Спорове между магистрати и депутати и обвинения в противоконституционност предизвикаха промени в закона за извънредното положение, внесени от ГЕРБ, с които се дават нови правомощия на Висшия съдебен съвет (ВСС).
В предложението на вносителите е записано, че колегиите на ВСС ще могат да взимат решение по кои производства да продължават да текат сроковете в периода на извънредното положение. Тези решения ще се обнародват в Държавен вестник.
Според Лозан Панов – председателят на Върховния касационен съд (ВКС), това би довело до смесване на властите. „Прехвърлянето на това правомощие към колективен орган, който е извън законодателната власт, ще създаде криза в кризата. Няма да има необходимата предвидимост и яснота, която в този момент се дължи на обществото”, обоснова се Панов пред парламентарната правна комисия, която днес одобри законовите поправки на първо четене.
Възрази му Георги Чолаков – шефът на Върховния административен съд (ВАС), който изтъкна, че предложението всъщност било инициатива на съдийската колегия на ВСС. По думите му няма нарушение на конституционния принцип на разделение на властите, тъй като ставало въпрос просто за делегиране на правомощия.
Тезата на Панов обаче намери подкрепа сред някои депутати. Крум Зарков от БСП обяви законовата промяна за продължение на тенденцията, при която Народното събрание абдикира от своите правомощия. „Законът постановява, че ВСС със свои решения ще изпълва със съдържание законовата норма. Това въобще не е делегация. Това е нарушение на разделението на властите. Още повече, че става дума за решение на отделни колегии, а не на пленума на ВСС, което създава риск за приемане на противоречащи си решения”, изтъкна Зарков.
Като тревожно определи предложението и депутатът от „Атака” Явор Нотев. „Ние знаем как се създава закон – преминава през две четения, възможност президентът да наложи вето, да бъде представен пред Конституционния съд. Тук ми се губят тези гаранции, които са известни на всички”, констатира Нотев.
Правосъдният министър Данаил Кирилов отказа да коментира инициативата с аргумента, че идва от самите съдии, и крайното решение е на парламента. Но показа склонност да я одобри: „Смятам, че в голяма степен колективният орган на съдебната система има висока степен на готовност да приоритизира определени производства спрямо други, които не проявяват особена спешност или необходимост, или чувствителност в тази ситуация.”
Боян Магдалинчев, представляващ ВСС, аргументира предложението с необходимостта да се взимат оперативни решения.
И ДРУГИТЕ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА
Депутати от ГЕРБ искат да позволят на заемащите високите етажи на властта да подават декларации за имущество и интереси по антикорупционния закон в срок до един месец след отмяната на извънредното положение. Сега законът изисква ежегодните декларации да са подадени до 15 май. И тъй като вчера правителството предложи извънредното положение да се удължи до 13 май, това означава, че задължените лица получават отсрочка до 13 юни. Този срок обаче може също да се удължи, ако управляващите решат, че извънредното положение трябва да продължи още по-дълго.
С друга поправка от ГЕРБ предлагат да бъде отменена за 2020 г. т.нар. съдебна ваканция. Става въпрос за периода между 15 юли и 1 септември, през който не се провеждат съдебни заседания.
Със законопроекта се правят изменения и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с които се предвижда да не се допуска принудително изпълнение върху доходи на длъжник в общ размер до минималната работна заплата месечно – или 610 лв. В момента ДОПК позволява общият размер на защитения доход да бъде до 250 лв. месечно. „С промяната се цели на длъжника да се гарантира несеквестируем доход, не по-малък от минималната работна заплата, който да му осигури минимален стандарт на живот”, мотивират се вносителите.
Изменя се и разпоредбата в закона, засягаща забавените плащания по задължения в периода на извънредното положение. За това време няма да важат последиците от просрочия на граждани и юридически лица по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от банки и финансови институции, и договори за лизинг. Няма да се прилагат предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Ако гражданин или юридическо лице не може да упражни право или да изпълни задължение в сроковете, определени от законите или администрацията, може да подаде мотивирано искане за определяне на нов срок. Това може да стане само по уважителни причини, каквито, според депутатите, са карантина, хоспитализация, отсъствие от страната по време на извънредното положение или други непредвидени обстоятелства.
От ГЕРБ удовлетворяват и искане, за което много настояваха администрацията и бизнесът – няма да бъдат спирани сроковете по Закона за обществените поръчки, както и за концесионните процедури. „Целта е да може да се откриват и нови процедури, за да не се препятства провеждането и възлагането на обществени поръчки, както и концесионни процедури по време на извънредното положение”, посочват вносителите.
Откритите съдебни заседания, включително заседанията на Комисията за защита на конкуренцията, може да се провеждат от разстояние, като се осигурява пряко и виртуално участие на страните и участниците, предлагат от ГЕРБ. Същото се предвижда и за заседанията на държавните и местни органи, комисии, съвети и др., при условие, че се спазват изискванията за кворум и лично участие.
Военновременни запаси ще могат да се освобождават с решение на правителството, след мотивирано искане на Националния оперативен щаб, пише още в проекта. Запасите ще се реализират от ресорната държавна агенция или ще се използват за безвъзмездно задоволяване на потребностите на националното стопанство и населението.
СЕГА
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
