СОВА ХАРИС
В момента всички – и управляващи, и опозиция, и протестиращи – говорят от позицията на народа, тоест, надценяват своята роля. Така по учебник се изразява една политическа криза – ситуация, в която никой не си знае мястото. Излизането от подобно положение се осъществява с избори, пише „Труд“.
Електорални нагласи
Данните от изследването ни дават моментна снимка на изборните нагласи.
Трябва да отбележим, че вследствие на протестите политическите страсти са приповдигнати аналогично на навечерието на избори. Заявление, че са напълно сигурни, че ще гласуват, дават 54% от избирателите. Още 18% – че в известна степен са сигурни и вероятно ще отидат до урните (или машините). Конкретен отговор за кого ще гласуват дават 64% от гласоподавателите. Това е сравнително висока степен на активност за нашата страна. Изострената ситуация не само е повишила интереса към политическата сфера, но води и до размествания в политическите предпочитания.
ГЕРБ продължава да е първа политическа сила с 17,8%, но според нашите изследвания губи 3,5% от началото на юли.
При коалиционния партньор в управлението ВМРО и обикновено подкрепящата мнозинството в парламента ВОЛЯ също има известно понижение.
Съответно декларираната подкрепа за БСП е 15,7%, което е нарастване с 3,5%.
Най-голям е прогресът при “Има такъв народ” – с 4,9% спрямо юли. Това прави партията на известните шоумени трета политическа сила с 10,1% подкрепа.
ДПС също разширява своето присъствие до 5,9%.
От опит знаем, че на реални избори Движението винаги получава повече от декларирания в изследванията вот.
Четвърта е „Демократична България“ с 4,5%.
ВМРО, ВОЛЯ, АТАКА, НФСБ са под линията.
По показателя “доверие” новата партия
“Има такъв народ” стои най-добре от всичките си опоненти с показател 22,5%. Това се дължи на факта, че тази формация привлича симпатизанти от целия политически спектър.
За превръщането на това благосклонно отношение в изборен резултат обаче в периода до изборите са необходими сериозни доказателства пред избирателите за политическа коректност и компетентност.
Втора позиция заева БСП, при която има нарастване на доверието почти до 20%, като при това положение са изпреварили дори ГЕРБ, макар и с по-малко от процент.
Изглежда, социалистите са на път да преодолеят кризата на доверие, в която бяха изпаднали в началото на епидемията от КОВИД-19.
Доверието към ГЕРБ се е свило до дела на гласуващите за тази партия – 18,8%. С
Същевременно обаче регистрираме мобилизация на твърдото ядро симпатизанти на управляващата партия.
Доверието в Изправи се бг е 12, 5%, в Демократична България – 9,9%, ВМРО – 9,5% , ДПС – 7,7%
Динамика има и в отношението към водещите политически фигури у нас. Президентът Румен Радев в ролята си на критик на статуквото преодоля кризата на доверието към него в началото на епидемията и вече се доближава до обичайния рейтинг за държавен глава.
С 48% доверие той измества от първата позиция председателя на Националния оперативен щаб Венцислав Мутафчийски, който е с 37%. Слави Трифонов вече е на трета позиция с 31% доверие.
Персоналните атаки към премиера Борисов явно дават отражение и при него наблюдаваме значителен спад до ниво на доверие от 20, 2%, което е съотносимо с дела на симпатизантите на ГЕРБ.
Същевременно регистрираме повишаване на доверието към други водещи фигури в управляващата партия като Йорданка Фандъкова (26,4%), Томислав Дончев (20,5%),
Председателят на парламента Цвета Караянчева има незавидните 13,1%, доверие, Деница Сачева (12,2%). Иван Гешев има 15,2% доверие, лидерът на БСП – 16,9%.
Изборът за нов лидер на БСП
Вътрешнопартийните избори в БСП заслужават специално внимание, тъй като състоянието на Социалистическата партия влияе върху конфигурацията на цялата политическа структура.
Широката общественост (41,1%) не смята, че резултатът от вътрешния вот ще възстанови единството в партията. Тези 15,5%, които вярват в обединителния резултат от изборите, са по-малко дори от симпатизантите на БСП.
Като основен конкурент на сегашния председател измежду четиримата претенденти се откроява Кирил Добрев. Според общественото мнение, БСП би могла да постигне по-високи резултати на предстоящите избори с Корнелия Нинова. И по този показател обаче също проличава разделението, тъй като сборът на подкрепата за останалите претенденти надвишава този на сегашния лидер.
Протестите
Гражданското недоволство в началото предизвикваше спонтанна реакция на симпатия и подкрепа от общественото мнение, но постепенното му политизиране води до известна ерозия и колебания в отношението към него.
Първоначално над 60% от пълнолетните граждани напълно подкрепяха протестиращите.
Сега регистрираме, че безусловната подкрепа е слязла до 48%, като още около 25% симпатизират, но с известни условности. Когато става дума за радикализиране на действията и проявата на гражданско неподчинение, по-голямата част от хората вече се отнасят с неодобрение – 46% срещу 38% одобряващи.
Очевидно протестиращите трябва да намерят точната мяра, ако искат да останат във фокуса на общественото внимание. В противен случай рискуват сами да се компрометират. Идеите, които премиерът извади на показ чрез предложението си за свикване на Велико Народно Събрание (ВНС), изместиха центъра на публичния дебат.
По същество предложението му съдържа неща, които отдавна витаят в публичното пространство, но поради несъгласията на едно или друго политическо лоби, не намираха развитие до краен резултат.
Представени пред широката общественост, без да се споменава първоизточника им, те получават одобрение от “квалифицирано” мнозинство.
Така например тезата, че главният прокурор трябва да бъде задължен да се отчита пред парламента на всеки 6 месеца, се подкрепя от 84% от хората.
Също и мандатът на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища да се намали от 7 на 5 години според 81%. От пръв поглед се отхвърля единствено идеята президентът да се избира от парламента, а не чрез пряко гласуване – 17% са “за”, докато 66% са “против”.
От идеите, които ВМРО лансира, колебания има само за задължителната наборна военна служба – 41% одобрение срещу 44% неодобрение. Одобрението на въвеждането на задължително военно обучение е 62%, на въвеждането на образователен ценз за гласуване – 61%.
Идеята следващите парламентарни избори да бъдат за ВНС, макар и първоначално издигната от протеста, не се възприема еднозначно. 32,5% са “за”, докато 35% са: “против”.
Предпочитаната теза е, че е достатъчно да се направят поправки в действащата Конституция. Така смятат 43% от хората; 17% са на мнение, че трябва си остане действащата Конституция без промени, а 18% са считащите, че е необходимо да се приеме нова Конституция.
Получените резултати показват, че в обществото има преобладаваща представа за това, какви трябва да бъдат промените и за това, как трябва да протекат реформите.
Голяма част от обявените предложения могат да бъдат решени и от обикновено Народно събрание. Спорният въпрос е кой е легитимен да извършва промените.
Чрез поставянето на проблемите за обществена дискусия премиерът направи опит да си върне инициативата. Тези, които смятат, че основната цел на предложението на Бойко Борисов е поставянето на важните проблеми в страната за дискусия, са 22%. Това означава, че поддръжката на премиера консолидира симпатизантите на ГЕРБ и партниращите й партии.
За 61% основната цел е печелене на време и оцеляване във властта. Нещо повече, засега протестиращите продължават да удържат тезата, че първо управляващите трябва да подадат оставка, а после да се мисли какво да се прави – 50% от гражданите в страната са съгласни с това. Несъгласие с тази теза изразяват 31%.
Установяваме, че засега тезите на протеста имат надмощие, но същевременно е в ход и консолидация на хората, които имат опонираща гледна точка. Разпределението на влиянието на двата лагера личи най-добре в позицията какви трябва да бъдат следващите парламентарни избори у нас.
Този въпрос е в центъра на политическото противопоставяне, въпреки че времето за провеждане в двата варианта почти съвпада.
За редовни избори през март 2021 г., организирани от действащото правителство, са 35,5% от избирателите. За предсрочни избори, организирани от служебно правителство, са 47%.
Явно доверието между двата лагера е на кота нула. Протестът продължава да има заряд да влияе на нагласите в обществото. Същевременно тече и процес на консолидация на опониращите на тезите на протестиращите, които залагат на основния си аргумент – сигурността.
Пандемията COVID-19
Няма как да бъде игнорирана темата за епидемията от коронавируса, тъй като светът продължава да живее под знака на тази заплаха. И институциите, и обществото ни досега реагираха гъвкаво и България сравнително успешно се справи с бедствието. 31% е делът на тези, които заявяват, че стриктно спазват, а други 57% – че се съобразяват с наложените ограничения. Това показва един адекватен отговор на предизвикателството.
Смущаващо е увеличението на дела на хората, които заявяват, че не спазват предпазните мерки – от 6% преди два месеца на 9% в настоящия момент. Явно за да не се получи пробив в системата е необходимо мерките, осигуряващи обществената безопасност, да се затягат.
В данните от настоящото изследване ясно личи процес на значително разместване на политическите пластове и на налагане на нови субекти. Това обаче не означава, че съществуващата структура е рухнала и утвърдените политически сили ще слязат от сцената.
Вариант, при който ГЕРБ и БСП не присъстват в следваща управленска коалиция, е предпочитан от 36% от гласоподавателите.
Същевременно, е по-добре България да бъде управлявана от дясно-центристка коалиция с участието на ГЕРБ смятат 19%.
А че по-добре е България да се управлява от ляво-центристка коалиция с участието на БСП – 18%.
Широка коалиция между ГЕРБ и БСП предпочитат 5%, което показва, че този вариант не е популярен сред избирателите.
Ако до следващите парламентарни избори не настъпят съществени изменения, с голяма вероятност можем да предположим, че в следващото НС ще присъстват 7 политически субекта.
Някои от тях са съставени от сложни коалиции. Това предполага изключителна раздробеност, при която съставянето на парламентарно мнозинство ще бъде задача с повишена трудност.
Излъчването на консенсусно реформаторско мнозинство, което да направи радикални реформи в структурата на управлението на страната, явно ще трябва да се отложи за неопределено бъдеще. Очевидно с редовни или извънредни избори в страната ще се развие процес на политически хаос и непредсказуемост.
Промени в Конституцията
Получените резултати показват, че в обществото има преобладаваща представа за това, какви трябва да бъдат промените и за това, как трябва да протекат реформите. Голяма част от обявените предложения могат да бъдат решени и от обикновено Народно събрание. Спорният въпрос е кой е легитимен да извършва промените. Чрез поставянето на проблемите за обществена дискусия Премиерът направи опит да си върне инициативата. Тези, които смятат, че основната цел на предложението на Бойко Борисов е поставянето на важните проблеми в страната за дискусия, са 22%. Това означава, че поддръжката на Премиера консолидира симпатизантите на ГЕРБ и партниращите й партии. За 61% основната цел е печелене на време и оцеляване във властта. Нещо повече, засега протестиращите продължават да удържат тезата, че първо управляващите трябва да подадат оставка, а после да се мисли какво да се прави – 50% от гражданите в страната са съгласни с това. Несъгласие с тази теза изразяват 31%. Който и да дойде на власт, ще се справя по-добре според 48%. Несъгласие с това твърдение заявяват 29%.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 19 – 25 август 2020 г. сред 1000 български граждани. Изследването е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента.
Източник: „Труд“
Последвайте ни и в Телеграм
