Водещ: На извънредно заседание в Народното събрание министър-председателят Бойко Борисов отчете успехи в свързаната с коронавируса актуална обстановка у нас: видими резултати в битката със заразата с най-малко починали и заболели, работеща икономика на пълни обороти в много сектори – в селското стопанство, строителството, IT сектора, а за следващия месец той се ангажира, че ще заработят 250 автомобилни завода. Според него, с мярка 60:40 се очаква да бъдат запазени 120 хиляди работни места. Тук времето е бъдеще, но важното е, че премиерът се ангажира. Не чухме обаче за ясни механизми за прозрачност, отчетност, ефикасно и отговорно използване на използваните средства. Не разбрахме дали предприетите действия за укрепване на здравеопазването и за обезпечаването на социално-икономическите последици в България са отговори на сериозността и мащаба на кризата и най-вече на очакванията на българите. Що се отнася до предложения ден по-рано от президента Румен Радев публичен регистър за отчитане на изхарчените средства в борбата с коронавируса, при регулярна актуализация на разходите, критериите за одобряване и източниците на финансиране, идеята се оказа игнорирана дори от опозицията в лицето на издигналата го за поста партия – БСП. Не се чу и за още едно предложение на държавния глава – да се забрани държавна финансова помощ за офшорни фирми, както и за такива, които имат дъщерни дружества, регистрирани в офшорни зони. За това пък не се спомена и дума, като се разбра, че се случва точно обратното. Изобщо изслушването на министър-председателя Борисов заедно с парламентарния дебат не предизвикаха новини. Не чухме нищо, което премиерът да не е казвал и друг път – това от журналистическа гледна точка. А от управленска? Поканих за анализ министър-председателя на назначеното от президента Желю Желев служебно правителство Ренета Инджова. Проследихте ли извънредното заседание в парламента и какви впечатления ви предизвика то?
Ренета Инджова: Да, разбира се, че го проследих. Все едно, че беше продължение на сутрешния брифинг, защото практически обхватът, подходът и кръгът на вижданията и на позициите на министър-председателя, макар представени пред парламента, не е по-различен от това, което той прави всекидневно. Което означава, че няма дори идея и представа за тези обществени очаквания, които казвате вие не са реализирани до този момент. Това не са просто очаквания на българите, защото ние сме свикнали да не се сравняваме с други, но в случая кризата е глобална, планетарна и механизмите, които всички над 130 държави прилагат, са едни и същи, и всичките те включват освен онова, което ни брифингират всяка сутрин, по-важно е защитата на населението в медицински, в социален и в сигурността на живота им смисъл. Нещо, което българското правителство до този момент не само, че не е поставило на дневен ред, но то мисля, че се пренебрегва до степен, в която е престъпна.
Водещ: Г-жо Инджова, не е ясно, какви са изразходваните досега средства. С какво си го обяснявате?
Ренета Инджова: Аз се чудя, защо сега се появи този въпрос за незнанието, какви са средствата, които държавата използва. Ами това е практика, която се е утвърдила, която в много от годините, през които минаваме, тя е потъпквана като изисквания за одобряване на бюджета, като анализи, като отчети на извършвани разходи. Спомнете си, не знаем къде отиде Сребърният фонд; не знаем, къде отидоха от първото правителство едни пари на Здравната каса; не знаем, какво се случва с държавния дълг. Ето днес е излязла информация, която за публиката дава само 1% на 52% е общият брутен дълг на страната, което е нещо, което досега сме се хвалили, че е наполовина по проценти. Сега, ако кажете на Борисов, той ще каже: „Знаете ли колко много порасна БВП?“ Това, че е пораснал, е възможно да има и допълнителни увеличения на дълга, но когато те са вложени там, където една икономика да се развива и расте, те се превръщат после в растеж, данък и в крайна сметка в развитие. Но ние тези неща ги имаме – увеличава се дългът, но при липса на инвестиции, изтичане дори на чуждите инвестиции от страната, възниква въпросът: къде отиват тези средства? И вие днес питате за коронавируса средствата. Ами те всичките средства на публичния сектор и на държавата по този начин се разходват.
Водещ: Ние не питаме само за коронавируса, г-жо министър-председател, ние питаме изобщо: къде са парите. Преди вируса се оказа, че имаме 1 милиард повече, а сега се оказва, че имаме минус 4 милиарда по-малко. 5 милиарда са неясни. Какво се е случило с тях?
Ренета Инджова: Така. В парламента вие не чухте да се поставят тези въпроси. Аз смятам, че дори още по-формално протече парламентарното заседание, отколкото брифингите. Защото на брифингите все пак се намира някой, който да зададе въпрос смислен, съществен и контролиращ. Днес и това нямаше. Възниква въпросът: кому е нужно да се приеме Закон за извънредното положение?
Водещ: При положение, че на извънредно парламентарно заседание нищо извънредно не се видя, нито разбра?
Ренета Инджова: Никой не се интересува от тези, които трябва да осъществяват парламентарен контрол, институционален контрол, медиен контрол върху разходите на държавата ни. Значи, законът е необходим, защото статусът, в който е страната при условие на извънредно положение, започва да става много критичен. Тоест, чрез извънредни мерки трябва да се отговори на въпроса – били ли са те полезни и ефективни или не? И понеже отговорът се предполага, че ще е отрицателен, защото или примерно са били тези мерки, защото нямаше пит, или са били направени, за да се прикрие едно бъдещо състояние на нещата, когато ще стане ясно каква е била системата от мерки, които са прилагани. Така че в двата случая Борисов и началникът на щаба щяха да бъдат отговорни. Вие знаете, Борисов какъв маниер има, когато е необходимо чейнджването на позициите добрият-лошият – в един момент то се превръща в освобождаване на Борисов от отговорност. И понеже щабът всъщност няма никакви прерогативи и действително не може да носи отговорност, защото е фриволен орган, най-добре е за Борисов да прехвърли тази отговорност върху колективното тяло парламент и приет от него закон, а вие знаете, че у нас закони има, но контролът и отговорността по тяхното изпълнение много умело биват анулирани. Тоест, неприлагани.
Водещ: Ако ви разбирам правилно, според вас, коронавирусът и ажиотажът около него в България е използван като смокиново листо за това, което всъщност властта върши, така ли?
Ренета Инджова: Разбира се, и винаги се намира едно такова смокиново листо, което с привидни загрижености и мерки, спасителни програми всъщност се осъществяват тривиални действия. Тези действия ще бъдат прехвърлени винаги по избрани критерии и хора, защото знаете, когато дойде криза като тази, със спирането, с „шът даун“, с блокаж на производството, ще започнат на безценица да си прехвърлят помежду си бизнеси. Тези неща се съчетават с желание например да се влезе в Еврозоната. Вижте какво желание – на връх цялата безизходица, в която цялото общество в момента се намира поради липсата на всякакви планове – нито краткосрочни, нито средносрочни, да не говорим за дългосрочни, изведнъж ще влизаме отново в Еврозоната.
Водещ: Какво е обяснението? Например, Стив Ханке коментира: „Отчаяният устрем на България към „чакалнята“ на ERM II е като фарс“.
Ренета Инджова: Да. Ние днес гледаме сюрреалистични филми на парадокси, филми на фарсове. Когато един приятел и доброжелател, направил много и за световната икономика и за успеха на валутния борд в страната, нарича ситуацията така, а проблемът е, че Борисов се прави, че не забелязва това, а всъщност за втори път вече му се казва, че това, което прави, е повече, за да хвърля прах в очите на българската публика, отколкото да отговаря на определени изисквания, които да са направени от европейска страна. И първия път, и сега той няма никакви анонси да направи това. И преди да ги има, вие знаете, Европейският съюз се намира в условия на дълбока финансова криза и дългова криза, която ще породи война на Севера с Юга. И в тази война Борисов иска да влезе като пожарникар, ами ще изгори като факла, защото след Брекзит, след гръцката преди това криза, която още не е преодоляна, влизането на нови страни в еврозоната е опасно. И забележете, има ли други, които в момента при тази криза, при това обособяване на държави в рамките на Европейския съюз, при това деление на централни и периферни, на северни и южни държави, има ли някоя друга, която е тръгнала да си сменя валутата с евро.
Водещ: Ние сме винаги изключение, г-жо министър-председател. Ама винаги.
Ренета Инджова: Ние сме изключение, защото винаги у нас изпъкват особените специфични интереси на управляващата класа, а тя има интерес да направи това.
Водещ: Какво ще се получи за България, ако страната ни влезе сега в „чакалнята“ на Еврозоната? Изобщо ще може ли да влезе?
Ренета Инджова: Тя няма да влезе. Но това Борисов да прави опити, да предлага цялата политическа класа в сервилна поза, че това го иска, е достатъчно за дискредитирането и внушаването на недоверие. Нека да си оправи там с проблемната банка, да не я наричаме коя е – всички знаят коя е, нека БНБ вместо да дава по 1% спрямо февруари на предишната година, то също прилича на брифингите сутрин колко са починалите в една ужасна и нищо незначеща статистика – същото прави БНБ. Нека да си направи БНБ анализите на онова какво представлява паричното състояние, политиката и дълговата проблематика на страната пред Европейската централна банка, но и пред българското общество, защото помним как по времето на КТБ БНБ мълчеше. Същото е и сега.
Водещ: Г-жо Инджова, обаче ако сега за пореден път дойде поредно отлагане за влизането ни в „чакалнята“ на Еврозоната, какви биха били последиците?
Ренета Инджова: Ама то може в „чакалнята“ да се стои безкрайно. И ще започне едно играене на пазар. Неща, които суаповата операция, която са му дали на Борисов сега, тя е защото Европейската централна банка му дава, колкото да кажем иска евро. Но той иска тези неща докато е в „чакалнята“ сам да си ги прави. Играе му се, както като фондов брокер.
Водещ: Какви биха били последиците от такава игра във финансов план за България?
Ренета Инджова: То няма възможност да се оценят. Една неразумна мярка как да я оценим разумно и да й търсим реалистично последиците? Достатъчно би трябвало да бъде за българското правителство, че и от Европа, и от САЩ получава сигнали, тези неща колко са опасни. Но той понеже разчита на приятелите си от едни институции, които отдавна са в криза, да не започваме от Световната здравна организация към ООН, да не започваме със самото ООН, да не продължаваме с Международния валутен фонд и Световната банка, и нашите афилиации към тях, това са все институции, които може би създават илюзиите в сънищата на българското правителство. Но нещата в света са на границата на абсолютен прелом във финансово отношение, в международния икономически и политически, и геополитически вид. Неща, които ми се струва, че българското правителство въобще не осъзнава. Фактът, че ще използва коронавирусната ситуация да даде преимущества на футболни съюзи в 60:40, на застрахователни компании, на колекторски компании, които даде на ББР и т.н., само означава, че не сме разбрали, че коронавирусът е преломен пункт, от който нататък светът няма да се движи по законите на Борисов.
Водещ: В резултат на това, което казвате, и на вашия анализ, какво произлиза за България? Може би правителството няма да реагира на посочените от вас сигнали, но какво ще се случи в реално време?
Ренета Инджова: Аз не трябва и да говоря, защото винаги ще бъде обратното. Тоест, би трябвало да се говори неправилното, за да се извършват обратно правилните истини. Но какво ще бъде в България? България за пореден път ще рефренира на процесите, които стават в света, очаквайки по Тодор Живковски да се сниши, да отмине бурята, да се разсеят облаците, да се понесат най-големите щети, а пък тя като периферна страна, ако може да пострада най-малко. Но основният проблем на България е, че тя няма икономическия суверенитет, в смисъл да има основни икономически фундаменти, които да я поставят с относително независимо на световната арена. А би могла да ги има, защото има естествени икономически преимущества, които трябва да бъдат използвани. Значи, едновременно се казва: „Отивайте да садите картофи на село“, а пък като тръгнат с колите и може и да останат за целия период на кризата, защото вече са уволнени тук, той ги спира на пътя, после не ги пуска да се върнат. Това са неща, които в рамките на една държава не може да се правят така безразборно. Или ще има политика, която освободените ще ги насочи, мотивира и даде съответни стимули да започнат да се занимават с неща, които са сравнително независими от света, за да можем да преминем през този период.
Водещ: Как в България властта ще припява на световните процеси при положение, че ние нямаме стабилна икономика? Както казвате, нямаме здрави икономически фундаменти. Как?
Ренета Инджова: Точно така.
Водещ: Какво ще се случи, като нямаме пари? Не произвеждаме, не работим?
Ренета Инджова: Ами този въпрос трябваше да бъде зададен в парламента не само от опозицията, от коалиционните партньори на правителството, защото те са афиширали национална отговорна и патриотична позиция, а сега е времето на националните държави, както днес Стив Ханке казва, че неговият ментор и близък до семейството Фридрих фон Хайек, а Фридрих фон Хайек е основателят на теорията и практиката на националното стопанство, значи, светът се връща към основанията на националното строителство, стопанство, икономики, взаимовръзки в рамките на национални комплекси. Ние тук седим и за някакви ишлемета чакаме да бъдат подновени. Ами че тези автомобилните заводи може да не работят в тази конфигурация, в която бяха досега, защото нови енергоизточници идват, нови поколения – идва пета технологична вълна. Добре че „Фолксваген“ не му дадохме достатъчно тук реверанси, та не се настани тук. И той не за това не се настани – ние щяхме да дадем каквото и да поиска. С други думи, когато ще се купува фабрика, тя не трябва да се чака на 8 септември.
Водещ: Да, взехте ми мисълта, буквално това си помислих – все се случва така. Каква е нашата участ – все на 8 септември купуваме фабрики?
Ренета Инджова: А сега, когато е нужно да търсим чужди инвестиции, които да влязат в страната, защото страната, тя абсолютно се декапитализира, ние сме тръгнали да искаме да вкарваме еврото. От Европейската банка би трябвало да търсим съучастия в акционерни, в стопанството, намиране на стратегически, макар и частични партньори, които да създадат определена сериозност и надеждност на начинанията тук.
Водещ: Премиерът съобщи вместо това, че в кабинета работят по закон, който да включва само мерките без коронавируса, без да има извънредно положение. Вижте, в каква въртележка ние се въртим, докато около нас бушуват бури.
Ренета Инджова: Този закон е необходим, за да може ограниченията, които досега смятахме за временни, да станат постоянни. Това е начинът, по който една държава усилва присъствието си, натиска и репресиите, които оказва върху обществата.
Водещ: Министър Горанов съобщи още, че се работи върху пакет от мерки, който трябва да действа и след преминаване на извънредното положение. Е да де, но ние не виждаме мерки, които действат сега, пък камо ли след извънредното положение, ако те трябва да са икономически и финансови.
Ренета Инджова: Вие отговорихте на този въпрос.
Водещ: Не, аз се питам.
Ренета Инджова: Когато нещо не съществува, и да питате сега с какви думи можем да кажем, че то съществува – няма. Те трябва да решат така, както са се събрали Горанов, Борисов, правителството коя функция препрочита – бирническата на държавния бюджет, на данъците, или лихварска. Ако питате Борисов, той предпочита лихварската – иска да влизаме в зоната, да извършваме операции с валути. Иска да раздава кредити, а не субсидии, инжекции, държавни помощи. Защото ако прави тях, трябва да раздава чрез държавата и да контролира онова, което дават чрез банките – „Ние банки, те са наши хора, така ще ги раздаваме кредитите, както е изгодно“. Че то се знае, че и досега участието в проекти се одобрява от банките. Банките одобряват проектите на определени участници. Значи, Борисов иска да е лихвар, но лихвар при положение, че няма да има икономика, няма фиск, няма данъци. А парите в съвременния свят нямат друго основание, освен данъците от населението. Ще дойде може би време с новия световен ред златно спестена отново основанието или някакво друго квазизлатно, но отново сериозно обезпечено, но сегашните пари имат за обезпечение единствено данъците от населението. Ако вие населението го затваряте в къщи и няма то да работи, а пък не взимате данъци от онези, които са фаворизираните, които държат основно икономиката, как ще станете бирник? А като не станете бирник, на кого ще раздавате кредитите, с които искате отново да правите фиск, бюджет и да събирате данъци? С други думи, Борисов е като „две души се борят в една и съща плът и копнеят за раздяла“ – пак до Гьоте стигнахме.
Водещ: Правим, струваме до европейските класици отиваме. То и за това вероятно си мисли властта, че може да ползва Европейската централна банка като роднина, но там едва ли са с такива настроения.
Ренета Инджова: Не, вижте сега, там е възможно да се заиграват един с друг т.нар. по между си „колегии“. Така пускат разни партенки, някакви неща. Всичко това е допустимо. Но да казваш, че ще се закачиш за водопровода на Европейската централна банка при положение, че водопроводът от Мало Бучено до Перник се превърна в гейзер. Имаше специалисти, без да съм специалист съвсем в навечерието, когато сравняваха проекта „Джерман-Скакавица“, който построих по мое време, с неговия, аз директно казах, че водопроводът не може да работи, просто защото има да мине хълм. За да мине този хълм, ще е нужно такова напрежение, че той не може да издържи на помпите, които ще сложат от двете страни. И сега този пример на заровени напразно пари, както във всички други инфраструктурни проекти, без ефективност, без изчисление на ползи, на вложени средства. И за водопровода – кой водопровод, коя банка? В момента има да се споделя дългова отговорност на целия Европейски съюз, защото той също както Борисов управляваше бюджетите си. Може ли на фондова основа да се управлява цял континент? Внасяме вноски, и после от вноските 28 комисари решават но кого колко, на калпак какво ще се даде. Дойдоха ли един път да проверяват какъв е механизмът, по който ги използват тези пари? Кои са циклите, които въртят и които недостигат до развитие на икономиката като цяло? Че санкциите са в полза на тези, които дават парите и рециклират обратно в тяхна полза, че ги нямаше механизмите, по които да се разбере сее ли се, не се ли сее, къщите за гости ли са, за крадци ли са, за какво са?
Водещ: Или за балдъзи.
Ренета Инджова: Да.
Цоня Събчева
Радио Фокус
Афера бг
Последвайте ни и в Телеграм
