С напредъка на кризата излизат все повече пробойни в социалните права на гражданите. Единият от проблемите е дали се полага болничен на родители, чиито деца не могат да посещават детска градина/училище заради извънредното положение. Целенасочено или не, заповедта на здравния министър Кирил Ананиев по този въпрос оставя твърде голямо поле за свободни тълкувания, а междувременно семейства в безизходица са принудени да се лишават от доходи.
В последните дни идват все повече сигнали, че личните лекари не дават болничен за гледане на дете, ако не става дума за карантина. Много семейства са принудени да изчерпят платения отпуск и на двамата родители, за да се справят със ситуацията. Самотните родители обаче нямат този „лукс“ – за тях остава единствено платен, а след това неплатен отпуск.
Проблемът се отново се свежда до това кога се полага болничен при отсъствие на болест и какво точно е карантина – с такава полемика започнахме и началото на епидемията. Според чл. 162 на Кодекса на труда работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. В чл. 13а на Кодекса за социално осигуряване пише, че за това време се полага парично обезщетение.
Този текст, според адвокат Михаела Димитрова, означава, че в случая е редно да се ползва обезщетение от НОИ. Заповедта на министъра на здравеопазването от 13 март (в която бе разпоредено да се затворят ясли, градини и училища) следва да се тълкува като поставяне под карантина на заведение, смята Димитрова. Нейни колеги обаче са на противоположно мнение. За тях не е толкова еднозначно, че съществуващото положение е равносилно на карантина, не на последно място и заради формулировките в заповедта на здравния министър от 13 март.
Болничният при карантина е уреден в редица нормативни актове – КСО, закона за здравето и наредбата за медицинската експертиза, но в тях не е посочено определение какво е карантина. Такава дефиниция има в инструкция от 2014 г. за защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации. „Карантина са административни, медико-санитарни, ветеринарни и други мерки, насочени към предотвратяване на разпространението на инфекциозни заболявания и свързани с налагането на особен режим върху стопанската или други видове дейност, ограничаване на придвижването на населението, транспортните средства и животните“, пише в този подзаконов нормативен акт. За разлика от Банско обаче, където ясно бе посочено, че жителите се поставят под карантина, за затварянето на училищата няма детайли. „Не можеш да поставяш под карантина празни помещения, каквито са в момента училищата – там няма кой да бъде карантиниран“, коментира адвокат Ангел Бузалов пред Би Ти Ви. Затова той смята, че в случая не се полага болничен.
„Има разлика между затваряне на детски градини, училища, детски ясли и т.н. като мярка за ограничение разпространението на КОВИД-19 и затваряне заради потвърдени случаи на заразно заболяване. В случая нямаме предписание на РЗИ за затваряне на детската градина/училище/ясла, а имаме заповед, която е общ административен акт, и с нея се налагат конкретни ограничения. Ако приемем, че затварянето на училища и градини на това основание е карантина, то тогава трябва да стигнем до абсурдния извод, че в болничен ще излязат и всички служители на ресторанти например, защото и те са затворени на същото основание – т.е като противоепидемична мярка“, коментира пред „Сега“ адвокат Мария Шаркова.
НОИ също смята, че разпоредбите на КСО не би следвало да са приложими при гледане на здрави деца, които са вкъщи поради това, че не работят детските заведения в резултат на извънредното положение, но подчертават, че компетентни по казуса са регионалните здравни инспекции и Министерството на здравеопазването. „Здраво дете се връща от детското заведение, когато в заведението има/е имало болно дете/деца от заразна болест, каквито са шарките, заушката и други, тъй като в тези случаи самото детско заведение се поставя под карантина и не се допускат в него здравите деца. В този случай болничен лист се издава въз основа на служебна бележка от директора на детското заведение за наличността и срока на карантината и за невъзможността детето да бъде прехвърлено в друга група, а ако детето е болно и е поставено под карантина, то в зависимост от заболяването му се издава болничен лист на този, който ще го гледа. Това е уредено в чл. 39 от Наредбата за медицинската експертиза. Именно тези случаи са регламентирани и в чл. 11, ал. 1, т. 1, буква „а“ и в чл. 45, ал. 1, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване“, посочват от осигурителната институция.
„Болничен лист за отглеждане или придружаване на болно дете до 18-годишна възраст се полага на родителя в рамките на 14 дни еднолично или 40 в рамките на календарната година с прекъсване. В презумцията не влиза болничен издаден за карантиниране и изолиране на болния член в семейството. В ситуацията отглеждане в дома на здраво дете, поради затваряне на детското заведение, което посещава, не се полага издаване на болничен лист поради липса на гореизложените хипотези“, коментираха пред „Сега“ от националното сдружение на общопрактикуващите лекари.
Казусът бе коментиран преди ден от здравния министър Кирил Ананиев. Без заобикалки той заяви, че родителите следва да си вземат платен, а след това и неплатен отпуск, за да си гледат децата или да намерят здрав роднина, който да ги гледа, докато те работят. Подобна беше позицията му и в началото на кризата при първите българи, поставени под карантина, докато премиерът Борисов не изиска това да се уреди.
Преди дни социалният министър Деница Сачева обяви, че се обсъжда отваряне на защитени градини, в които да се приемат децата на хората от първа линия на битката с коронавируса – лекари, полицаи, фармацевти и пр.
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
