Паметник на американския президент Томас Удроу Уилсън ще бъде открит четвъртък в центъра на София.
Решението е на образователната комисия в Столичния общински съвет.
По предложение на зам.-кмета по образование Тодор Чобанов и главния архитект на София Здравко Здравков избраното място за монумента е площада пред Централната минерална баня.
Идеята за построяването на бюст-паметник Удроу Уилсън е на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България. А поводът е годишнината от подписването на Ньойския мирен договор, с който се поставя края на участието на България в Първата световна война и заслугите на президента Уилсън за защита на българските национални интереси в онези драматични събития.
Инициативата за издигане на паметника на този изтъкнат приятел на България в столицата беше широко подкрепена.
Историците казват, че когато говорим за Удроу Уилсън, е добре да си припомним събитията, свързани с края на Първата световна война. Определят тези събития като едни от най-тъжните имена за българския народ. Защото България е сред победените и губи територия.
С отнети близо 11300 кв. км български земи териториалните клаузи са убийствени за страната ни. На Кралството на сърби, хървати и словенци са дадени Западните покрайнини и Струмишката околия; Южна Добруджа става част от Румъния, а Западна Тракия е поставена под контрола на съюзниците от Антантата и впоследствие е предадена на Гърция.
Малко известен факт е, че териториалните претенции на трите ни съседки са били далеч по-големи и под въпрос е било поставено самото съществуване на България като суверенна държава. Решителната намеса на тогавашния американски президент Удроу Уилсън предотвратява това. Категоричното му заявление, че той по-скоро ще напусне Парижката мирна конференция, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало, възпира тези агресивни претенции и в крайна сметка, макар и териториално орязана, страната ни оцелява и запазва своето самостоятелно съществуване. Достойното поведение на президента Уилсън във френската столица е основната причина той да стане Нобелов лауреат за мир през 1919 г.“
Българската делегация на Парижката мирна конференция е била настанена в хотел „Шато дьо Мадрид“ в предградието Ньой, където се намира под нещо като „домашен арест”. Делегацията ни на практика била изолирана и лишена от възможността за активна външна комуникация, чрез която да отстоява интересите на страната ни. Същевременно представителите на Румъния, Гърция и най-вече на Сърбия не преставали да заливат членовете на Парижката конференция с „доказателства за българските зверства“ по време на войната, като обосновавали с тях големите си териториални и финансови претенции към страната ни.
Сърбия съставила тритомна „Синя книга“ за „българското варварство” и въз основа на нея претендирала за територия, представляваща една ивица с ширина между 20 и 70 километра по цялото протежение на западната ни граница с площ от около 12 000 – 13 000 кв. км. и население от над половин милион души. Сръбските претенции се разпростирали над градовете Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич. Разбрало се е от нашата делегация, че Гърция ще претендира за Западна Тракия, но е имало опасения, че гръцките претенции може да се насочат и към територията на цялата бивша Източна Румелия. Предполагало се е, че освен получените след Междусъюзническата война територии по линията Тутракан-Балчик, румънците ще претендират за всичко на североизток от линията Русе-Варна. За съжаление двете най-влиятелни страни-победителки Франция и Великобритания са били доста реваншистки настроени към победените Германия и Австро-Унгария и това тяхно отношение просто е копирано от трите ни съседки по отношение на нас. Опасността територията на Царство България да се върне в пределите на Княжеството преди 1885 г. е била твърде реална.
В тази ситуация президентът Уилсън излага своята позиция, че новите следвоенни граници трябва да бъдат съобразени с етническия характер на населението и че, за да бъде един мир траен, то той трябва да е справедлив, като победените държави не трябва да бъдат подлагани на излишни и самоцелни унижения, защото това само ще предизвика огромно желание за реванш. Становището на Уилсън успява да предотврати откъсването на още „жива плът” от нашата територия, но като цяло не съумява да промени унизителния характер на Версайските договори.
„Нашето общество има нужда от каузи, които са общонационални, които обединяват хората. Съобщенията и постовете във Facebook изчезват, забравят се, но паметниците остават”, казва следователят Ясен Тодоров, един от ревностните инициатори на идеята за паметник на Уилсън.
„Уилсън е далновиден човек, мъдър политик от Демократическата партия, бивш ректор на Принстън, американски президент с огромна роля, както в американската, така и в световната история. Той е радетел за честен подход в международната дипломация”, обяснява историкът и заместник-кмет на Столична община Тодор Чобанов.
„Днес много хора знаят, че техните градове, като Видин, като Кюстендил, като редица други градове нямаше да са в България, ако не беше президентът Уилсън. Така че му дължим много и трябва да изпълним този дълг към историята”, смята историкът.
Eпицентър
Последвайте ни и в Телеграм
