Снимка: БГНЕС, архив
Премиерът иска КСНС, за да се презастрахова, тъй като е допуснал някакво обещание, заяви историкът пред БНР. Разминаването на делегациите на България и Северна Македония в Рим за 24 май е стара традиция, същите неща ставаха и по югославско време, отбеляза още историкът.
България не трябва да прави отстъпки пред Северна Македония, защото няма какво да направи. Ако направим отстъпки, това означава да се съгласим с езика на омразата, който ни залива всеки ден. Това мнение изрази пред БНР историкът Христо Матанов. Според него „българският премиер е прекалено оптимистичен“.
„Не очаквам сензационно развитие, още повече, че тези, които оказват натиск върху нас, не оказват същия натиск върху управата на Северна Македония. Така се създава усещането, че натискът е неравномерен“, коментира проф. Матанов.
По думите му, „натискът идва от ЕС и от САЩ, които погрешно са направили геополитическата прогноза, че неприсъединяването на Северна Македония ще засили руското влияние там“. Северна Македония е комплектована с Албания, а Албания е една от най-проамериканските нации, посочи историкът и припомни, че влизането на РСМ в НАТО не е предизвикало сътресения с Москва. Според него тази теза е несъстоятелна и е „някаква инерция, която западният свят прилага спрямо нашия регион“.
Проф. Матанов изтъкна, че българското обществено мнение е категорично за непускане на Македония за преговори за членство в ЕС преди да се изпълни договорът.
„Има група българи, които ратуват за някакъв компромис. Шеговито ги наричам групата на татарите. Ако трябва да правим компромис, трябва да признаем, че сме татари“, каза проф. Матанов.
КСНС на този етап не е нужен, защото нещата са препотвърдени, подчерта проф. Христо Матанов. По думите му премиерът „иска да се презастрахова, тъй като вероятно е допуснал някакво обещание“.
„Вероятно на американците, той не казва. Външната министърка казва, че има две политики. Той малко е гузен и крие нещо, поради което иска да се препотвърди тази позиция, за да може да има очи пред другите да каже – виждате ли, аз искам, но останалите не искат“, каза още проф. Матанов.
България беше една от трите страни, на които врътнаха кранчето на руския газ и има значително основание да се „опъва“ на европейския натиск, който не отчита положението в Северна Македония, изтъкна той.
Разминаването на делегациите на България и Северна Македония в Рим за 24 май е стара традиция, същите неща ставаха и по югославско време, отбеляза още историкът.
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
