Точно преди 17 години, на днешния Стефановден, кола бомба помете българската база ”Индия” в иракския град Кербала. Загинаха петима български военнослужещи – Георги Качорин, Иван Инджов, Антон Петров, Свилен Киров и Николай Саръев. Десетки бяха ранени. Нашите воини бяха в състава на коалиционните сили за омиротворяване на размирната страна. В армейската история този ден влезе като Кървавия Стефановден.
Бях в Кербала десетина дни след трагедията.
Помня оклюмалите физиономии на повечето от момчетата, но и настръхналите дула на командосите от специалните сили.
Помня, че един от ефрейторите бе изписал на каската си имената на загиналите и заканата: „Ще отмъстим за вас!“.
Помня, че много от началниците се скриха зад гърба на командира подполковник Петко Маринов и дори един от тях сега е генерал на висока позиция с претенции за още по-висока.
Помня разрушената до основи призрачна база „Индия“, защитена в пъти по-малко от другата база „Кило“.
Помня как втората база после бе укрепена като бункер с чували от пясък. Как до тоалетната навън се отиваше с прибежки и припълзявания с мисълта да останеш жив.
Помня, че снимките на старшина Мариан Колев, минути след трагедията, видяха бял свят дълго след това.
Помня тягостната обстановка в Централния военен клуб, където бяха изложени ковчезите на загиналите и плача на майките!
Помня, че отец Саръев анатемоса началниците, които не се бяха свършили работата и племенникът му плати с живота си за това.
Помня, че се води разследване по случая, което не стигна доникъде.
Помня, че бе направен малък паметник на петимата в Кербала, но дали още го има не ми е известно.
Не знам дали загиналите в Кербала петима мъже са герои. Но знам, че те изпълниха своя войнишки дълг така, както се искаше от тях. Те свършиха войнишката си работа, за политиците историята си каза и ще си каже думата.
Знам, че майките никога няма да простят на началниците смъртта на децата си. „Нека Господ им прости, аз не мога“, изрече една от тях години по-късно.
Знам, че детето на Качорин , го помни само от снимките.
Знам, че всяка година другарите на загиналите вземат „За почест!“ пред гробовете и паметниците им. И тази година са с тях. Не са ги забравили! И тази сълза за Кербала е най-истинската, най-чистата!
Поклон!
Калин Неврокопски
Фрог
Последвайте ни и в Телеграм
