Преди две седмици американският министър на енергетиката беше в Европа и заяви, че в Централна и Източна Европа има пазар за над 23 трилиона долара за чиста енергия. Разбирате, че Съединените щати няма как да изпуснат такъв пазар, затова сега те се опитват да се върнат на пазара на ядрената енергетика чрез т.нар. модулни реактори. Но те още не са направени в САЩ.
– Ще мръзнем ли тази зима, г-н Овчаров? И, ако мръзнем – защо, защото „Топлофикация“ ще спре заради високите цени на газа, или ние сами ще изключим парното в къщи заради тези цени?
– И в единия, и в другия случай ще бъде студено и ще се оцелява трудно. Европа, а и целият свят, изпадна в ситуация, в която не са били. В Китай цели региони са на директен режим на тока. Но преди всичко е важно да видим причините, а те са както в национален план, така и в европейски. В европейски план причината е несъстоятелната политика, която води Европейският съюз. Имам предвид опитите да решава дългосрочни проблеми с краткосрочни, палеативни, неустойчиви мерки.
– Какво точно имате предвид?
– Преди всичко проблемите на климата и начина, по който ЕС се опитва да ги реши.
– Какви са лостовете, които използва ЕС?
– Иска да намали въглеродните емисии и в същото време да гарантира енергийната сигурност. Само че и двете неща ги прави с псевдомерки. Първо, намаляването на въглеродните емисии го прави през т.нар. Зелена сделка, която предвижда крайно неустойчиви решения, ефектът от които се видя сега през лятото – в първия кризисен момент тя просто се разпадна. Второ, решаваме въпроса за енергийната сигурност чрез въвеждането на пазарни принципи в сферата на естествените монополи, аз го наричам псевдолиберализация на пазара. Защо псевдо, защото не създава нито конкуренция сред производителите, а още по-малко – възможност за избор сред потребителите. Като резултат ние нямаме нито повишаване на качеството на услугата, нито намаляване на цената на енергията, а точно обратното.
– Каква е ролята на Зелената сделка?
– Тя е изключително небалансирана и предвижда енергетика само на основата на възобновяеми енергийни източници. Природният газ е включен там само като временно гориво в един кратък период от време. Въглищата са тотално изключени, ядрената енергетика не е подкрепена на принципа, че всички бъдещи източници на енергия не трябва да създават вреди. Трябва да добавим към това и псевдодиверсификацията, която няма никакъв практически смисъл освен изтласкването на Русия от европейските енергийни пазари. Без мисъл на каква цена и с какви ресурси ще стане това.
– Малките модулни АЕЦ, предлагани от САЩ, може ли да бъдат решението на нашите енергийни проблеми за бъдеще?
– Преди две седмици американският министър на енергетиката беше в Европа и заяви, че в Централна и Източна Европа има пазар за над 23 трилиона долара за чиста енергия. Разбирате, че Съединените щати няма как да изпуснат такъв пазар, затова сега те се опитват да се върнат на пазара на ядрената енергетика чрез т.нар. модулни реактори. Но те още не са направени в САЩ. И тази схема, чрез която правим 12 реактора, за да получим мощност от 700 мегавата и това го правим на една огромна площадка, малко си губи смисъла. Модулните реактори имат смисъл, ако могат да бъдат дислоцирани в отделни региони, за да гарантират регионалното електроснабдяване. Още по времето на социализма се разглеждаше въпроса за изграждане на атомна централа за топлоснабдяване на София. Това щеше да бъде точно такава модулна електроцентрала. Но в днешната обстановка, с тази терористична заплаха аз не мисля, че можем да „нацвъкаме“ малки АЕЦ около всяко село.
– Защо газът в Европа стана толкова скъп? Защо цената му се увеличи път пъти?
– Неустойчивите решения, заложени от ЕК, сработиха тази година. Най-напред европейските компании, които доставят природен газ, си направиха криво сметката. В края на зимата, която беше дълга и тежка, те – вместо да купуват газ от пазара, решиха, че ще използват по-евтиния, който бяха нагнетили в хранилищата си м.г., защото мислеха, че като дойде пролетта, цената на природния газ ще падне. И изпразниха хранилищата. Но, когато дойде пролетта, започна бумът по възстановяване на икономиката в Китай, цените на природния газ скочиха три пъти и контейнерите с втечнен природен газ вместо за Европа, заминаха за Китай.
И Европа се оказа и с празни хранилища, и с двойно по-висока цена на природния газ. През лятото пък се оказа, че няма вятър и Германия, въпреки че има 60 000 мегавата вятърни централи (АЕЦ Козлодуй е 2000 МВт), имаше дни, в които от тези 60 000 работеха само 1000 МВт и то само 4 часа на ден.
Така още в средата на лятото Германия се оказа в тежка енергийна криза. Всички хукнаха да купуват газ и да произвеждат ток от газ, цената на газа стана невъзможна. И се оказаха в тази перфектна буря, която сами си създадоха. И се сетиха, че имат въглищни централи. И самата Германия сега произвежда ток от въглища, защото няма газ. Цената на въглищата обаче също скочи от 90 USD/тон до над 200.
– Трябва ли да изключим тогава нашите въглищни централи?
– Българската енергетика е замислена така по времето на социализма, че АЕЦ и ТЕЦ на местни въглища да осигуряват базовото натоварване, ТЕЦ на вносни въглища (ТЕЦ Варна)- подвърховите товари, а ВЕЦ – върховите. Ние не случайно имаме 2700 мегавата водна енергетика. В случая на спиране на ядрен блок, той трябваше да бъде моментално компенсиран от ПАВЕЦ-Чаира. Тази схема обаче отдавна не съществува.
Но като говорим за въглищни централи – някой трябва да направи една ретроспекция на бомбите, които остави Борисов за 12 години в енергетиката. Тези проблеми ще ги сърбаме не само сега, а още дълго.
Те пропуснаха да дерогират спирането на комплекса „Марица Изток“. Когато трябваше да преговарят и да се договорят, те си мълчаха. И се съгласиха на извеждането им през 2025 г. Само че това е утре. С какво точно ще произвеждаме електроенергия в България, след като спрем комплекса „Марица Изток“!? Аз не виждам никакви ресурси. А по-тъжното е, че тези ресурси ги няма и в региона. В момента все още България покрива дефицита в региона. Този дефицит е около 2000 мегавата. Докато работеха двата блока в Козлодуй, ние успявахме да покрием този дефицит и в България цената беше около 200 лв. за мегават/час. Когато спря един блок в Козлодуй, се оказа, че вече няма кой да покрива този дефицит и цената на тока и в България, и в региона стана двойна.
Другото наследство на 12 години ГЕРБ в управлението е дълговият капан в енергетиката.
– В какво се изразява той?
– НЕК има над 4,1 млрд. лв. задължения. „Булгартрансгаз“ има над 2,6 млрд. лв. задължения, „Марица Изток“ – над 1,4 млрд. лв., БЕХ – над 1,15 млрд.лв., макар че има и вътрешни вземания за над 3 млрд. лв. Тези вътрешни вземания са от „Топлофикация – София“, от НЕК, от ТЕЦ „Марица Изток 2“ и да чакаш да се върнат е като да чакаш от умрял писмо. Особена опасна е ситуацията с „Топлофикация – София“. Там задълженията към БЕХ са за над 700 млн. лв., отделно към „Бургаргаз“ – над 130 млн. лв. И г-жа Фандъкова си щрака с пръсти и мисли, че всичко й е гарантирано. То й е гарантирано, обаче някой ще трябва да плати на „Газпром“ сметката за газа. И аз се чудя как това ще се случи при тези цени на газа в момента.
– Какво следва от тези задължения за милиарди?
– Следва, че част от дружествата в нашата енергетика са във фактическа несъстоятелност. Преди всичко „Топлофикация София“, която има 70 млн. лв. активи и над 800 милиона – дългове. Ето това е бомбата, която е заложена от ГЕРБ! Неизграждане на връзката с Гърция е следващата заровена от ГЕРБ мина. В момента тя щеше да ни даде възможност да доставяме малко повече азерски газ, който в момента е два пъти по-евтин. А е по-евтин, защото цената се образува по старата формула – с петролните продукти. В Турция действа същата формула и цената е двойно по-ниска.
– Може ли да кажем какъв процент от нашите енергийни проблеми имат доморасъл характер и колко са привнесени отвън?
– Нашите проблеми са комбинация от двете. Първо, цената на природния газ до голяма степен се определя от спот пазарите в ЕС. Но въпросът е кой ни накара преди две години да променим договора си с „Газпром“.
– Спомням си, че точно на 3 март 2020 г. Бойко Борисов като премиер обяви, че вече ще плащаме с 40% по-евтин газ.
– Тогава спот цените на газа бяха много ниски. В нашия предишен дългосрочен договор с „Газпром“ цените на газа бяха базирани върху цените на петролните продукти за 9-месечен период назад. Това не допускаше такива флуктоации, каквито имаме сега. Само че тогава, отново по чисто политически причини, за да лишим „Газпром“ от основното му предимство при сключването на дългосрочни договори, ние решихме, че ще доставяме газ предимно на базата на цените на спот пазарите. Съединените щати ще доставят втечнен газ и всичко ще е наред. Тази година износът на САЩ на втечнен газ се е увеличил с 42% т.г., но вносът му за Европа е намалял с 15%., за Китай обаче се е увеличил с 26%. И какво стана? Принудиха ни да се вържем със спот пазарите и с терминалите за втечнен газ, но ние в този момент останахме без газ, защото САЩ решиха да отидат там, където цената е по-висока.
И сега Европа иска Русия да достави още газ. Русия си доставя договорените количества – увеличила е доставките с 20% в сравнение с 2020 г., само че това не е достатъчно, защото потреблението е значително по-високо.
Между другото и Норвегия не бърза да си повиши доставките. Макар че Норвегия доставя 70% от количествата си газ на спот пазара (т.е. по най-висока цена), докато Русия доставя само 10% от своя газ на спот пазара. Хората си правят сметката, не са като нас, които се влачим след политическите интереси на една или друга велика сила.
– На целия този фон – чака ли ни режим на тока?
– Не искам да съм лош пророк. Има много голяма опасност – в момента товарите се движат между пет и шест хиляди мегавата, но зимата започва и товарът ще стане между шест и седем хиляди мегавата. В момента работим без един от блоковете на „Козлодуй“. Слава Богу, че заваля дъжд и стабилизирахме водните ресурси, защото и в тази посока ГЕРБ ни бяха заложили бомба. Те изразходваха огромна част от водните ресурси и то точно в периода, когато имаше най-малката нужда да ги използват – през пролетта. НЕК има приходи, увеличени с 1300% в сравнение с м.г. от използване на водни ресурси през първата половина на годината. Сега благодарение на валежите връзваме енергийния баланс на страната. След 15 дни ще въведем обратно в действие Шести блок. Въпросът обаче е, когато се повиши натоварването през зимата с още 1000 – 1200 мегавата и стигне 7000 мегавата, ние вече ще бъдем на ръба и не само няма да можем да изнасяме електроенергия в региона, но трудно ще покриваме и вътрешния си баланс.
Надявам се, че няма да стигаме до режим на тока – има достатъчно резерви в страната. Като основните ни резерви, са преди всичко водните. Без „Марица Изток“ въобще не е възможно да се покрие електропотреблението в България, точно така, както и без АЕЦ „Белене“ в бъдеще.
Всъщност това е следващата мина, оставена от ГЕРБ – престъпното отношение към ядрената енергетика. Казвам на това „Престъплението Белене“. Сега вече виждаме какво щеше да бъде състоянието на българската енергетика, ако имахме АЕЦ „Белене“.
Ние обаче предпочетохме да спрем проекта по един безобразен начин – без да проведем преговори с руската страна, да бъдем осъдени на арбитраж, да платим 600 млн. евро и да имаме на площадката оборудване за само 200 млн.евро.
И пет години никой да не се интересува къде е и защо не е доставено останалото оборудване за 400 млн.евро. Не пита и прокуратурата, защото трябва да пита Бойко Борисов и министрите му.
– В момента бизнесът плаща много високи цени на тока, но в същото време нашата индустрия е немодернизирана – ние харчим два пъти и половина повече ток за производството на единица продукция от средното за ЕС. Това не е ли още един голям проблем – остарелите технологии?
– Тази индустрия е толкова модернизирана, колкото я модернизират собствениците й, тя е частна. Държавата все пак направи много, за да има бизнесът по-ниски цени. Това не се случва от само себе си. Държавата плаща и емисиите на американските централи и загубите на ТЕЦ „Марица Изток 2“. Що се отнася до компенсациите – три са посоките, към които трябва да бъдат насочени те.
Първо, трябва да са насочени към 600 000 небитови потребители, изхвърлени от ГЕРБ на свободния пазар. Какво ще правят там училища и болници само Бойко Борисов знае.
Второ, трябва да са насочени към ползващите природен газ – и битови потребители, и бизнес. Те в момента поемат големия удар от увеличението на цената на природния газ.
Трето, трябва да се реши какво се прави с „Топлофикация – София“. Защото, когато дойде зимата и „Топлофикация – София“ продължи да не си плаща сметките, директно удря по „Булгаргаз“ и неговата невъзможност да плати сметките на „Газпром“.
Никой не дава газ, без да си платил. А без това над 400 000 потребители в София остават без топлоенергия. И безхаберието на столичната кметица и всички около нея, които 4 – 5 години приказват за изграждане на нови комбинирани високоефективни мощности, както и за цялостно модернизиране на съществуващите мощности в София, но не правят абсолютно нищо, си е просто престъпление.
– Добре, а може ли държавата при съществуващите изисквания на Европейския съюз и действащото законодателство в страната
да се намеси в уж работещата пазарна икономика?
– Чл.21, ал.1, т.12 от Закона за енергетиката дава възможност на КЕВР да приема и прилага методика за цените на търговеца от последна инстанция, което заедно с правомощията на министъра позволява формирането на енергиен пул, с който да се решат проблемите с цената за над 600 000 битови потребители на ел.енергия. Чл.24, ал.1, т.1,2,3,4 задължават КЕВР да следва принципите за справедливо разпределение на икономическите последици от либерализацията, балансирано изменение на цените за краен клиент, мерки за снабдяване на клиентите с ел.енергия и природен газ при изцяло съпоставими, прозрачни и обективни цени. Това заедно със задълженията на министъра по чл. 72а, ал.1, т.1 да изготви превантивен план за действие с мерки, необходими за отстраняване или предотвратяване на идентифицираните рискове дава възможност на държавата да реагира. Друг е въпросът дали министъра и КЕВР знаят как и искат ли да го направят.
Източник: „Епицентър“
Заглавието е на „Гласове“
Последвайте ни и в Телеграм
