– Проф. Алтънков, свидетели сме на твърде много скандали в родната политика. Това ли е дневният ред на страната?
– Скандалите се определят като дневен ред от вече три главни фактора. Първият са предизвикателствата, които влиятелни политически фактори и партии си отправят едни към други. В момента вниманието на парламентарно представените партии е насочено по-скоро към следващите избори, отколкото към справяне с актуалните задачи и кризи. Тези партии са избрали скандалите като дневен ред. Вторият главен фактор са медиите, за които скандалите са добре дошли.
Намесва се и друг фактор – социалните мрежи. Те станаха отдушник за хората, които не са представени чрез политическите партии и за хората, които не могат да намерят отдушник в медиите. Тези хора изразяват в социалните мрежи напълно безотговорно не толкова мнения, колкото приумици, злорадства, подигравки. И това поведение обаче се превръща в значим фактор.
Тия три могъщи елемента, изглежда, диктуват политическата ни действителност вече две години. И така стигаме до вече няколко избора един след друг, които не водят до желания резултат почти на никого и невъзможност да се състави стабилен кабинет.
Сега се намесва и президентът, който до голяма степен диктува динамиката на политическото развитие. Вместо да насрочи избори веднага, той предпочита избрани от него хора да са на власт половин година.
– Ще си разменят ли местата ГЕРБ и ПП?
– Както се видя, ГЕРБ са като скалата на Гибралтар, много мъчно могат да бъдат отместени – ще бъдат първи или втори. Даже очаквам ГЕРБ да увеличат електората си. Доста фактори се грижат те да се представят по-добре. Даже и БСП предпочита ГЕРБ да са по-добре, заедно са в опитите да върнат хартиените бюлетини. А който се обявява за хартиените шашми, обикновено фаворизира традиционни партии с вече изградени мрежи.
– Нормално ли е президентът да предрешава кога да бъдат следващите избори?
– Не е нормално, не е и морално, и не е от полза за общото народно благо. Няма никакво значение дали изборите ще се паднат през зимата в студа или през лятото, когато хората са във ваканция. Не можем да се съобразяваме и да нагласяваме изборите според сезона.
Досега, горе-долу, служебните правителства се занимаваха главно с насрочване и провеждане на избори. А в последните две години си живеят собствен живот, почти като редовни. Изглежда това допада на народа, на когото може би му е омръзнало да има парламент и редовно правителство и няма нищо против политическият живот в България да получи по-дълга пауза.
Аз също съм на мнение, че нямаме голяма нужда от парламент, в който, освен да се карат и да вземат високи заплати, депутатите коват закони, които променят след няколко месеца. От такива закони нямаме нужда. Въобще в България има премного закони, които не се спазват. Ако настъпи пауза без парламент, няма да има караници и скандали. Ще ни управлява служебно правителство, т.е. в известен смисъл президентът, от когото зависят и съставът, и политиката на правителството.
– След като партиите се държат предизборно, иска ли изобщо някоя сериозно и реално да прави редовен кабинет? Ще имаме ли такъв кабинет?
– Разбира се, че всички партии искат редовен кабинет, но всяка иска тя да го състави със свое мнозинство. А това едновременно не може да стане. В този парламент, с този състав от седем партии мъчно ще се състави коалиция, която да управлява по-дълго от което и да е служебно правителство. Тия синковци, които народът изпрати в парламента на последните избори, вече мислят как ще се позиционират в следващия парламент. Разбира се, че всяка от тях иска да управлява, но при условие, че те диктуват управлението.
– Т.е. вървим към избори напролет? Какво ще променят те в нареждането на партиите в парламента?
– Има, изглежда, негласен консенсус, че изборите ще са през март. Потвърди го и българският Нострадамус, анализаторът Осман Октай, в чиито думи всички трябва да се вслушваме много внимателно. Щом и Октай казва, доста е вероятно да се случи.
Разбира се, че очаквам промяна. Може би една-две от партиите, които сега са в парламента, няма да влязат в следващия. Но в замяна на това вероятно ще влезе нова партия – възможно е да бъде успешен съперник на „Възраждане“. Видя се, че този проект е рентабилен – изпревариха дори традиционна партия като БСП. Тя остана пета, където й е истинското място.
Има шансове да влезе в следващия парламент и ИТН на Трифонов. Той беше в положение на потърпевш на последните избори, може би не по негова вина.
– Има ли шанс следващите избори да са купени?
– Няма да бъдат изцяло купени. Никои избори у нас не са били изцяло купени, включително и тези по времето на комунизма. Те бяха пипнати оттук-оттам и нагласени. И сега ще е така. Как иначе, при положение че едни и същи хора правят избори, едни и същи хора броят бюлетините. Нормално е да излезе една и съща манджа.
Вярно, цените се вдигнаха – сега се плаща 100 лева за глас, но пък 100 000 гласа не са повече от 10 милиона лева. Ние с вас ги нямаме тия милиони, както и доста българи. Но има хора с по 100 млн., които могат да отделят 10 млн., за да купят 100 000 гласа.
– Има ли шанс ПП да си увеличи електората?
– Ако могат да си задържат второто място, ще си хвърлят шапките от радост. Мисля обаче, че са застрашени. На следващите избори второто място може да вземе ДПС, те бяха много близко до него на последните избори. Много трудно се воюва и против ДПС, и против ГЕРБ. А ПП са новаци в изборните номера и трудно ще се конкурират със старите кучета.
На мен момчетата от ПП много ми харесват, но колкото и да ми се иска да направят нещо повече от това, което постигнаха в момента, виждам, че не могат да го постигнат с ограничения ресурс, с който разполагат. Дори хората да оценят това, че са млади, знаещи, некорумпирани, тия, които броят резултатите, може да не го направят.
– Обречена ли е промяната, която искаха толкова много хора?
– Много ми се иска ПП да имат 114 депутати, но на практика няма как да стане. Може да стане в бъдеще. А защо не и на следващите избори?! Най-невероятни неща са ставали на българските избори – царят се съгласи да участва в правителство с премиер комунист. Комунистите убиха чичо му принц Кирил, отровиха баща му, а той направи правителство с тях – в името на някакви важни цели. Току-виж станем свидетели на още чудеса в родната политика – било в името на големи идеали, на доброто на народа.
Но изглежда свикнахме с тази действителност. И разделението, караниците, скандалите са наистина волята на суверена. Всички говорят: суверенът иска да има правителство! Нищо подобно. Ако суверенът искаше да има правителство, щеше да даде на една партия достатъчно гласове, за го направи. Просто суверенът не иска правителство. Дошли са му до гуша как едни и същи мутри говорят едни и същи глупости, без да правят нищо. И суверенът с удоволствие наблюдава колко труден става животът на тия измамници политици, докато си пие ракийка с туршийка.
– В последните дни огромна възбуда предизвика новината, че най-богатият човек в света ще идва у нас, харесал Белоградчишките скали. Това част от нашия провинциален синдром ли е? Робуваме ли на чужди авторитети?
– Да, провинциален синдром е. Надявам се Мъск да знае какво е България. А и има достатъчно проблеми, за да се задълбочава в нашите кукери и забележителности, мъжкото хоро. Но е добре дошъл, особено ако отвори фабрика за електрически автомобили. Най-продаваната кола в момента в Германия е именно на „Тесла“, електрическата кола на Мъск, два пъти повече от продажбите на БМВ и „Мерцедес“. А и не можем да се отървем от синдрома на спасителите, няма с какво да го заместим. Той е удобен за всички. А открай време българинът гледа да не изстине и да не се мине.
А Мъск – добре дошъл! Много го харесвам. Но и ние имаме момче, което прилича на него по предприемчивост и амбиции – Владко Тенев направи компанията „Робин Худ“ за търговия с акции, която върти 10-11 млрд. долара. Според ръста си имаме и ние читави хора.
– Като специалист международник – как виждате развитието на войната в Украйна? Вижда ли се краят?
– Признавам, че се оказах и добър, и лош пророк. Предсказах, че ще има война в Украйна и кога, преди тя да избухне, в интервю за „Марица“. След това се оказах лош пророк – мислех, че войната ще завърши бързо, най-много до началото на септември. Тази сметка се оказа без кръчмар. Затова сега съм по-предпазлив в прогнозите. Но мисля, че войната ще свърши преди идното лято.
От месец насам големите фактори, които диктуват в света – САЩ, Китай, ЕС, новите полудемокрации-полуавтокрации в Азия, Индия, Япония, изразяват недоволство, че само губят от тази война. И най-вероятно ще окажат натиск, за да приключи тя с компромис.
Твърде е възможно решаването на статута на Крим да бъде оставено за по-късно. Напоследък украинският президент Зеленски не говори за всеки квадратен сантиметър земя, а за границите от 24 февруари 2022 г., така че едно актуализирано Минско споразумение, което ще осигури културна автономия и липсващи досега политически свободи на рускоезичното население в Източна Украйна, би задоволило САЩ, които ще могат да се съсредоточат върху конкуренцията с Китай. И много ще задоволи Пекин. Подобно решение ще е мана небесна за Европа, която чака с нетърпение кога най-после войната ще свърши.
Ако важните световни фактори се разберат, войната ще върви към края си. Разбира се, има червени линии: Украйна трябва да продължи да съществува като независима държава. А Русия трябва да продължи да съществува без прекалено нарушен престиж.
Не става повече въпрос за смяна на режима в Киев, каквато беше една от целите на руската агресия. Мисля, че вече Русия е убедена, че няма да може да наложи военно решение на конфликта. Ако е така, ще се опита да вземе каквото може. И – както казваше цар Фердинанд след Междусъюзническата война: ще свием знамената за по-добро време.
– Т.е. Европа трябва да стиска зъби тази зима до напролет?
– О, енергийният проблем за Европа е решен. Отговорните енергийни фактори в Брюксел говорят за възможни проблеми идната зима, 2023-2024 г. Тази зима в Европа няма да има недостиг на енергия. А у нас съвсем, тъй като произвеждаме два пъти повече ток, отколкото консумираме. Оттам ще дойдат парите за повишение на минималната работна заплата, пенсиите.
– Какво се случва в САЩ след междинните избори, на които не се състоя очакваната червена републиканска вълна?
– Нямаше червена вълна, но имаше червен прилив. Сега Конгресът е в ръцете на републиканците, които имат шанс след три седмици да спечелят още едно място в Сената и да върнат позициите си 50 на 50. Ако се случи, демократите няма да могат да наложат нито един закон, който искат, без съгласието на поне няколко републиканци. Дори обаче съотношението в Сената да остане 49 на 51, пак не е голяма загуба – в Конгреса нищо няма да минава лесно.
От гледна точка на американската демокрация, това е много добър изход, понеже ограничава правата на мнозинството, ограничава правата на президента, който губи Конгреса.
Именно републиканците са за приключване на войната колкото може по-бързо. Това може да окаже влияние върху повече демократи, включително от антуража на президента Байдън, да приемат варианта за край на войната. Което е и в интерес на САЩ – да спре войната в Украйна, за да започнат другата – срещу Китай. Той е основният съперник на Америка занапред.
Засега отношенията между ЕС и САЩ са близки. Ако спре войната в Украйна, не виждам препъникамъни в двустранните отношения. Ще се появят трудности, ако Америка покаже по-агресивно отношение към Китай, с което ще задължи Европа да вземе страна.
– Идва ли краят на ерата Тръмп, чийто фен сте? Ще го измести ли новата звезда на републиканците – губернаторът на Флорида Рон Де Сантис?
– Така изглежда. Разбира се, ще го реши републиканската върхушка. Но те не обичат Тръмп, който беше аутсайдер. Сега могат да се отърват от него и вероятно ще го направят. Но тръмпизмът ще остане като философия и тенденция в новата динамика на американската вътрешна политика. Лозунгът „Америка преди всичко!“ ще е водещ. Както и този американските съюзници да вършат това, което Америка им налага. Тази линия ще остане, независимо кой е в Белия дом.
САЩ вече разбират, че отказът им да бъдат световен полицай не се приема добре от света, който настоява Америка да въдворява ред, да чука по носа този или онзи провинен. Америка би се отказала вече от тази роля, която гълта твърде много пари. А и Америка не е преставала да воюва от 1941 г. , с кратки периоди на примирие – Корея, Виетнам, Ирак, Афганистан. Който и американски президент да бъде избран през 2024 г., ще продължи по тоя път – на неохотен световен полицай. Докато не се намери друг формат на международните отношения.
1 час бг
Последвайте ни и в Телеграм
