През 2022 г. ще имаме бюджет на растежа. Това каза премиерът Кирил Петков след правителственото заседание в понеделник. По думите му инвестициите от държавния бюджет ще бъдат 5,8% от БВП.
„Дефицитът без COVID мерките ще е само 2,5%, а с мерките – 4,1%. Ще инвестираме много категорично, вдигайки процента на инвестициите на 5,8. Това е безпрецедентно. 8.2% ще са капиталовите инвестиции. Инвестираме и в човешкия капитал. За първи път ще имаме безплатни детски градини и ясли от месец април. Ще отделим 70 млн. лв. и за нови градини, за тяхното изграждане. Възнагражденията на учителите ще бъдат 125% от средната работна заплата. Няма да има и пенсионери под линията на бедността”, добави той и уточни, че мерките ще останат поне за следващите шест месеца.
По отношение на „Булгаргаз” Петков коментира, че уволнението на ръководството е било резултат от това, че хората там не изпълнявали задачите си по правилния начин.
„В момента водим разследване. Част от техните решения, особено на база какъв процент от купуването на газ идва от „Газпром” и какъв – от азерския газ, са предопределили скока на цените. Службите ще ни дадат ясно разяснение и е възможно да повдигат обвинение. Не можехме да чакаме нито ден, след като видяхме тези факти. В следващите няколко дни ще има повдигане на обвинения и разясняване на ситуацията. Фактите говорят. Бил е избран скъпият доставчик, вместо да се взима от евтиния”, каза още премиерът.
Той беше категоричен, че в сметките за ток за февруари ще бъдат отразени компенсациите за декември и януари.
„Започваме работна група, в която ще се обсъждат помощите за общините, за болници, детски градини, училища. Докато не се изчистят неяснотите в обществените поръчки обаче, не можем да говорим, че общините нямат пари за осветление. Осветлението не е голям процент от разходите им. Искаме да отделим политическия ПР от реалната нужда от помощ. Всякакви разлики от четири пъти над цените ще се анализират. Тези пари могат да платят голяма част от сметките за ток, ако се разходват по правилния начин”, каза още Петков.
Министърът на енергетиката Александър Николов беше категоричен, че компенсациите за бизнеса остават.
„Относно високите цени на електроенергията, промяна в цената за бита няма, тя е регулирана. Остава компенсацията за бизнеса. Ще прегледаме и ситуацията в общините за необходимост от компенсации. Същото важи и за университетите“, обясни той.
Относно казуса с „Булгаргаз” министърът добави, че има ясно нежелание там да се следва определената политика.
„Това е именно политиката на регулирания свободен пазар. Това е меко казано странно, особено на фона на тежката криза в сектора. Цените, които „Булгаргаз” е предлагал, са достъпни и лесно могат да се сравнят с миналогодишните“, каза още той.
Александър Николов коментира, че компенсациите за природен газ са включени в програмата до януари.
„Причината е, че размерът на компенсациите е изключително висок – 42 лв. за мегаватчас, но това бяхме принудени да го направим заради последното решение на КЕВР“, допълни министърът на енергетиката. По думите му преди една година цената е била 27 лв. за мегаватчас.
Премиерът Кирил Петков коментира и изказването на финансовия министър Асен Василев, което разгневи работодателите.
„Държавата не е ефективен работодател. Затова сме заложили мерки за повишаване на ефективността на публичния сектор. Коментарът на Василев ясно уточни, че 710 лв. е най-ниското ниво на минимална работна заплата в ЕС. Когато сравним колко са продуктивни нашите работници, виждаме, че данните са малко над средноевропейските. Минималната заплата пък е с 27% по-ниска. Т. е нашите работници са по-продуктивни, отколкото им се заплаща”, добави той.
На днешното правителствено заседание са гласувани и допълнителни 61 милиона лева за компенсации за ВиК сектора. „Така всички ВиК компании ще са стабилни и няма да се повлияе на качеството на водата”, обясни Петков.
По думите му след шест месеца ще има актуализация на бюджета, като дотогава всички институции ще работят по плановете си за по-ефективно управление.
Министър-председателят коментира и актуалните теми, свързани с напрежението около Русия и НАТО, както и подхода на България към РСМ.
„Подходът ни към РС Македония е свързан с това, че искаме да напредваме със скорост, свързана само с резултати. По отношение на другата тема – за Русия – НАТО, заявихме, че водещата страна е България. Досега не сме говорили за български батальон. Мислим харченето в посока отбрана да не бъде просто безцелно купуване на техника, за да имаме боеспособност“, заяви той.
Нова
Последвайте ни и в Телеграм
