Правителството е докарало хазната до практическо дъно и при едно извънредно обстоятелство, разходът ще трябва да се финансира от онези средства във фискалния резерв, които имат специално предназначение и на тях не трябва да се посяга. Това показва картината към края на работния ден в четвъртък 7 април., въпреки че вицепремиерът Корнелия Нинова опита да отрече.
Официалната информация е следната. На 28 февруари фискалният резерв е 9.9 млрд. лв. През март има дефицит от 480 млн. лв. (по предварителни данни), което значи, че ако няма операции по държавния дълг, резервът трябва да е 9.4 млрд. лв. към 31 март. През месеца обаче държавата погасява 2.5 млрд. лв., което свива резерва до 6.9 млрд. лв. Пак към края на месеца депозитът на правителството в БНБ е бил 6.2 млрд. лв., което предполага 700 милиона по сметки в търговските банки.
Седмица по-късно, на 7 април, правителственият депозит в БНБ е бил 4.7 млрд. лв. и това е огромната част от фискалния резерв. (непропорционално по-малка е на разплащателни сметки в търговските банки, но не се знае колко). Над 4 млрд. лв. от депозита обаче са т.нар. „резервирани пари“ на Сребърния фонд, Фонда за извеждане от експлоатация на ядрени мощности и Учителския пенсионен фонд, и като се извадят тези средства, оперативната ликвидност на държавата се оказва силно ограничена.
По-точната представа може да се добие като се вземат предвид наличностите по единната сметка. Това е ежедневният отчет, който показва общата ликвидност на всички държавни институции – правителство, радио, телевизия, висши училища и т.н. Оказва се, че отново към 7 април, в нея е имало 568 млн. лв., което е една от исторически най-ниските стойности на този показател.
Частично това е резултат на плащанията на пенсиите, които се случват именно в първите 10 дни на всеки месец. По-същия начин, както във втората седмица средствата рязко намаляват, така в третата рязко се увеличават, заради внасянето на събрания ДДС.
Самото мерене на фискалния резерв към произволен ден от месеца е силно спекулативно, но в случая отдалеч ства ясно, че има спад в ликвидността, който може да се запълни само с нов дълг, рязък скок на приходите, или значително орязване на разходите. И докато бюджетните операции не могат да се коригират без актуализация, остава единствено тегленето на заеми.
Допускането на подобно изтъняване на финансовите буфери е много лош сигнал и показва безотговорното отношение на изпълнителната власт, която излага публичните финанси на уязвимости. Например, още днес държавата може да бъде изнудена от пазарите за още по-високи лихви по новоемитирания държавен дълг.
Аксиоматичното правило, преподавано във втори курс по „Финанси“ е, че ритмичността на входящите парични потоци на една фирма трябва да бъде с по-къса честота от тази на изходящите, а ако условията не го позволяват, трябва да се теглят оборотни заеми. В противен случай, колкото и добър да е продуктът ви, ако не можете да си платите дълговете, сметките и заплатите, защото парите от клиентите ще дойдат някога, просто фалирате.
Необяснимо е и защо финансовото министерство пропусна първите два месеца на годината да изтегли голяма емисия външен заем, допускайки рязкото плащане на 9 милиарда в края на 2021 г. и погашенията по външния дълг от този март да изтънят фискалния резерв. Подобна безотговорност прояви първият финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков през пролетта на 2011 г. и на 2013 г. За кратък период подобна ситуация имаше и по-време на коронакризата.
Големият проблем е, че когато грешните решения, започнат да се повтарят, а уроците упорито не се научават, глупостта спира да бъде обяснение за загубите и изникват съмнения за нещо много по-страшно.
Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
