Министерството на земеделието и храните (МЗХ) отказва диалог с преработвателите на слънчоглед – производители на олио и шрот и на белен слънчоглед, относно последиците от въведената забрана за внос на слънчоглед от Украйна и за предприемане на мерки в тази връзка.
Това твърди Яни Янев, председател на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти. Информация за изявлението му беше разпространена от браншовата организация.
По думите на Янев предприятията са пред затваряне заради липсата на суровина на пазарни цени, което ще рефлектира върху целия сектор, националната икономика и социалната политика. Той заявява, че българските земеделски производители отказват да продават слънчоглед на цените, определени от международния пазар в момента.
Според Янев единствена възможност на този етап за осигуряване на суровина на пазарни цени оставя вносът от Украйна, който обаче е забранен.
В периода от 9 юни сдружението изпратило три писма и молби за среща с новия екип на МЗХ, но без отговор. Затова от организацията писали и до премиера Николай Денков с искане за възможност за разискване на проблема на най-високо ниво. Производителите на растителни масла искат с правителството да бъде обсъден план и да бъдат набелязани мерки в подкрепа за българската маслопреработвателна индустрия, в контекста на проблемите с достъпа до суровина, Сдружението настоява за среща с участието и на представители на министерствата на земеделието и храните, на икономиката и индустрията и на финансите, за да бъдат обсъдени последиците от въвеждането на ограничителните мерки по отношение на вноса на селскостопанска продукция от Украйна до момента и намеренията за продължаването им след 15 септември 2023 г., с цел да бъде формирана национално отговорна позиция по въпроса.
Яни Янев допълва, че до момента не е изготвена оценка за въздействието на ограничителната мярка за внос на пшеница, слънчоглед, рапица и царевица върху националната икономика, за пропуснатите приходи в националния бюджет и ограничаването на експортния дял и потенциал на страната, докато представители на МЗХ изразяват позиции за продължаването на забраната за неопределено време, при разговори с Европейската комисия (ЕК).
Според него при формиране на позицията на България и защитата ѝ на пред ЕК е от особена важност да се отчитат редица съществени за националната икономика обстоятелства. В тази връзка Янев твърди, че България в последните няколко години изпитва и ще изпитва и в бъдеще системен недостиг на маслодайни култури собствено производство (при средна реколта слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно) заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед).
Той обяснява, че е необходим внос на слънчоглед от поне 1.5 млн. тона годишно, голямата част от който предвид търговския баланс в района можела да дойде единствено от Украйна. Яни Янев цитира и статистически данни, според които за предходната кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка. Той допълва, че необходимо България спешно да заеме проактивна позиция, за да се освободи вноса и да се даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания, коментира Яни Янев.
Според него военният конфликт възпрепятства износа на растителни масла и шротове от Украйна, но поради наличие на свободен производствен капацитет в България, това е шанс за страната ни да увеличи експорта на крайни продукти и завоюване на нови пазари. Янев посочва, че се наблюдава тенденция за пренасочване на украинските суровини за транзит по т.нар. коридори на солидарност към други страни от ЕС, което ще доведе до невъзможност тези количества да минат през България при съответна загуба на приходи от логистични услуги на транспортните компании, пристанищата и всички съпътстващи бизнеси, както загуба на възможността за преработка и ре-експорт на продукцията и съответно реализиране на добавена стойност за преработвателите и допълнителни приходи за бюджета на страната ни.
„Увеличаващият се капацитет на преработка доведе до значително увеличаване на дела на износ на крайни продукти от преработката на слънчоглед (масла, шротове, белен слънчоглед) в последните 5 години, респективно непрекъснато увеличаващи се приходи в бюджета от количество и по-висока добавена стойност. Непрекъснато се увеличават страните, в които се реализира експорта на крайни продукти от преработката на слънчоглед, като последните значителни нови пазари са Индия, Китай и Южна Африка“, изтъква Янев.
По думите му липсата на предлагане на слънчоглед реколта 2022 г. от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикана от относително високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари. В комбинация с очакванията им за рестрикции на свободното движение на украински слънчоглед, водещи до ръст на цената на
българския пазар, това предизвиквало спекулативно задържане на слънчоглед и в последните няколко месеца довели до намаляване и спиране на работата на цялата преработваща промишленост поради липсата на суровина.
„В края на август стартира прибирането и реализацията на произведения слънчоглед реколта 2023. По оперативни данни на МЗХ наличният слънчоглед от реколта 2022 година към началото на август е от порядъка на 600 000 тона. Неяснотата около окончателната позиция на страната ни по забраната за внос на маслодайни култури от Украйна след 15 септември 2023 год. води до ограничено предлагане на налична суровина и създава напрежение на вътрешния пазар относно бъдещите изкупни цени от нова реколта. Предвид на спекулативните очаквания на производителите за ръст на цените, не се очаква бързо освобождаване на този преходен запас и вероятно страната ще приключи и предстоящата кампания отново с висок такъв. Съответно производителите не могат да разчитат на него“, коментира Янев.
1 час бг
Последвайте ни и в Телеграм
