В някои години има много случаи на лаймска болест, в други – не толкова. Втората по честота е марсилската треска, която се среща в Южна България. Това каза директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова в разгара на сезона с ухапвания от кърлежи.
Кримската хеморагична треска е тежко вирусно заболяване, което също се предава с кърлеж, но случаите са до четири годишно – от областите Хасково, Кърджали, Бургас, единични случаи в Благоевградска област, обясни тя.
Много рядко ухапването от кърлеж води до заразяване, успокои проф. Христова. „За лаймската болест изчисленията показват, че при заразеност на кърлежите около 20% и шанс кърлежът да предаде инфекция е около 10%, така че шансът да бъдем заразени от едно ухапване е около 2%. Не трябва да се паникьосваме при ухапване. Ако бъде свален максимално бързо, кърлежът няма да има време да предаде инфекция“, обясни тя.
При отстраняване кърлежът трябва да се хване с пинсета максимално близо до кожата, да не се върти като тирбушон и с лека сила да бъде свален. Тя препоръча всичко това да бъде направено при медицинско лице, но задължително – бързо. Ако главата му бъде откъсната, кърлежът ще продължи да отделя вирус в организма ни, ако е заразен.
Бумът на ухапвания се очакват през месец май, заразяванията – също.
Лаймската болест в началния си стадий не буди никакви тревоги и може лесно да се подмине. „Опасността е, че ако не се лекуваме в началото, след това става много трудно, а по-късно става и невъзможно. Дава много симптоми, които не са специфични, но има един симптом съвсем в началото, който е абсолютно специфичен – едно много характерно голямо зачервяване на мястото на ухапването с диаметър поне 5 см, което нараства бързо. То се появява след инкубационен период от 5 до 14 дни. Това е съвсем ранен стадий и се лекува на 100% с антибиотици, без остатъчни явления“, поясни епидемиологът.
Проф. Ива Христова коментира, че е спаднало общото имунизационно покритие срещу морбили. „Когато има болен в колектива, над 90% от близките на това дете ще се разболеят. Това налага много високо имунизационно покритие – поне 95%. В момента то е около 92% за първа доза и по-ниско – около 86%, с втора доза, която довършва имунизационната подготовка на организма. За 2020 и 2021 г. беше по-ниско“, обясни експертът.
Скарлатината и варицелата също се оказаха проблем през изминалата година, допълни тя. При скарлатината се наблюдава намаление на случаите на заболели, но при варицелата те нарастват.
Нова телевизия, „Събуди се“
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
