В обозримо бъдеще за ГЕРБ и за нейния лидер по-добре няма да става. Премиерът два пъти подава оставка дотук, но имаше голяма степен на увереност, че ще се върне на власт. Сега такива изгледи няма
Градусът на политическото напрежение видимо се покачва, броят на установените носители на Ковид-19 – също. Увеличават се и прогнозите за социални катаклизми наесен в резултат на икономическия спад, регистриран не само у нас, но и в световен мащаб.
Налице е умора от дългогодишното управление на ГЕРБ, но и политически вакуум, към който са се устремили нови политически проекти, и всички те – с анти-ГЕРБ насоченост – „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, който получи зелена светлина за регистрация; платформата „Изправисе.БГ“ на Мая Манолова, второто издание на ГЕРБ на Цветан Цветанов, дори обвиняемият Васил Божков анонсира „Българско лято“ и предвеща бури за сегашната власт.
Ако припомним атаките лично срещу Борисов (аудиозапаси, снимки), както и войната с президента, възниква един основен въпрос: По-добре ли е за Бойко Борисов да подаде оставка сега и да има предсрочни парламентарни избори?
С това питане Епицентър.бг се обърна към водещи политолози и социолози. Сега ви предлагаме мнението на политолога проф. Александър Маринов, председател на Стратегическия съвет към президента Румен Радев.
По-добре ли е за Бойко Борисов да подаде оставка сега и да има предсрочни парламентарни избори?
По-добре е Борисов да се оттегли, тъй като е политически изчерпан. Оттук нататък ще събира повече негативи от властта, отколкото позитиви.
Мисля, че премиерът също разбира това и би искал да се оттегли, но има притеснения за последиците.
Много е важно как се оттегля един политик, с каква оценка. В политиката подаването на оставка е нормален акт, ако не можеш да се справиш. Не е грях. Премиери и държавници предприемат тази стъпка, когато резултатите не са задоволителни.
Но, според мен, за Борисов този момент е минал. Не че не стои въпросът дали правителството се справя. Тече вече четвъртата година от мандата, а ние до ден днешен нямаме дори повърхностен отчет от изпълнението на програмата му. Днес обаче други неща, свързани с Борисов, са по-актуални. Натискът е с различен характер.
Към премиера се оправят обвинения, предположения. За негово съжаление и за съжаление на държавата, те не са проверени. Би трябвало записи, снимки да бъдат подложени на експертиза. Едно е да се оттеглиш поради естествените причини в политиката, друго е да го направиш под натиск на сериозни обвинения или най-малкото съмнения.
Но и това е вариант – да се оттегли с мотива, че не иска да възпрепятства изясняването на истината; че иска да изчисти името си.
В обозримо бъдеще за партия ГЕРБ и за нейния лидер по-добре няма да става.
Бойко Борисов има силен политически инстинкт и разбира, че времето му изтича. Но е трудно да се реши как да се оттегли така, че да не изглежда като самопризнание за грехове, като бягство, което да породи негативни последици.
Не е тайна, че управляващите на всяка цена искат да избегнат назначаването на втори служебен кабинет на президента. Този страх ли пречи на Борисов да се реши на стъпката „предсрочни избори“? При предишните мандати той се оттегяше при възникване на напрежение и успяваше да се рестартира чрез избори.
Хипотезата за служебно правителство на президента, което да подготви изборите, безспорно е аргумент. Но не виждам нищо страшно, ако държавният глава направи служебно правителство. То не е наказателен взвод, не разстрелва, не вкарва в затвора. То би трябвало да осигури условия за честни избори. Ако някой се плаши от възможността изборите да са честни, това е единствено за негова сметка.
Вярно е, че Борисов два пъти подава оставка. Но ситуацията сега е различна. В предишните случаи той имаше голяма степен на увереност, че ще се върне на власт. Сега такива изгледи няма. Всяко нещо си има начало и край. ГЕРБ се изчерпи като проект и неслучайно започна роене в партията.
По-важното е, че се изчерпи моделът на управление. Той е вреден за България.
Предсрочни избори изглеждат и като добър вариант за Борисов, тъй като политическите сили и новите проекти, които заемат анти-ГЕРБ нишата, не изглеждат готови да участват в извънреден вот сега. Или?
Няма политическа сила – регистрирана или анонсирана, която да се ползва със солидно обществено доверие, да привлича надежда и оптимизъм.
Има нови неща, които изглеждат добре на фона на старото.
Политическите избори не са като да влезеш в супермаркет и да си вземеш един продукт измежду многото оферти. При тях възможностите се случват в движение, минават през проверката на времето. Сега мнозина може да заявяват, че искат да правят нещо различно, но дали наистина ще го направят?
Според заявленията си всички нови проекти са алтернативни на Борисов. На думи всички твърдят, че ще правят нещо различно. Вербално всички отричат модела. Дори Цветанов, който много бързо забрави кой е бил и какво е правил. Но Цветанов несъмнено може да разчита на политическо бъдеще само на основата на гласове, което успее да вземе от ГЕРБ. Той няма откъде другаде да привлече привърженици.
Според проф. Маринов ново правителство в рамките на сегашното Народно събрание е възможно на теория, но трудно за реализация. Представените в парламента политически сили едва ли биха могли, по неговите думи, да сглобят устойчив кабинет, който да се ползва с обществено доверие. Какъв е тогава изходът от ситуацията на перманентна скандалност? Има ли риск от взрив на социалното напрежение?
Напрежението в България достига опасни нива. Моделът поражда вече негодувание и гняв. Към това се прибавят и проблемите, свързани с медицинските и най-вече – с икономическите и социалните аспекти на коронакризата, с неспособността да бъдат управлявани по задоволителен начин.
Прагът на търпението е надхвърлен. Въпросът е да не се стигне до неуправляем взрив и безконтролен хаос.
Трябва да търсим работещи варианти, които ще ни придвижат напред. Оставките и предсрочните избори са предпазител, а не белег на катастрофална ситуация.
У нас обаче начинът, по който се упражнява властта, поражда големи страхове какво ще се случи, когато се лишиш от нея. Вкопчването във властта и злоупотребата с нея с оглед на частни интереси води до опасения за последиците. Това е един от белезите на ненормалността. Когато властта се консумира по алчен и хищнически начин, тя ражда лоши мисли у тези, които са ограбвани.
Нездравата обстановка трябва да се нормализира, но не на базата на сделка, извършена на тъмно, а на основата на възстановяване на конституционните и правните основания на демокрацията и доброто управление. Трябва да се даде възможност на хората свободно да изразят своите предпочитания за бъдещите възможности и решения за развитие на страната.
Епицентър
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
