвате в колата. Или в градския транспорт. Пускате си или уредбата, или пък радио от телефона на слушалки.
И тъкмо си викате „Абе не е лошо човек да си се върне към обичайните задължения“ – от радиото прозвучава:
„Дай ми първия милион и гледай как ги правя седем, седем, седем
Казах дай ми първия милион и няма да ми е последен-следен-следен“
Какво трябва да направи човек в подобен случай (задраскайте верния отговор направо на монитора с ключ):
а) моментално пие два валидола, а после отива да си прави изследвания;
б) залягате ниско, покривате главата си с якето и започвате да произнасяте бавно на латински псалм 91…ако не го знаете, питайте Цветан Цветанов, той го знае;
в) изваждате бавно слушалките от ушите си, слагате телефона на земята и рязко скачате няколко пъти върху него;
г) не мога да преценя.
Истината е, че българската поп и поп фолк музика обладава невероятни текстове, които успяват да се загнездят в съзнанието ни и ние, щем – не щем, живеем с тях завинаги.
Като автор на един от най – дългите текстове на българска песен, който гласи:
„Не трябва
не мога
не искам
не бива“
смея да кажа, че живеем в епохата на музиката, която ни нанася травми. Понякога – неизлечими. Така веднъж чух „Пачанга“ на Владимир Ампов – Княза и до ден днешен имам проблеми с вестибуларния апарат. Но това си е моя грижа, с която няма да ви занимавам днес.
Днес, с цел да се опитам да ви предпазя, съм подготвил една класация, в която ще разгледам 10 от най-травмиращите текстове на български поп и попфолк песни.
А вие не ми се сърдете, ако съм пропуснал някой шедьовър.
Дайте ми първия шедьовър
и аз ще ги направя
седем
седем
седем
седем…
Но да не губим време, а да започваме, че ни чака дълго пътуване в света на гениалната креативност.
10. Криско – Базука
Класическа любовна ода от звездата на…не знам как се казва тоя стил, аз го наричам „детска чалга“, вие ме поправете, ако съм сбъркал.
Клип за милиони – мацки, остров Пукет в Тайланд (дано Криско не е попаднал там на едни красавици, които, казват, не били съвсем красавици, а красавци), готини къщи. Изобщо – драго да му стане на човек, като гледа как лирическия герой извършва някакви движения с таза, облечен нелепо и подвиква:
„Бум бум Мац, мац, писи, писи
Всяко лъвче иска да те дъвче
Бум бум Мац, мац, писи, писи
Всяко лъвче иска да те дъвче
Разклати я малко тая bazooka
Ау-бау
Разклати я малко тая bazooka
Бум-бум
Бум-бум
Бум-бум
Бум-бум“
В този минималистичен опус, чийто цял текст ще се въздържа да цитирам дословно, можете да намерите всичко – от продуктово позициониране на луксозни марки автомобили до класически любовни трели – „не те заменям за коли, апартаменти“.
С това откровение, което може да взриви пазара на недвижимите имоти, ви оставям и отивам да я разклатя тая базука…в моя случай – тоя стар съветски танк…
9. Азис – Мотел
Каква песен…
Не песен, а химн на евротолерантността.
Клипът е пълен с послания. Скинар се задавя в автобуса, бежанец скача и му подава бутилка с минерална вода.
Двамата стискат ръце, а Азис пее ли пее:
„Ле-ле-е-ей, сякаш пред църквата някой оставил е бебе
Ле-ле-е-ей, така ми се плаче за тебе
Ле-ле-е-е, като на малко момиченце
вързали току-що бурка
Ле-ле-е-е, мисля си ще се побъркам
Ле-е-е-ле-е-е“
Сега… никога не са ми връзвали бурка, но ако ми вържат, а докато ми я връзват, Азис ми пее на ухо, слагам бас, че и аз ще запея:
„Алеле лей лей лей лей“
Но едно нещо не ми е ясно – защо в попфолк песните се използват междуметия.
Например – „ръгъдъ – дъгъдъ – дъг“. Или пък – „са, са, са“. Или – „оп, оп, оп“.
Или направо „Оп – са, оп – са“.
Ако някой ми обясни тази жанрова особеност, ще си отида спокоен от този грешен свят, в който Азис с право пита:
„Хабиби, спиш ли добре
храниш ли се“…
ходиш ли редовно на тоалетна, преглеждаш ли си простатата, храниш ли се разделно и така нататък…
8. Гери Никол – Готина и луда
Сега, да направя едно уточнение. Не знам дали Гери Никол се пише така, или пък се изписва с тире – Гери-Никол. Да ме прощава младата звезда за това мое незнание, но аз съм възрастен чичо, който поне дузина пъти в транс е слушал тази песен, чийто текст е достоен за мнозина литературни награди:
„Оу, с тебе няма, няма да съм друга!
Такава съм – това не е заблуда, не.
Не живея за вчера.
Готина, яка и много откачена!
Яката дупара, яката дупара!
Сега ша ва запаля, сега ша ва запаля!(x2)
Кой ши я бара, кой ши я бара?(x3)
Барай, давай, барай!
И няма други схеми, всичките пантери.
Ше ти дойдат като котенца пред Гери.
Meow, това е моята игра!
С един ход ше те размажа, най-много с два.
О да, ши та вързвам, ши та бавя!
Ши та карам да се чувстваш как да не забравиш сега“
Не знам към кой жанр точно да отнеса този литературен опус на госпожица Гери. Веднага се сещам за късен романтизъм. Съгласете се, че има много от онова шилерово „sturm und drang“.
От друга страна, боравенето накуп с шопски и варненски диалект моментално дават една мултирегионална поанта, върху която можем да опнем една яка дупара и да заключим, че дали в Дуранкулак, или в Малко Търново, дали в Петрич, или в Силистра, дупарата си е дупара.
Особено ако е яка дупара!
Въпросът е ИСКАТЕ ЛИ ДА БАРАТЕ, МРЪСНИЦИ ТАКИВА???
7. Павел, Венци Венц и Кристиан Костов – Вдигам левъл
„Не го прая за кинти
Не го прая за евала
Просто всее някой
трябва да вдигне LEVEL-a
Искам да купя самолет на мама
на мама
Oхх
Искам от мене по – голям да няма
да няма
Без да взимам не давам
С братаците задминавам
За нищо не съжалявам
Мога да си го позволя
Не знам за теб
Но знам за мен
Аз Вдигам LEVEL“
Тази творба… Какво говоря, този опус, тази ода е сътворена от любимците на лейбъла „Вирджиния рекърдс“. В текста се съдържа всичко, което може да хрумне на няколко младежи, събрали се на скромна вечеринка с туба ракия, опаковка „Кале“ и още някакви неясни за никого субстанции.
Сега, да си призная, тук поантата е МАМА.
Мама заслужава да има самолет.
Но, ако няма самолет, може да мине и с един селскостопански хеликоптер втора употреба.
И без това в последните години толкова хора се вляха от селскостопанската индустрия в шоу индустрията, че чак се чудя защо клипове на български песни не започнаха да се излъчват в предаването „Бразди“.
Даже си представям Павел и Венци Венц, които орат с трактор и пеят:
„Ъхъ…йеааа…
искам да изора нивата на мама
ъхъ, чегераут, ю хърт ми бейби
Дай ми първата нива
и гледай как ги правя
седем, седем, седем, седем“
(Послените редове са насочени към евросубсидиите за земеделските производители, но млъкни сърце.)
6.Фики – Is This Love (Издислав???)
Никой не знае какво точно се пее в тази песен на младия и известен с краката си певец Фики Стораро.
Някои твърдят, че песента е на английски.
Ако това е така, съм склонен да се съглася. Аз лично чувам микс от арамейски, суахили, иврит и донякъде есперанто.
Впрочем ето какво се пее според мен:
„Комин клоузър
уонц ю тел мииии
Издислав
Издислав
аааааааааааа
Издислав“
Хубавото на песента е, че можете да намерите в текста каквото си искате. Всяка дума звучи на различен език, а богатата орнаментика, изпълнена в макам хиджас и други интересни ладове вкарва допълнително напрежение и компресия в този вселенски хит на младия Фики.
Хубаво е, че родните изпълнители показват своята принадлежност към световната сцена, излизайки от тесния пазарен сегмент на българските слушатели.
С други думи Фики и „Издислав“ щеше да е чудесен участник на „Евровизия“, но, за съжаление, песента вече излезе в ефир, че и направи 2 милиона и половина гледания в You Tube. Както биха казали едни от предишните участници в класацията – „дай ни първия милион в You Tube и гледай как го правим седем, седем, седем“…
А сега да видим какво ни чака на пето място.
5. Цветино Джукати – Жаба влачи телевизор с нокторезачка
Ако търсите българската песен с най-енигматично заглавие – ВОАЛА – ето я! Олд скул чалга бардът Цветино Джукати е написал този величествен гюбек, който се нарича „Жаба влачи телевизор с нокторезачка“…
Чел съм сюрреалистична поезия. Честно казано дори при автори като Андре Бретон не съм срещал нещо подобно.
„В банята влезни
хавлия си вземи
леко, леко, леко, леко
много ти лежи
Жаба влачи телевизор с нокторезачка
Жаба влачи телевизор с нокторезачка
Жаба влачи телевизор с нокторезачка
Жаба влачи телевизор с нокторезачка“
Седя си и си мисля – как една жаба може да влачи телевизор с нокторезачка? И тази тревожна, трескава мисъл ще отиде заедно с мен в гроба.
Моля ви, близки мои – когато се спомина, сложете в ковчега ми една нокторезачка. Кой знае дали на оня свят няма да ми се наложи с нея да влача телевизори…
4. Владимир Ампов – Графа – Глава
Тази песен има лесно запомнящ се текст. В него се пее следното:
„Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава,
други ден не знам.
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава
Други ден ще имам ли…
глава, глава, глава, глава, глава, глава
не знам дали ще имам…
глава, глава, глава, глава, глава ,глава
Не знам дали ми трябва…“
За вас не знам, но за мен този минималистичен текст на Влади Ампов – Княза изследва кръговрата на живота.
И аз, също като лирическия герой на Влади Ампов – Лорда, също имах дълга коса на млади години. После се постригнах. После оплешивях. После не помня, но днес главата се е превърнала в абсолютно ненужен орган, който постоянно има нужда от някакви шапки и безсмислени инвестиции.
Изобщо този минимализъм на българските автори трайно се е намърдал в популярната музика и ние трябва да сме доволни, защото, ако не друго, то поне подобни песни се помнят лесно.
Даже се запомнят по-лесно, отколкото е необходимо и после, за да се отървем от тях, е необходимо да се подложим на лоботомия…
3. Дара – К’во не чу
Песента на тийн идола Дара обладава величествен текст.
Той представлява горе-долу следното:
„Не знам дали си глух,
кажи ми к’во не чу?
Оп оп
Не знам дали си глух,
кажи ми к’во не чу?
/к’во к’во не чу/
Не знам дали си глух,
кажи ми к’во не чу?
Оп оп
Не знам дали си глух,
кажи ми к’во не чу?
К’во не чу?“
Нещо неясно да има?
Нещо да не чухте?
За мен няма нищо неясно. Имаше до момента, в който загледах кой е в екипа, сътворил този смаш хит. Оказа се, че автор на текста е половинката от дуото Павел и Венци Венц – а именно – самият Павел.
И добре, че не е писал текста в тандем с Венци Венц, защото още един самолет за кака нямаше да понеса.
К’во не чухте? Продължаваме към второто място.
2. Криско – Наздраве
Много съжалявам, но Криско влиза с втора своя песен в класацията.
И няма как да не влезе в нея, защото текста на тази песен надминава и най-зловещите ни кошмари, които могат да се появят нощно време след преяждане по време на празниците.
Впрочем уверете се сами:
„Да ти кажа ли thank you или fuck you,
или thank you или fuck you
Да ти кажа ли thank you или fuck you,
по – добре fuck you,по – добре fuck,fuck
thank you, fuck you
thank you, fuck you
thank you, fuck you
thank you, fuck you
thank you, fuck you“
Раздиран от дилемата дали да ни каже „thank you или fuck you“, главният герой губи 3 минути и 8 секунди от живота ни, рецитирайки следното:
„Аз съм ла вида лока,
бие ма тока ..
в самото начало
не е вярно,че ме обичаш
ще излъжа ако кажа
че ми липсваш
Да ти кажа ли thank you
или fuck you,
или thank you
или fuck you
Да ти кажа ли thank you
или fuck you,
по – добре fuck you,
по – добре fuck,fuck
thank you, fuck you
thank you, fuck you
thank you, fuck you
thank you, fuck you
thank you, fuck you“
Ако не съзирате в този текст шедьовър, то това означава, че сте загубили сетива за красивото и умното едновременно.
Което от своя страна значи, че от Криско няма да получите „thank you“ а по-скоро едно „fuck you“.
А има и друг вариант – вие да кажете „fuck you“, ама не е много политкоректно някак…
А сега да видим кой е на първото място в тая доста клета класация.
1. Първо място не се присъжда!!!
Тук можехме да сложим какво ли не. Има толкова много абсолютно ненужни поп или попфолк текстове, които можеха да съществуват, а можеха и да не съществуват.
Но аз няма да го направя. Вместо това ще ви припомня, че беше време, в което българската музика имаше своите велики текстове.
Като тези на Димитър Воев, който изпя:
„Човек със анцуг грухти из града
с дебел пръст ме сочи на свой’та свиня
и те любезно на смърт ме осъждат
а своето семе в Москвича развъждат“
Като тези на Любо Малковски, който изпя:
„Минало далеч остава,
бъдещето е в мъгла.
Магията те завладява,
докоснал се за миг до тях.
Наоколо е толкова тихо,
сякаш в света си само ти.
А откога си се затичал,
погледна ли веднъж встрани?“
Или като тези на Милена:
„Каймата, другари, е част от народа,
месото се тика в казан – ей така,
едни са гаднярите, други за Бога,
но никой не пита: „Какво е кайма?“
Сложна машина мели живота ни,
всеки напредва натам без глава,
никой не може да мисли повече,
защото участва в тази игра!“
Вместо тези текстове днес ефирът е задръстен с песни, които спокойно можеха и да не съществуват.
И ако питате мен – те не съществуват. Защото всичко съществува, само ако от него има някакъв смисъл.
Посочете ми поне една логична причина за съществуването на някоя от песните в тази класация и аз ще се съглася с вас и ще се извиня публично.
Истината е, че празниците минаха, навлязохме в 2020-а и отчитаме 30 години от края на комунизма и цензурата у нас.
От цензурата се отървахме.
Но от кастрираното си чувство за поезия няма да се отървем лесно. То ще ни преследва и на оня свят, където има да влачим телевизор с нокторезачка до следващия апокалипсис…
Венци Мицов
Оффнюз
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
