Правителството решава утре дали да купи бойни кораби за близо 1 млрд. лв.

Ds olil

инистерският съвет ще разглежда утре проектодоговора между Министерството на отбраната и германската отбранителна фирма Fr.Lurssen Werft GmbH & Co.KG за изграждане на два модерни модулни патрулни кораба за нуждите на военноморските сили на страната. Това е вторият мегапроект за модернизация на Българската армия по стандартите на НАТО след покупката на нови изтребители, като неговата ориентировъчна цена е 984 млн. лв. с ДДС. Бюджетът за военната програма беше одобрен от българския парламент през 2018 г., като в проекта за инвестиционен разход е записано, че сумата трябва да бъде платена на вноски в рамките на 9 години. От документа става ясно, че военноморските сили всъщност имат нужда от поне четири подобни бойни плавателни съда, но в контекста на финансовите реалности са склонни да се задоволят с два плюс ремонт и модернизация на старите белгийски фрегати клас E-71.

Според източници на „Капитал“ също така през последните седмици е дискутиран вариант, при който да се направи по-голяма първоначална вноска, като така няма да се наложи Lurssen да теглят банков кредит, който би оскъпил строежа на корабите. Също така по този начин управляващите явно се опитват да намалят политическия риск за бъдещето на проекта, ако евентуално загубят следващите парламентарни избори напролет.

Почти сигурно е, че програмата за придобиване на новите кораби ще мине безпрепятствено през Министерския съвет утре. По информация на „Капитал“ всички заинтересовани министерства (включително и това на финансите) са дали положително становище за подписването на договора с Lurssen. Единствените изненади евентуално могат да се очакват от страна на премиера Бойко Борисов, който би могъл рязко да промени политическите приоритети в контекста на ескалиращата корона криза, или пък от скрития коалиционен партньор ДПС, чийто висш функционер Четин Казак беше адвокат на италианската корабостроителна компания „Финкантиери“ (FINCANTIERI S.p.A.), класирана на второ място в наддаването. Загубилата фирма ефективно блокираше проекта в продължение на месеци, като атакува процедурата във Върховния административен съд.

В крайна сметка италианците не успяха да спечелят делото, което позволи на военното министерство да продължи преговорите с Lurssen. В средата на септември обаче изненадващо се оказа, че финансовото министерство тихомълком е прехвърлило първата вноска за корабите в размер на 171 млн. лв. в бюджета за догодина. Това силно разгневи военния министър Каракачанов, който отново провидя в това действие дългата ръка на ДПС. По информация на „Капитал“ обаче този проблем вече е изчистен и след подписването на договора с Fr.Lurssen Werft GmbH & Co.KG страната дори ще направи малка авансова вноска още преди края на 2020 г.

Остава да видим какъв точно ще е окончателният вариант на финансовата схема за патрулните кораби – на сравнително равни траншове в продължение на 9 години или с една голяма авансова вноска. Това би трябвало да стане ясно по време на официалното подписване на договора с германската корабостроителница, което е насрочено за 9 или 11 ноември.

Интересно е също така да се види и какво ще е индустриалното сътрудничество, т.е. каква част от близо едномилиардния бюджет германците ще реинвестират в българската икономика. По неофициална информация плановете са поне по-грубата част от изработката и сглобяването на плавателните съдове да бъде извършена от варненската компания „Делфин“, спрягана за близка до бизнесмена и собственик на ФК „Лудогорец“ и „Нова телевизия“ Кирил Домусчиев.РЕКЛАМА

Въпросната корабостроителница участваше и дори се оказа победител в надпреварата при предишния опит за стартиране на проекта за бойните кораби през есента на 2017 г. Изненадващо обаче „Делфин“ се отказа от спечеления търг с формалния аргумент, че от отпуснатия бюджет в размер на 820 млн. лв. трябва да се приспаднат 20% ДДС – нещо, което фирмата едва ли е научила, след като е била пред подписване на договора. По информация на „Капитал“ от Lurssen са водили преговори с варненската фирма за придобиване на дял в нея, така че да могат да изпълняват у нас не само част от работата по настоящия проект, но и да сторят цивилни и военни плавателни съдове за нуждите на „по-бюджетно“ ориентирани пазари.

Капитал

Последвайте ни и в Телеграм