ТОВА НЕ Е КРАЯТ. НО ПРОДЪЛЖЕНИЕТО?

Ds olil

Да обобщим – коварният вирус вилнее от два месеца и половина. Новините за кошмара в Китай не бяха водещи в българските емисии, докато те, нашите медии, не истерясаха и успешно ни захлупиха в паниката.

Нямаха и друг избор – заплахата се приближаваше до нас, властите се ослушваха или повече нехаеха, докато и тях не ги стисна за гърлото. /А и премиерът Борисов се разкашля след прегръдките с благодарни избиратели на шуменския стадион, последва го генерал Мутафчийски, без да се е прегръщал с хората/. И то така, че прибягнаха до твърде екстремните форми на информиране на обществото – помните брифинга в полунощ срещу 8 март, снощи пак ни облъчиха в късна доба, а междувременно ни обстрелват с инфо и в светлите часове на деня. От което все повече ни притъмнява, а гражданството, предусетило извънредното положение, опустоши магазините и се презапаси като за война предимно с тоалетна хартия и боб.

Извънредно

Какво разбрахме от извънредното съвещание на министрите и оперативния щаб за борбата с коронавируса – правителството ще предложи на депутатите да гласуват за обявяване на извънредно положение и те ще го приемат, защото наистина трябва. Нощното умуване, по думите на премиера Борисов, зациклило в пренията колко твърди да бъдат мерките. И те няма да бъдат твърди, се оказва – ресторантите не бивало да се затварят, защото „има много домакини, които не готвят или са на работа, а семействата трябва да се нахранят някъде“. Вътрешният министър Младен Маринов получи заповед незабавно да затвори нощни клубове, барове и дискотеки – „там се движат хората, подскачат, потат се, прегръщат се, то това е най-хубавото, ама сега малко ще се ограничиме“.
Премиерът нареди на просветния министър Красимир Вълчев да ангажира ваканцуващите принудително студенти да разнасят пенсиите. „Сега е моментът да покажем дали сме патриоти, дали милеем един за друг, дали сме солидарни“, аргументира се Борисов.

Защо обаче той се изпусна в множествено число за близките на починалите от коронавирус, държани в карантина и в невъзможност да ги погребат, не стана ясно дали е само лапсус, или крие нещо. След проблема с погребалните агенции той посочи, че някои страни предвиждат и затвор за нарушители на карантината, но у нас може да се отърват с глоба от 5 000 лева. „Тези, които не спазват дисциплината, да дадеме възможност на службите на МВР да ги издири, да ги задържи и принудително да ги държи, за да не разнасят заразата. Е това е под думата „извънредно“, обясни той. Само за ден 14 души „избягаха“, а за да няма повече бегълци от „домашния арест“, какъвто карантината не е, ще бдят полицията, армията, жандармерията.

И разбира се, че става дума за пари, за много пари. „Поне 3 милиарда ще са загубите – бюджетът не събира приходи, няма акцизи, данъци, ДДС. Цялата държава не работи. Затваряме училища, детски градини, университети, родители не ходят на работа, няма БВП“, обобщи премиерът. Не може да му се отрече правилното заключение, че „единствено дисциплината и мобилизацията на нацията може да ни помогне“.
„Ако не го предлага този министерски съвет, ще го направи друг“, каза той и провокира мнителността, че и надеждите на внимателно слушащите.

Това не е краят

Че това не е краят, а сме още в началото на стръмната крива, която ще ни изстреля нагоре в мрачната статистика на болестта, е повече от ясно. И не е краят на света, разбира се. Чудовищни епидемии са затривали десетки милиони души през вековете и човечеството пак е оцеляло. До снощи заразените у нас бяха вече 23-има. С 13 установени болни Унгария вчера обяви извънредно положение, преди това Словакия с 10. Европа и Балканите вече бяха пламнали, докато ние си въобразявахме, че сме под палмовите сенки на изолиран остров. Закъсняхме ли? Според Борисов и винаги съгласните с него – не.

Но едва на 24 февруари премиерът свика извънредно заседание на Съвета по сигурността, едва тогава бе сформиран и националният оперативен щаб за борбата с коронавируса. На следващия ден на летище София и във ВМА се проведе учение или демонстрация, или както там се казва, за реакция в случай на опасна зараза. Три дни по-късно, на 28 февруари, с решение на МС бяха деблокирани 100 000 литра спирт от държавния резерв. Тогава започнаха и първите сигнали в медиите, че в аптеките няма предпазни маски. И до днес няма.

Няма установени пациенти, поразени от коронавирус, повтаряше щабният шеф под пагон Мутафчийски и така цели две седмици. На 7 март чухме за първите положителни проби у нас – по една в Плевен и Габрово, после още и още. Заболя и медицинска сестра. И още медици ще има – докато работят без защитни средства. И ще обявяват колективни оставки, но само на думи. И правителството ще ги баламосва с кухи обещания за достойно заплащане на труда им. Лъгани многократно и игнорирани, дано доживеят до догодина, когато евентуално нощният им труд ще струва поне левче на час, според последното договаряне. Защо не сега и веднага, в разгара на огъня, няма кой да каже.

Пак извънредно МС реши държавата да поръча на български фирми да започнат да шият защитни облекла за болниците и предпазни маски, и пак ужасно закъсня. Производството на памучния плат с импрегнирано покритие не е като да биеш инжекция или да изследваш пациент на ехограф, иска време и човешки ресурс. Кройката на гащеризоните верно не е сложна, но пък на Борисов демонстрационната маска се оказа твърде тясна за лидерската му глава. А това усложнява производството, поне откъм размери.

Като говорим за солидарност

Най-голямата италианска банка Интеза-Сан Паоло дари 100 милиона евро за борба с епидемията от коронавирус на болниците и предостави 5 милиарда повече ликвидност в полза на средните и малки предприятия, написа във Фейсбук една българка, журналист в Милано. Тя всеки ден съобщава подобни новини и за дарителските жестове от италианските фирми, от държавата Китай. Всички световни медии излъчиха посланието на Джузепе Конте с плана му за облекченията за гражданите /за данъци, осигуровки, ипотеки, майчински и т.н./ и за мерките на правителството в свръх-критичната ситуация.

У нас? Палете свещи и се молете Цеко Минев и други банкери, или собственици на големи вериги и олигарси /Пеевски може би?/ да се трогнат и да проявят солидарност. Храмовете са широко отворени, въпреки кризисните мерки на правителството, стана ясно от съобщенията на духовните водачи на християни и мюсюлмани. Молете се и за лидерски обръщения към нацията, както се прави в цивилизована Европа. Не, че са лечебни, задължителни са. Вместо това, ние разполагаме със Севда тв и премиерски брифинги на крак или послания от джипката. И с навъсен президент, за когото на първо място в тази ситуация е икономиката, както и полемиката с управляващите.

И това не е краят, а само началото на неизвестните

Да не би да си спомняте през последните 10-11 години да сме били на крачка преди кризите, а такива никак не са ни липсвали. Скъсаните язовирни стени и наводненията на цели селища, язовир „Студена“ и 5-месечното бедствие в Перник, КТБ, Булгартабак…

Не знам дали проблемът е в това, че в България няма действащ отделен закон за управление на кризите. Налична е една кратка Глава трета „Управление при кризи“ в Закона за управление и функциониране на системата за национална сигурност, в сила от 1 ноември 2015 г. Въпросната Глава трета се състои от 4 члена – 17, 18, 19 и 20. В т.1 на чл.17 е посочено, че „Управлението при кризи е съществен елемент от дейностите по защита на националната сигурност“. Оставаше и да не е. А в т.2 – че „Положение на криза се обявява, съответно отменя, с решение на Министерския съвет“. „Управлението при кризи се осъществява от Министерския съвет чрез Националната система за управление при кризи“, визира т.3. И нататък е още по-голяма скука, макар текстовете да са малко. Не, че в подобно четиво се очаква да фигурират екшън или подробни планове за действие при различните рискови ситуации. Но чак пък такава законотворческа немощ.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.


Има и точка, според която „Националният ситуационен център подпомага Министерския съвет при 1. ръководството и координацията на действията по превенция, реакция, управление и овладяване на кризи“. Толкова ясно написано, пък нито превенция видяхме в годините, нито своевременна реакция, другото за управлението и овладяването на кризите си го знаем и го понесохме многократно. И после кой не спазва законите?

Кризата на кризата

Тя е в некомпетентността на властите. В които сме наясно кой влиза и става я шеф, я чиновник, но подчинен на същата некомпетентност на върха. И, ще не ще, в името на поста и заплатата става марионетка в хаотичните решения и действия. Които винаги са без план и протокол, като на пожар, който трябва да бъде изгасен с насрещен огън. На коронавируса не можеш да му тръгнеш с маркуча напред и с пламъците, ако и да разправят, че от високите градуси умирал.
Кризата е в нас самите. Защото много преди да зазвучат призивите на премиера за солидарност, ние сме забравили съдържанието на това понятие, ама отдавна, като изключим кратките благотворителни кампании по един или друг повод. Защото все чакаме някой друг да ни реши проблема, но този път другият го няма. Или е в невъзможност да се справи. А и който и да е той, не би ни озаптил, ние обичаме съпротивата срещу всякакви мерки.

И когато някой ден все пак тръгнем надолу по стръмната крива на кризата, а оцелелите са погребали своите мъртви, може и да осъзнаем, че животът е по-ценен от политическите пристрастия. И от далаверата, която неизбежно ще се случи, защото все още това е България.

Вилдан Байрямова 

Биволъ

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram