Патриаршеският избирателен църковен събор за избор на нов български патриарх, след смъртта на Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Неофит на 13 март 2024 г., ще се състои днес.
Избирателният събор е свикан с решение от 19 март тази година на Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП).
На 20 юни на свое заседание, в пълен състав и с избор с тайно гласоподаване, Светият синод на БПЦ-БП избра тримата епархийски митрополити като достойни кандидати да заемат патриаршеския престол. Това са Врачанският митрополит Григорий, който получи тогава 11 гласа на първия тур, Видинският митрополит Даниил с девет гласа след 32-рия тур и Ловчанският митрополит Гавриил с девет гласа на 42-рия тур.
Почина Негово Светейшество патриарх Неофит
Програмата на църковния събор
Утреня и Божествена света литургия с особените прошения, предвидени при откриването на църковен събор в Синодалния параклис „Св. благоверен и равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител“, ще бъдат отслужени рано сутринта от архимандрит Евтимий – духовен надзорник на Софийската епархия. На богослуженията в параклиса на Синодалната палата ще се черкуват наместник-председателят на Светия синод – Врачанският митрополит Григорий, епархийските митрополити, архиереите на БПЦ-БП, определени от Светия синод, както и делегатите на избирателния събор. Комисията по пълномощията, съгласно член 46, алинея 1 от Устава на БПЦ-БП, ще провери поименно присъствието на избирателите и редовността на техните пълномощия. След това наместник-председателят на Светия синод и всички епархийски митрополити, последвани от епископите, ще поведат делегатите на избирателния събор от приемния салон на Синодалната палата към академичната зала на Българската академия на науките (БАН). Там с кратък молебен, отслужен от наместник-председателя на Светия синод, съборът ще бъде открит и ще бъде определено избирателното бюро. След това делегатите на събора ще тръгнат от БАН към Синодалната палата, където официално ще бъде запечатана изборната урна. Ще започне и гласуването.
140 делегатите ще участват в Патриаршеския избирателен църковен събор
Очаква се следобед да бъде обявено името на новоизбрания български патриарх. След това новият патриарх, митрополитите и епископите на БПЦ-БП ще се отправят към патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, където ще ги чакат предстоятелите и представителите на поместните православни църкви, дошли у нас за събора. Ще започне интронизацията на новоизбрания български патриарх и ще бъде отслужен молебен. Церемонията ще завърши с обща снимка пред патриаршеската катедрала.
Докато се конституира и започва съборът, сутринта е предвидено Вселенският патриарх Вартоломей и представители на поместните православни църкви да бъдат посрещнати в митрополитския катедрален храм „Св. великомъченица Неделя“. След това ще бъде отслужен кратък трисагий – заупокойна молитва, на гроба на Софийския митрополит и български патриарх Неофит, който е под южната колонада на митрополитската катедрала.
Започва регистрацията на делегатите на Патриаршеския избирателен църковен събор
Делегатите на Патриаршеския избирателен църковен събор
Съгласно член 41 от Устава на БПЦ-БП, българският патриарх и Софийски митрополит се избира от Патриаршески избирателен църковен събор, който се състои от: архиереите – митрополити и епископи на Българската православна църква – Българска патриаршия; по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, а от Софийската епархия: десет представители – шестима клирици и четирима миряни; по един представител на ставропигиалните манастири, избран от съответния манастирски събор; по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири – един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит; по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.
Делегатите на Четвъртия Патриаршески избирателен църковен събор са 140, съобщиха от Българската патриаршия. В тях са включени: наместник-председаделят на Светия синод – Врачанският митрополит Григорий, 13 митрополити, 12 епископи, делегатите от епархиите: Софийска – 12, на САЩ, Канада и Австралия – 6, Великотърновска – 7, Плевенска – 5, Ловчанска – 7, Пловдивска – 7, Западно- и Средноевропейска – 6, Варненска – 7, Неврокопска – 7, Русенска – 7, Старозагорска – 7, Врачанска – 7, Видинска – 7, Доростолска – 7, Сливенска – 7, на ставропигиалните манастири – 3, на Пловдивската духовна семинария – 1, на Софийската духовна семинария – 1, на Пловдивската духовна академия – 1, на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 1, на Богословския факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ – 1.
Съгласно член 47 от Устава на БПЦ, от тримата достоизбираеми митрополити, след гласуването на делегатите, кандидатът, получил най-малко две трети от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия синод за канонично и законно избран български патриарх и Софийски митрополит.
Когато никой от кандидатите не получи изискуемото мнозинство по алинея 2, изборът се повтаря, като в него участват двамата митрополити, получили най-много гласове. За избран се обявява този, който е получил повечето гласове. При равни гласове гласуването се повтаря.
Инсигнии – представителни символи или знаци, на патриаршеското достойнство
Българският патриарх, в отличие от останалите митрополити от Светия синод на БПЦ, които носят енголпие и кръст, носи на гърдите си три отличия за патриаршеското достойнство – св. Кръст, и два енголпиона – с Христос Вседържител и с Пресвета Богородица, съобщиха от Българската патриаршия.
Всеки вярващ, когато застане в църква пред светия олтар, вижда на иконостасната стена от едната страна образа на Господ Иисус Христос, от другата – на Пресвета Богородица, а над Царските двери – спасителното Разпятие.
Като предстоятел на поместна православна църква, патриархът е този, който постоянно предстои пред Бога за поверения му народ. Затова и само църковните предстоятели носят три отличия – две енголпия и нагръден кръст.
Веднага след направения избор новоизбраният ни патриарх, като архиерей, сам си слага енголпието с образа на Христос и св. Кръст, но в момента на интронизацията тържествено му се слага третото отличие – енголпието с лика на Пресвета Богородица (панагия). Предстоятелят носи трите инсигнии заедно само, когато възглавява богослужебно чинопоследование. Извън литургичните богослужби е само с едно от тях.
Енголпията за интронизацията на новоизбрания днес български патрирах са същите, които са връчени на българския патриарх Кирил, който е първият ни патриарх след възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г. Те са били изработени от златар, арменец от Пловдив.
Зелената патриаршеска мантия
Тя символизира всичко, което и една архиерейска мантия: едемските реки Тигър и Ефрат в рая, които символно са извезани по гърба на мантията. Като пастирско наметало, тя напомня, че ролята на архиерея е да води паството си към Царството Божие.
Защо е зелена? За да се отличава от червените мантии на Константинополските патриарси подарявани им от Византийските императори. Зелени са били мантиите и на Преславските ни предстоятели, традицията се е съхранила и при преместването на престола в Дръстър, Сердика, Преспа и Охрид. В зелен цвят на мантията си е бил българският Охридски архиепископ, за когото е известно още, че се е и подписвал със зелено мастило, в отличие от Вселенския патриарх, който се подписва с червено мастило.
Българската зелена патриаршеска мантия е символ на автокефалния статут на Българската църква. Така се знае, че още от ХІ век мантията на Българския архиепископ в Охрид е зелена. А влиянието на БПЦ сред славяните е оказало такава роля, че предстоятелите на всички славяноезични църкви носят зелени мантии – Сръбска, Руска, Полска и Чешка църква, включително и Грузинската. Така зеленото става символ на патриаршеското достойнство в славяноезичните църкви.
В деня на интронизацията, новоизбраният български патриарх ще бъде и със зелен епатрихил и омофор.
Бялата епанокалимавка
Тя символизира не само духовната чистота на личността, а най-вече чистотата на православната вяра и нейната непорочност, за които предстоятелят трябва да съблюдава и които да провокират у него стремеж към лична чистота и благочестие на повереното му паство.
Традицията на бялото покривало на главата идва от исихазма. Такова бяло було е подарено на патриарх Евтимий Търновски при ръкоположението му от Константинополския патриарх св. Калист в константинополската „Св. София“.
Бялата епанокалимавка става традиционна сред славяноезичните църкви.
При българските предстоятели от ново време, тя е въведена от блаженейшия екзарх Стефан.
Патриаршеският жезъл
Патриаршеският жезъл не е различен от епископския. Молитвата при връчването му е идентична с тази при епископската хиротония и напомня за жезъла на Аарон, който се е съхранявал в Ковчега на завета.
Жезълът, който ще бъде връчен на новоизбрания български патриарх, е жезълът на българския патриарх Кирил – първият след възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г.
.jpg)
Новият български патриарх
Новият български патриарх ще се поклони пред мощите на св. патриарх Евтимий Търновски
По решение на Светия синод на БПЦ-БП мощите на светия патриарх Евтимий Търновски бяха посрещнати вчера в София.
Светинята беше донесена от Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий – игумен на Троянския и на Бачковския манастири, в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
Мощите бяха поставени до чудотворната икона на Майката Божия – „Достойно есть“, като по този начин новоизбраният български патриарх ще може да се поклони на своя предшественик и да измоли от него застъпничество и помощ.
Поклонението пред светите мощи на патриарх Евтимий ще може да се осъществи на 1 юли, понеделник, в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Тогава новоизбраният български патриарх и Софийски митрополит ще отслужи първата си патриаршеска света литургия
Източник: Новини бг
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram