Парамедици сменят лекарите в линейките, за да се пести ресурс и да могат докторите да ръководят по няколко спешни случая, като преценяват кога е нужно превозването до клиника. Това предвижда реформа в спешната медицинска помощ, коментира председателят на здравната комисия в парламента д-р Антон Тонев.
Тя отново е на дневен ред за здравните власти след инцидента във Враца, при който жена почина пред очите на детето си. Според редица здравни специалисти има голяма нужда да се реформира системата, така че да може да се гарантира качествено и навременно здравеопазване на гражданите. Още в първия си работен ден новият здравен министър проф. Асена Сербезова пък обяви, че
Спешната помощ ще бъде сред основните й приоритети за работа
„Въвеждаме реформа, в която да се освободи място на парамедиците в линейките, а лекарят в болницата ще ръководи екипа. Той няма да говори с пациента, а с парамедика, който е на място“, обясни д-р Антон Тонев. Идеята реално обаче не е нова, като за това се говори от години. Подобна реформа се приема добре от работещите в сферата на спешната помощ.
„Здравните власти действително имат намерение да засилят ролята на парамедиците в спешната медицинска помощ заради острия дефицит и нужда на кадри. За целта обаче трябва да се уредят нормативно правилата, тъй като те се водят немедицински персонал и тяхната роля е да подпомагат работата на медицинските специалисти. Реално те могат да осъществяват медицинска помощ само в присъствието на лекар или медицинска сестра. Затова един от вариантите е това да става по метода на телемедицината и консултиране с лекар от разстояние, чрез свързано с интернет устройство – компютър, таблет, смартфон или специална апаратура“, коментира експерт от бранша пред „Монитор“.
По неофициална информация у нас
назначените на работа като парамедици са около 30-40,
трима са в Пловдив. Над 700 са дипломираните досега такива специалисти, откакто е регламентирана професията у нас.
Досега 14 души са завършили двата проведени курса за парамедици към Българския червен кръст. Първото обучение е през 2014 година, тогава го преминават 9 души. Вторият курс е приключил в края на миналата година и е бил от 5 души. От БЧК стартират ново обучение на парамедици през тази година, като към момента са се записали 19 души, обясни Диана Кехайова, която е зам.-директор на Националния учебно-логистичен център на БЧК. От думите й стана ясно, че малка част от завършилите след това стават парамедици в спешните центрове. По нейна информация само двама от деветимата завършили първия курс през 2014 година стават парамедици по черноморските курорти. От завършилите през декември само един засега се е реализирал като парамедик. Оказва се, че всъщност част от хората, които записват курса, работят в сферата на здравеопазването вече и това за тях е допълнителна квалификация, която подпомага развитието им.
„Дисциплината е социално значима, като се има предвид как намаляват кадрите в сферата на здравеопазването, особено в спешната помощ. Не само в София, но и в България е много необходима професията“, коментира още Кехайова. По думите й
вече на много места поради липса на кадри назначават парамедици.
Курсът към БЧК е разпределен в три семестъра, а последният е стажантска програма, която се кара в Центъра за спешна медицинска помощ в София. Само успешно издържалите държавния изпит по теория и практика получат свидетелство за упражняване на професията. Цената на обучението за целия курс в момента е 2900 лв. и се заплаща от курсанта. 960 часа са достатъчни, за да се придобият нужните знания и умения, за да може парамедикът да е звеното, което да обслужва потърпевшите от дома им или от инцидента до болницата, коментира още Кехайова.
Идеята, която пред Нова тв лансира шефът на здравната комисия към НС, е докато парамедикът е в линейката, да поддържа връзка с лекаря от болницата. За да се случи това обаче, е нужно специално оборудване.
„Това е много стара идея, но трябва да има условия за това. Не е достатъчно да има парамедици. Нужно е да се въведе и медицински контрол над дейността им, защото те са немедици и трябва да работят по протокол“, коментира д-р Десислава Кателиева от Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ. По думите й такъв медицински контрол трябва да се осъществява чрез телемедицина и специална апаратура в линейките, която да предава жизнените показатели на пациента в болницата и оттам лекарят да казва какво да прави и дали да го докара в лечебното заведение или да го остави на място. Освен това е нужно да се изготвят протоколи, по които да работят парамедиците.
„По стандарта за спешна медицина те не могат да взимат самостоятелни решения освен да подадат кислород на пациента или да го превържат. Затова те трябва да
работят под наблюдение на лекар и да спазват определени протоколи“,
обясни още Кателиева. По думите й у нас няма линейки, с които да се извършва телемедицина, няма и центрове за телемедицина. Финансирането на такава апаратура обаче може да се окаже скъпо, затова здравните власти вероятно ще търсят друг вариант за осъществяването на контрола над действията на парамедика.
Кателиева предупреди, че ако не се изготвят протоколи, е възможно да има натоварване на спешните центрове. „Болниците и спешните болници ще се препълнят. Сега, когато ходят лекари, част от пациентите остават в дома, защото не се налага карането им в болница. Парамедикът няма компетентността за това и ще кара всичко в болница“, коментира още Кателиева.
1 час
Последвайте ни и в Телеграм
