Министрите раздадоха стотици милиони на Държавния резерв и на ББР, без да обяснят точно как ще се харчат парите
„Комуникационната политика“ на българското правителство се влошава не с дни, а часове. Начинът, по който бяха оповестени последните решения от днешното заседание на министрите, е безобразен – особено като се има предвид, че част от тях засягат животоспасяващи мерки – и за гражданите, и за икономиката.
Българската банка за развитие ще получи „до 700 млн. лева за подпомагане на бизнеса, гласи съобщението на правителствената пресслужба за взетите от кабинета решения. Всички с нетърпение очаквахме да разберем как точно ББР ще управлява парите и как ще бъде укрепен нейният управленски и административен капацитет – нещо, което премиерът Борисов и финансовият министър Владислав Горанов обещаха на снощния извънреден брифинг за икономическите антикризисни мерки. Вместо обещаните подробности от МС пуснаха следното невнятно прессъобщение:
„Държавата ще увеличи акционерното си участие в капитала на ББР чрез парични вноски на обща стойност до 700 000 000 лева. Средствата от увеличаването на капитала на се използват за изпълнение на мерки за подпомагане на икономиката във връзка с епидемията от COVID-19, в т.ч. за издаване на портфейлни гаранции към банките, които да им позволят да предоставят по-гъвкави условия за бизнес кредити за определен период при определени условия и индивидуална преценка на всеки конкретен случай. Meрките целят осигуряване на достъп до финансиране за поддържане на оборота и дейността на МСП, засегнати от пандемията на COVID-19, с цел намаляване до минимум на рисковете от изпадане в криза на ликвидност и превантивна подкрепа на бизнеса, в т.ч. и чрез споделяне на риска с търговските банки в страната.“
Няма нито дума за готвените промени в ръководството на банката и в нейната структура, за които спомена вчера министър Горанов. Нито дума защо до вчера управляващите твърдяха, че в ББР бюджетът ще налее 500 млн. лева, а сега се говори за „до 700 млн. лева“. Нито дума за какво ще се ползва това внезапно увеличение с до 200 милиона. Нито дума за механизмите, по които ББР ще работи с търговските банки, които в крайна сметка ще отпускат парите на своите клиенти.
По подобен безумен начин бе поднесено на медиите и друго важно решение на МС от днес – за допълнителни разходи на Държавния резерв.
„Правителството прие промени на утвърдените със Закона за държавния бюджет за 2020 г. максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г., и на максималните размери на новите задължения, които могат да бъдат натрупани през 2020г. по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
Числа изобщо няма, така че можем само да гадаем колко ще похарчи държавната хазна – няколко милиона или няколко милиарда лева?
В прессъобщението се посочва само, че приетото постановление ще позволи на Държавния резерв да увеличи разходите си „по борсови договори за покупка на стоки за поддържане и обновяване на държавните резерви и запасите от нефт и нефтопродукти“.
Затова пък по други точки от дневния ред, които не вълнуват толкова българските граждани, пресслужбата е досадно обстоятелствена и напоително разяснява взетите решения – например как британците ще могат да кандидатстват за българско гражданство.
Ето го и самото съобщение:
„Британските граждани, подали молби за придобиване на българско гражданство преди края на преходния период за „Брекзит“ – 31 декември 2020 година, няма да са длъжни да се отказват от гражданството си, за да получат българско гражданство. Това предвижда проект на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство.
Основната цел на законопроекта е да осигури правна яснота относно прилагането на онези разпоредби на Закона за българското гражданство, които се отнасят до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия като държава членка на Европейския съюз след изтичането на преходния период.
Законът за българското гражданство предвижда възможност за придобиване на българско гражданство от лице, което не е български гражданин, ако към датата на подаване на молбата за натурализация отговаря на посочените в чл. 12, ал. 1 от закона условия. Едно от тези условия е лицето да е освободено от досегашното си гражданство или да бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство. В ал. 2 на чл. 12 са изброени лицата, за които не се прилага изискването за освобождаване от досегашното им гражданство, като между тях са посочени гражданите на държава членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария.
Към настоящия момент за гражданите на Обединеното кралство, които кандидатстват за придобиване на българско гражданство, не се прилага изискването за освобождаване от досегашното им гражданство. След оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз и след края на преходния период (31 декември 2020 година), неговите граждани ще трябва да се освобождават от досегашното си гражданство, за да придобият българско.“
СЕГА
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
