Депутатите символично въведоха механизъм за разследване на главния прокурор. Приетите на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) обаче се оказаха само прах в очите.
Проектозаконът на МС мина със 181 гласа „за“, 25 „против“ (ДПС) и 1 „въздържал се“ (ДПС). Предложението на Надежда Йорданова (ДБ) бе отхвърлено. Депутатите освен това приеха предложението за промени в НПК на Костадин Костадинов, на Бойко Рашков, както и втория проектозакон за промени в НПК на МС. Приетите текстове трябва да бъдат обединени в общ законопроект, след изготвянето на който ще започнат да текат сроковете за предложения. Промените обаче ще си останат само символични.
Причината е липсата на достатъчно време за приемане на текстовете на второто четене. Това се случи благодарение на поредица от опити за бламиране на законопроекта, определян като първа стъпка от съдебната реформа.
Все пак преди гласуването Андрей Гюров и Кирил Петков от „Продължаваме промяната“ призоваха ГЕРБ-СДС да направи всичко необходимо, за да минат текстовете и на второ четене. По думите им все още има време, ако съществува политическа воля. Те заявиха, че това е най-чаканата и важната реформа от обществото.
След гласуването бившият правосъден министър Надежда Йорданова призова за извънредно заседание на правна комисия днес, по време на което да се изготви общият доклад.
Кой наистина бламира НПК
Двата законопроекта за промени в НПК – на Надежда Йорданова от „Демократична България“ и на Министерски съвет влязоха в комисия на първо четене на 11 януари. Този на Йорданова е внесен още в първия ден на 48-ото НС, а този на МС – на 30 декември 2022 г. Тук се появиха първите обвинения за бламирането на Съдебната реформа – представители на ГЕРБ-СДС в поредица от телевизионни участия заявиха, че Зарков е внесъл законопроекта твърде късно и не оставил достатъчно време за приемането на текстовете. Паралелно обаче председателят на правната комисия Радомир Чолаков не включи в програмата предложението на ДБ почти три месеца.
Когато текстовете най-сетне влязоха в комисия, заседанието приключи в 20 ч., но без политически дебат и гласуване. Промените бяха отложени с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“. Причината – членовете на комисията се умориха. Това са същите депутати, които със завиден устрем 18 часа прекрояваха Изборния кодекс.
На следващото редовно заседание на комисията промените бяха приети, но седемте дни забавяне се оказаха фатални за превръщането на текстовете в закон, както прогнозира правосъдният министър Крум Зарков. А и ГЕРБ, ДПС, БСП, Възраждане и „Български възход“ не допуснаха текстовете да влязат в дневния ред на Народното събрание.
Вчера, след като стана ясно, че текат последните дни живот на 48-ото НС, текстовете най-сетне влязоха на първо четене в зала. Партиите декларираха подкрепа за текстовете, но малко след 18 ч. ГЕРБ-СДС и ДПС провалиха кворума и бламираха реформата. Критиките обаче отидоха при „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ – половината от двете групи отсъстваха от зала и не успяха да се върнат за регистрацията. (Проверка на кворума се прави преди гласуване, каквото не предстоеше. Въпреки това Йордан Цонев провери кворума, регистрираха се 76 депутати – 2 от ГЕРБ и 1 от ДПС, след което той набързо прекрати заседанието – б.а.)
За да се превърне законопроектът в закон, време няма. Нужно е заседание на правната комисия, за изготвяне на общ проектозакон за промените в НПК, едва след което ще започнат да текат сроковете между двете четения. Очаква се Радомир Чолаков да не свика извънредно заседание на правната комисия, а обединяването на текстовете да се случи на редовното заседание в сряда – два дни преди разпускането на парламента. Минималният срок за предложения е 3 дни, тоест след като това Народно събрание отиде в историята. Така съдебната реформа ще се използва за предизборен лозунг и за тези избори, а работата, при най-оптимистичния сценарий, ще се свърши от 49-ото НС.
Прах в очите за Шенген и политическата воля за съдебна реформа
Приемането на текстовете на първо четене е прах в очите за наличието на политическа воля за съдебна реформа. Въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор е една от ключовите реформи за задействане на Плана за възстановяване и устойчивост и в концепцията за съдебна реформа. Всички реформи, заложени в Плана, трябваше да станат факт до края на 2022 г. В този смисъл 724 млн. лв. от ЕС за България остават под въпрос до приемането на всички законопроекти, част от които са ключови промени от съдебната реформа. Щом следващите избори са през април, то при добра воля промените биха станали факт чак през юни, а милионите евросредства ще се забавят с поне още няколко месеца.
По-важното е обаче, че именно промените в НПК се оказват от ключово значение за влизането на България в Шенген. Служебният министър на външните работи Николай Милков, а и президентът Румен Радев прогнозираха, че страната може да се присъедини към зоната без граничен контрол още на 1 октомври 2023 г. Разменната монета обаче остава въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор.
Кой и как ще може да разследва Гешев
Кой ще разследва главния прокурор: Според законопроекта наказателен съдия от ВКС, от апелативен или окръжен съд, но с ранг на съдия от ВКС, може да води разследването срещу главния прокурор или негов заместник, когато има достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Съдията ще бъде временно назначаван на длъжността и ще има правомощия да разследва главния прокурор и неговите заместници. Предлага се да има предварително изготвен списък със съдии от наказателното отделение на Върховния касационен съд (ВКС) или от окръжни съдилища с ранг на съдия от ВКС, които са с минимум 12 години стаж, като се въвежда допълнително изискване те да са работили в последните 7 години като наказателен съдия. От този списък на случаен принцип ще се избира съдията, който ще води разследването. Той ще бъде назначаван от прокурорската колегия на ВСС, която няма възможност да откаже да го назначи.
Разследващи органи: Съгласно текстовете разследващите органи ще са разследващи полицаи, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, или разследващи митнически инспектори, определени със заповед на министъра на финансите.
Контрол: В текстовете е заложена и допълнителна възможност за контрол – назначаването на втори разследващ прокурор. Той ще се избира след края на разследването, когато първият е преценил, че има достатъчно данни за повдигане на обвинение.
Къде отиват делата: Делата ще са подсъдни като първа инстанция на Софийски градски съд, а отказът от образуване на досъдебно производство ще подлежи на съдебен контрол на две инстанции.
ВСС по-лесно ще отстранява главния прокурор: Предвижда се главният прокурор да се избира и освобождава от длъжност с 13, а не със 17 гласа от Пленума на Висшия съдебен съвет. Същото мнозинство ще е необходимо и за временното му отстраняване от длъжност, когато е проверяван за извършването на умишлено престъпление.
Оффнюз
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
