В някои години има много случаи на лаймска болест, в други – не толкова. Втората по честота е марсилската треска, която се среща в Южна България. Това каза директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова в разгара на сезона с ухапвания от кърлежи.
Кримската хеморагична треска е тежко вирусно заболяване, което също се предава с кърлеж, но случаите са до четири годишно – от областите Хасково, Кърджали, Бургас, единични случаи в Благоевградска област, обясни тя.
Много рядко ухапването от кърлеж води до заразяване, успокои проф. Христова. „За лаймската болест изчисленията показват, че при заразеност на кърлежите около 20% и шанс кърлежът да предаде инфекция е около 10%, така че шансът да бъдем заразени от едно ухапване е около 2%. Не трябва да се паникьосваме при ухапване. Ако бъде свален максимално бързо, кърлежът няма да има време да предаде инфекция“, обясни тя.
При отстраняване кърлежът трябва да се хване с пинсета максимално близо до кожата, да не се върти като тирбушон и с лека сила да бъде свален. Тя препоръча всичко това да бъде направено при медицинско лице, но задължително – бързо. Ако главата му бъде откъсната, кърлежът ще продължи да отделя вирус в организма ни, ако е заразен.
Бумът на ухапвания се очакват през месец май, заразяванията – също.
Лаймската болест в началния си стадий не буди никакви тревоги и може лесно да се подмине. „Опасността е, че ако не се лекуваме в началото, след това става много трудно, а по-късно става и невъзможно. Дава много симптоми, които не са специфични, но има един симптом съвсем в началото, който е абсолютно специфичен – едно много характерно голямо зачервяване на мястото на ухапването с диаметър поне 5 см, което нараства бързо. То се появява след инкубационен период от 5 до 14 дни. Това е съвсем ранен стадий и се лекува на 100% с антибиотици, без остатъчни явления“, поясни епидемиологът.
Проф. Ива Христова коментира, че е спаднало общото имунизационно покритие срещу морбили. „Когато има болен в колектива, над 90% от близките на това дете ще се разболеят. Това налага много високо имунизационно покритие – поне 95%. В момента то е около 92% за първа доза и по-ниско – около 86%, с втора доза, която довършва имунизационната подготовка на организма. За 2020 и 2021 г. беше по-ниско“, обясни експертът.
Скарлатината и варицелата също се оказаха проблем през изминалата година, допълни тя. При скарлатината се наблюдава намаление на случаите на заболели, но при варицелата те нарастват.
Нова телевизия, „Събуди се“
Последвайте ни и в Телеграм
