БЛАГА ДИМИТРОВА – писателка, поетеса и литературен критик, родена на 2 януари 1922 г. Романът й „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман “Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг — 39-те„. Между 1987 и 1989 г. й е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските й възгледи и дейности. За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден “Стара планина“ — първа степен. Романът й „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 2003 г. е издаден 1 том от нейните съчинения. Умира на 2 май 2003 г.
Няколко цитата от Блага Димитрова по повод 98 годиниот рождението й:
„Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква тайна, гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е ревнивото чувство на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Може би това е израз на закрила и нежност към жената? Може би това е стеснението, което в любовния миг е било изтласкано от страстта, за да нахлуе след това с по-голяма сила? А може би това е мъжкият инстинкт да спечели жената завинаги: защото само мълчаливият, дискретен мъж е истински мъж в очите на една жена.”
„Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, НИКОЙ не може да те изскубне от живота му.”
„Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер… как бие с учестения ти пулс.”
„Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко.”
„Женската усмивка има сила на удар, особено ако е придружена от ласкателство…”
„Колкото повече търсиш единствения, толкова по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от много вярност към единствения ставаш невярна на мнозина. От постоянство в мечтата си ставаш непостоянна в живота.”
„Може би женствеността е рядка искра, която пламва само при досег с истинска мъжественост.”
„Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи.”
От „Пътуване към себе си“
„Сама идвам и сама ще си отида.”
„Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!”
„Кожата ми ме боли от целувки като изгаряне от слънце.”
„Не мога да понасям женското „не“, което значи „да“. Когато искам, аз казвам „да“, а когато не искам, казвам „не“. Жени, аз ви връщам човешкия език!”
„Любовта е по-свободна от птиците, защото не се подчинява на никого, дори и на себе си.”
„Всяка своя грешка пред любовта заплащам с болка.”
От „Отклонение“
„Няма по-деформираща тежест на земята от женска участ, когато жената е принудена да върши с нелюбим онова, което копнее да върши с любимия. Цяла се осакатява!“
„Не ми връзвай ръцете, за да мога да те прегръщам.“
„Не се страхувай от риска, страхувай се от сигурността!“
„Ние сме това, което прави от нас любовта.“
„Любов и забрана – две несъвместимости.“
skif.bg
Последвайте ни и в Телеграм
