– Проф. Тагарев, фактът, че Украйна иска да ремонтира военна техника въпреки западната помощ, означава ли, че Киев очаква дълга война с Русия?
– От украинска страна идват сигнали, че по тяхна оценка в оптимистичния вариант войната може да приключи до края на годината. Когато се залагат такива планове обаче, се взимат предвид по-тежките сценарии.
– Кога ще се усети на фронта ефектът от западните тежки оръжия, които Киев получава?
– Никой не очаква, че украинската армия тутакси ще стане много по-мощна и ще тръгне в настъпление. Това ще е процес. В момента, в който оръжията са налични и украинската армия умее да ги използва – те влизат в действие. Аз не очаквам някакъв рязък скок в даден момент, но мисля, че все още сме в началото на процеса. Тепърва голяма част от тях ще пристигат и някъде в края на юли и август вече ще са готови за използване.
– Украйна иска да ремонтираме военната й техника, включително 200 танка. Имаме ли такава техническа възможност?
– Имаме, макар че основен ремонт на такава техника изисква сериозно усилване на наличния ни капацитет. По мой спомен, нашият специализиран завод в Търговище имаше капацитет да поправя приблизително по един танк на месец. Друг е въпросът колко може да се разшири този капацитет във военно време. Важното е по-бързо да се направи този ремонт и да се върне тази техника на бойното поле. При всяко положение ще зависи какво искат украинците. Като правило при основни ремонти се търсят възможности за добавяне на способности на това въоръжение. Ако са нямали или са били унищожени някакви сензори – оптически или термовизионни, някакви защити, не би трябвало да е проблем възстановяване или добавяне. Предполагам, че в някакъв формат на сътрудничество на украински и наши производствени звена това може да се случи. Все пак не става въпрос за нещо кой знае какво. Това ще е някакъв процес, който може да продължи дълго време.
– За голяма част от българите реалната военна помощ за Украйна е морален акт. Ще се срамуваме ли в бъдеще, че отказахме да дадем оръжие на една нападната страна?
– По-рано прочетох изявлението на премиера, че оръжие на Украйна няма да бъде давано. Лично аз бих се чувствал много некомфортно на големи международни форуми, където се обсъжда помощта за Украйна. А България участва в тези формати. Ние бяхме на този формат, наречен „Рамщайн” - на името на военната база в Германия. Там се събраха страни, които са готови да помагат, и се обсъждаше как това да се координира. Въобще не се е обсъждал въпросът да помагаме ли, или не. А ние изпращаме там българския министър и началника на отбраната и сме казали преди това – никаква помощ! Какво е това участие? Това поставя България в много неблагоприятна светлина. За съжаление – за пореден път.
– Шефът на „Роскосмос” Дмитрий Рогозин ни заплаши с ракетата „Сармат”, за която казват, че засега съществува само на хартия.
– Не е само на хартия. Направиха <210> изпитание по време на войната. Може да не е влязла на въоръжение, но твърдят, че изпитанието й е преминало успешно. Така че не трябва с лекота да се пренебрегва това медийно изявление. Де факто това е заплаха от високопоставен държавен служител. Това е бивш руски вицепремиер, отговарящ за отбранителната индустрия, бивш депутат, бивш посланик в НАТО - и той си позволява да отправя заплахи към суверенни страни – и в същото време членки на Алианса! Което за мен е и доста неразумно поведение. Това го отдавам по-скоро на вътрешнополитически причини. В Русия доскоро имаше един дългогодишен политик, който наскоро почина - Владимир Жириновски. Той си позволяваше такива изявления и тази ниша в момента е отворена. Може би политически Рогозин се е прицелил в мястото на Жириновски. Който ужким е някаква опозиция на Кремъл, но действа напълно в интересите на властта, допълнен с малко театрални изяви.
– Толкова години отлагахме модернизацията на армията. Сега изведнъж трябва да я направим много бързо и поради това и много по-скъпо. Политиците ни разбраха ли, че отбраната ни не може да бъде докарвана до такова състояние?
– Надявам се да са разбрали, защото, ако не са – това говори много зле за нашата политическа класа. Пренебрегвайки отбраната в продължение на години, Украйна стигна до ситуацията, когато практически не можа да реагира на руската агресия през 2014 година. Тогава загуби немалка част от своята територия. След това започнаха да дават от 4 до 5% от БВП за армията. Въпросът е трябва ли и ние да изчакаме да изпаднем в същото положение. Разумен политик не би действал по този начин. Трябва да отбележим, че в самото начало на войната имаше едно заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, където една от малкото общи позиции бе, че още догодина нашите разходи за отбрана трябва да достигнат до 2% от БВП. Ще видим в бюджетната процедура дали това ще се реализира. Това ще покаже достатъчно ясно дали управляващите взимат сериозно възможността нашата армия да бъде подготвена да отбранява страната, или не. В част от коалиционното споразумение трябва да бъде заложено изпълнението на една дългосрочна програма за превъоръжаване. И да бъде създаден инвестиционен механизъм, който да позволява многогодишно планиране, а не да е година за година и от бюджет до бюджет. Модернизация така е невъзможна. Няма как бързо да бъдат компенсирани тези изоставания и десетилетното бездействие. Ако имаме такъв механизъм, това ще ни даде възможност да тръгнем във вярната посока. Сложният въпрос е има ли кой да направи такава програма.
– Гърция в разгара на най-голямата си финансова криза не съкрати нито една от военните си програми - нито спря да прави подводници, нито промени параметрите на проекта за нови танкове и фрегати.
– Може и да са ги разсрочили във времето, но явно при тях има разбиране какви са опасностите, защо е нужна армия и защо трябват инвестиции в нея. При нас от доста години по различни причини - политически, икономически и финансови, на тези процеси не се гледаше сериозно. Дори след 2014 година, когато Русия незаконно анексира Крим и въпреки решението на НАТО всички страни да започнат да вдигат бюджета си за отбрана, България продължи в следващите три години да го намалява. И това в добри години за бюджета във всяко отношение! И чак през 2018 година приехме един план как ще го повишим, ама по възможност по-бавно. Сега, виждайки имперските амбиции на Русия, нашите политици би трябвало да се стреснат малко.
– Проектите за двата кораба за флота и първата партида от 8 самолета F-16 вече се изпълняват. В Украйна обаче руската армия загуби страшно много бронирани машини. Има ли опасност това да промени параметрите на програмата за бойни машини за сухопътни войски?
– Още преди 5-6 години в рамките на НАТО приехме да изграждаме онова, което на военен език се казва „Средна механизирана бригада”. Има лека, има и тежка! Изискванията за нея са много сложни. В проекта за закупуване на бронирани машини за пехотата би трябвало те да са залегнали. Ако успеем да постигнем тези изисквания – това би било добре. Ясно е, че тези бронирани машини не действат сами. С тях трябва да има пехота, въздушно разузнаване с дронове. Вижда се колко ефективни са тези дронове дори за нанасяне на удари.
– Как да опазим армията си от Петата колона на Русия у нас?
– Определено проблемът за Украйна през 2014 година бе не само недофинансирането на армията, но и дълбокото проникване на руските служби и интереси в цялата им система за сигурност. Проблем, който те в голяма степен успяха да решат за тези 8 години. Но преди това загубиха територии! Имаше фрапиращи много случаи като този – на украинския полковник, чийто брат е генерал в руската армия! При нас този проблем е най-виден при висши военни, които разбираме как разсъждават и какви позиции заемат едва след като напуснат армията. Това обяснява донякъде и защо сме дотук по въпроса за модернизацията на армията и въобще отношението ни като съюзник в НАТО. Този проблем ако не бъде решен, само вкарването на ново въоръжение и харченето на милиарди няма да ни даде отговора на потребностите, които имаме.
1 час бг
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
