Кризата от COVID-19 създаде редица прецеденти в глобален план през 2020 година, които не подминаха и смяната на властта в Белия дом. Заклеването на Джо Байдън като 46-тия президент на САЩ не донесе традиционните за този важен момент за света някакви особени емоции на радост, ентусиазъм и вяра. Под претекст от спазване на противоепидемичните мерки и опасността от нахлуване на тълпа, подобно на 6 януари т.г., заклеването на Джо Байдън беше без публика, но за сметка на това добре защитено от няколко хиляди войници на националната гвардия. Въпреки желанието на Байдън да заличи отворените рани по тялото на американската демокрация, причинени от яростната анти- и про-Тръмп кампания, става ясно, че това ще изисква много повече действия, отколкото думи. В деня на заклеването на Байдън се случиха погроми в Портланд от леви организации. Това се прие като сигнал, че идването му на власт не е гаранция за прекъсване на палежите и масовите обири в страната, предизвикани от съществуващото социално и икономическо недоволство.
По линия на политически дневен ред на новата администрация са налице неясноти около стартирания безпрецедентен втори импийчмънт срещу напусналия Белия дом Тръмп. Обвиненията, че Тръмп е предизвикал нахлуването на тълпа в сградата на Конгреса на 6 януари имат за цел той да бъде лишен от правото да заема публична длъжност занапред, след като самият той обяви, че смята да се включи в надпреварата за президент през 2024 година. Едновременно с това, демократите вече имат опит от предходния неуспех по свалянето на Тръмп чрез импийчмънт и не са сигурни, че нова процедура ще им донесе търсените политически дивиденти. Неслучайно, началото на процедурата беше отложено за февруари, като и републиканците и демократите в Сената следва добре да премислят своите ходове. На демократите са нужни 17 републикански гласа в 100 членния Сенат, ако искат процедурата да бъде успешна. Едновременно с това, въпреки кампанията срещу Тръмп, той се ползва с преобладаващо доверие от републиканските избиратели. Всеки вот на републикански сенатор в полза предложението на демократите би имал директен негативен ефект на предстоящите през 2022 година избори за нови членове на Сената. През 2022 г. предстоят избори за общо 34 места в Сената, 20 от които в момента се заемат от републиканци и 14 – от демократи. Твърде наивно би било да се мисли, че Тръмп няма да има никакво политическо влияние върху предстоящите избори през следващата година, а за републиканците те ще са особено важни, за да възстановят мнозинството си в горната камара на американския конгрес.
Въпреки преобладаващия възторг от избора на Байдън, международната общност е в неведение относно бъдещите му ходове по стратегически геополитически въпроси, извън тези за климата, където САЩ се върнаха в Парижкото споразумение. Международният дневен ред не беше сериозно засегнат в предизборната програма на Байдън и не е известно дали вътрешнополитическите му проблеми ще надделеят над желанието му да води активна политика по ключови въпроси като Китай, Русия, Северна Корея, Близкия изток и др. Най-вероятно европейските лидери са си отдъхнали от идването на една по-предвидима администрация, водена от Джо Байдън, но с притеснение наблюдават случващото се в САЩ, което има характеристиките на задаваща се социална и икономическа криза. Без съмнение, най-големият страх на международните играчи е САЩ да не се върне към милитаристичното наследство, оставено от Барак Обама, през чийто два мандата Северна Корея изстрелваше ядрени ракети, възпламени се Арабската пролет, в това число войната в Сирия, Ислямска държава, падна режимът в Либия, бушуваше войната в Афганистан, Крим беше анексиран от Русия след падане на режима в Киев. Историята показва, че международният конфликт, ако е добре използван, би помогнал на САЩ по две направления. Първо, би отвлякъл вниманието от вътрешнополитическите проблеми и второ, би създал условия за печалби, особено ако е в контекста на петролна или газова криза. Какво ще се случи предстои да се разбере, но съществува предположение, че Джо Байдън ще запази постигнатото от Тръмп по линия на Близкия Изток, като придаде повече видимост на палестинския въпрос. По отношение на Иран няма ясна прогноза, но може да се предположи, че Байдън ще смекчи тона спрямо изпадналата в международна изолация страна. Неясни са прогнозите по отношение на Китай, Сирия, Северна Корея и Венецуела, като всяко рязко отклонение на Байдън от популярните политики на Тръмп към тези страни ще му донесе политически пасив.
В България кризата в Америка се приема от политическите играчи с облекчение. Вътрешнополитическите проблеми на новата администрация на САЩ със сигурност ще поставят на втори план случващото се в Източна Европа, в това число и България поне за няколко месеца. Времето до редовните парламентарни избори у нас изглежда твърде кратко, за да се очаква САЩ да припознаят който и да било от участниците на политически терен като сигурен победител. Евроатлантическата ориентация на България не изглежда заплашена от предстоящите избори, нещо повече, не изглежда и въобще да бъде обсъждана. В този смисъл, предстоящите избори нямат потенциал за излъчване на ярко антиамериканско управление в страната и по тази причина не представляват особен външнополитически интерес. Системните партии не изглежда да имат фундаментални разминавания в приоритетите с новата американска власт. Новите играчи на терена, като нямат нужната политическа субектност, опит и идеология, за да се очаква да получат значителна подкрепа в страната и чужбина. Големият въпрос, както на всички избори в България, е за кого ще гласуват негласуващите, като от Вашингтон не се подсказва отговор. Това дава възможност на големите и системни партии да се фокусират върху избирателите в България без натиск отвън. Ще могат да се предложат реални политически решения, а не инспирирани в мозъчни тръстове и напълно неразбираеми за обикновения българин идеологии.
Анализ на институт „РЕГО“ (26.01.2021)
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
