Бюджет 2022 трябва да бъде приет до края на януари догодина. Това решиха представителите на група „Финанси“ от „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.
Преговорите за изработване на коалиционно споразумение за бъдещо управление са пред своя финал.
Днес „Продължаваме Промяната”, „Има такъв народ”, БСП и „Демократична България” разговаряха по сектор „Финанси”.
По повечето от обсъжданите теми в сектора на финансите преговарящите за правителство партии имаха съгласие, но няколко теми се оказаха червена линия за някои от тях и бяха оставени или за обсъждане на ниво лидери, или за дискусия какво да се прави по тях в следващ момент.
В документа се записа, че приемането на бюджета за 2022 г. ще е до края на януари.
– Според ИТН и ПП и парламентът, и Министерството на финансите ще трябва да намалят „немалка част“ от ваканциите си за коледните празници, тъй като в противен случай и януари изглежда труден срок за приемане на бюджета;
– Прие се и изготвяне на времеви план на предложените реформи – с разчети за тяхното финансово обезпечаване до средата на 2022 г.
– Парламентарен контрол върху разходване на средства, формирани на база излишъци или по-висока събираемост – тоест да се премахне практиката с решение на МС да се раздават средства.
– Въвеждане на цялостно капиталово бюджетиране в държавата.
– Всички разходи за федерации, общини, проекти и т.н. да бъдат одобрявани от парламента изрично. „Парламентът да реши, а не по усмотрение на министрите – да има истински парламентарен контрол“, обясни Василев. Любомир Каримански от ИТН от своя страна заяви, че трябва да са внимателни да не смесват изпълнителната и законодателната власти и трябва да се реши в ситуация на служебно правителство как ще се действа.
– Запазване на финансовата стабилност.
– Увеличение на консолидираните държавни разходи към БВП. Тази точка ще се формулира по начин, с който „всички могат да живеят през следващите четири години“, каза Василев. В крайна сметка точката се промени на: „Дялът на консолидираните държавни разходи в БВП ще се третира като резултатна величина в средносрочен план – при липса на криза да се върви към величината, заложена в закона за публичните финанси“.
– Бюджетен дефицит за 2022 г. между 3,5 и 4,5%.
– За 2022 г. ДДС остава каквото е и сега. Запазват се намаленията заради кризата, а до септември 2022 г. да се направи анализ на ДДС с фокус диференциране на ставки, обратно изчисление и намаляване на обща ставка.
Партиите се договориха, че занапред харченето на пари ще е съобразено с възвръщаемостта, а не на принципа, че е „стратегически“ важно.
Данъците на практика остават непроменени за догодина, което означава, че понижената ставка на ДДС заради пандемията също се запазва.
Ще се обнови обаче формата на месечната декларация по ДДС, а също и плавно ще се върви към вдигане на прага за задължителна регистрация по данъка.
Остава непроменена и помощта от 4500 лв. за дете за семействата. Програмите от типа 60/40 ще се адаптират и ще продължат да се прилагат и догодина.
Еднократното теглене на суми над 10 хил. лв. в брой от банките да се докладва на ДАНС, тъй като това е прагът за разплащане в брой. В момента банките са длъжни да сезират службите при транзакции над 30 хил. лв. и такива, които им изглеждат съмнителни. Също, сигнал на ДАНС да се дава и при преводи в чужбина за над 1 млн. лв.
Партиите си поставиха срок да приемат бюджета за догодина до края на януари като в него заложат дефицит в рамките на 3.5-4.5%, а през лятото, когато предвидените работни групи по различни теми излязат с резултати, да се направи актуализация, която да включва и нужните промени. С този аргумент не бяха приети някои искания за големи харчове, тъй като не е известно какви ще са приходите, с които има да се покриват нуждите в редица сфери.
Минималната работна заплата ще бъде поне 700 лв. догодина и ще започне да се обвързва със средната за страната. От нея ще се определя вбъдеще и стойността на ваучерите за храна, които са с таван от 50 лв. месечно на човек в момента.
Обвързването на максималния осигурителен праг със средната заплата в страната доведе до бурни спорове като само „Демократична България“ бе непреклонна, че максималният осигурителен доход в страната трябва да се вдигне по тази логика, което в момента означава за хората с доходи над 3 хил. лв. да плащат по 78 лв. повече за пенсия спрямо последните 3 г., в който прагът не бе променен. И в края на преговорите обединението обяви, че са против това, а Асен Василев видимо се ядоса на аргументите им.
Бе прието, че няма смисъл и занапред да съществуват данъците върху лихвите, каквито почти няма и т. нар. данък „уикенд“, с който се облагат фирмените активи, ползвани за лични цели и в почивните дни.
Бе прието да се провери дали не се прави вторично разграбване на фалиралата КТБ чрез дейността на синдиците, да се ревизират отпуснатите заеми от Банката за развие за 5 г. назад и да се проведе информационна кампания преди приемането на еврото.
Нашата входна позиция е, че не трябва да се вдигат данъците, заяви съпредседателят на ПП Асен Василев в началото на преговорите. Василев предложи мерките на партиите да бъдат разделени на „Фискална политика“ и „Контрол“.
Промени в месечните ДДС декларации и подаване на сигнали от банките при преводи в чужбина от над 1 млн. лв., предлагат от „Продължаваме промяната“, стана известно по време на днешните преговори. Василев отчете, че по някои теми има разнопосочни позиции, но изрази надежда, че те ще се уточнят и съгласуват в предстоящата дискусия.
Той посочи няколко мерки за контрол в сектора на финансите. Първата е ежемесечните декларации за ДДС да бъдат променени, така че да се подава информация за касови наличности и за това дали фактурата е била платена, отчасти платена или неплатена. Това, по думите му, ще позволи на НАП по-бързо да регистрира евентуални нарушения.
Друга мярка е банките да сигнализират на НАП при тегления от над 10 хил. лв. в брой и да подават информация за преводи в чужбина от над 1 млн. лв. Василев представи също така идеята разпределението на дивиденти и изплащането им да става само по банков път, а не през каса. Той добави още, че е важно да има списък с нередовните изпълнители на обществени поръчки и той да има задължителен характер, който се забранява участието им.
По думите му, трябва да се криминализира или да се налагат големи глоби при плащане на пари „в плик“, над основната заплата. Асен Василев обясни, че това е документна измама, като идеята е да бъде санкциониран не само работодателят, а и счетоводителят.
Румен Гечев представи част от приоритетите и мерките на коалицията, като посочи, че ролята на държавата трябва да се засили балансирано и много внимателно, като отбеляза, че България е от страните в ЕС, отделяща най-малко средства от БВП за решаване на икономически и социални проблеми.
Гечев отбеляза, че трябва да се работи за по-голяма самостоятелност на пенсионната система.
От „БСП за Бъглария“ предложиха още въвеждане на семейно подоходно облагане и 6 500 лева за второ и трето дете. По отношение на бюджетните разходи левицата е „за“ поддържане на дял на бюджета в БВП – приходи и разходи минус съответния дефицит. „Последните години в България се провеждаше политика на необяснимо свиване на бюджета в БВП до 34%, при положение, че в повечето страни той е около 45%. Ние считаме, че увеличението трябва да стане много внимателно. То трябва да стане чрез политика, свързана именно със стимулиране на растежа и осигуряване на устойчиво развитие“, обясни Гечев.
Орлин Ваташки, член на Националния съвет на БСП, изложи конкретните предложения и разчети на левицата в сектор „финанси“. Сред тях са повишаване събираемостта на приходите, но не и увеличаване на данъците в държавата. От коалицията искат и нулев данък върху доходите от труд до навършване на 26 години, както и сигуряване на безплатни детски градини и ясли. Друго тяхно предложение е, с оглед демографската криза, да се даде еднократна помощ от 6500 лв. за всяко второ и трето дете на родител при условие, че един от двамата се е осигурявал не по-малко от 24 месеца назад. Според тях мярката ще обхване около 9000 родители.
„Има такъв народ“ представиха своите цели и мерки по линия на фискалната политика в преговорите с другите политически формации – „БСП за България“, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Един от техните представители в разговорите, Любомир Каримански отбеляза, че е от изключителна важност при изготвяне на фискалната програма да има ясно дефинирани приоритети на правителството, тъй като без тях трудно може да се направят каквито и да било изчисления и сметки.
По думите му трябва да се цели осигуряване на фискална устойчивост и повишаване ефективността на правителството при управление на националния и секторния растеж.
Каримански представи идеята на партията да се направи план за капиталова подкрепа на българския бизнес с цел възстановяване от пандемията чрез грантови схеми, финансови инструменти и други. Също така предложи разпоредителите на бюджетни средства да измерват ефекта от своите дейности, като се акцентира върху резултатите от тях.
От ИТН настояха и за спазване принципа на програмно бюджетиране и възможност за прекратяване на програми, които не постигат заложените цели. Те акцентираха и на нуждата от фискална дисциплина. Отбелязаха още и нуждата правителството да има конкретен ангажимент за връщането у нас на българите в чужбина. Както и да се въведе проследяване цените на приоритените стоки и услуги след въвеждане на еврото.
Деляна Пешева, друг представител на партията в преговорите, посочи, че бюджетът трябва да бъде по-балансиран, като се подобри контролът в разходната и приходната част. Както и дефицитът в бюджета за 2022 г. да не бъде повече от 3.5 процента. Тя призова още за автоматизация и стандартизация на процесите в публичната администрация.
От ИТН се застъпиха още за контрол и мониторинг на обществените поръчки, преразглеждане на концесионните договори. Друг техен акцент беше въвеждане на финансова децентрализация. Партията настоява още за стимули за работещите родители, да се се редуцира ДДС ставката за храни от малката потребителска кошница, а също и да се преразгледат възможностите за данъчни облекчения при дарения.
За одит на несъстоятелността на КТБ призоваха от „Демократична България“ на преговорите.
Георги Ганев от коалицията посочи, че много от предложенията на ДБ съвпадат с тези на останалите участници в дискусията. Той посочи, че бюджетният дефицит трябва да се приближава към рамките на фискалните правила, както и да се направят промени при необлагаемия минимум на гражданите, но това да се реши от парламента.
От ДБ призоваха еврозоната да е основен приоритет, както и да се предприемат конкретни мерки за провеждане на информационна кампания на цялото население за ефекта от приемането на еврото. Те настояха и за приемане на бюджет 2022 г. в разумен срок.
Адвокат Венцислав Бенов от ДБ посочи, че трябва да се направи пълен одит на ББР за последните пет години. Също така отбеляза нуждата от преодоляване на забавянията по плащанията на помощи, свързани с пандемията. Той акцентира и на идеята да се удължи разсрочването на кредитите с още шест месеца и да се премахне данък „уикенд“ .
Експертът Мартин Димитров предложи да се създадат качествени и количествени индикатори за мерене на успехите на политиките и мерките и да се насърчи децентрализацията, за да имат повече средства общините и да привличат инвеститори.
От ДБ призоваха за излизане на определени държавни компании на фондовата борса, както и за стимулиране на небанковото финансиране.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
