Архивът е собственост на Христо Павлов – второ поколение колекционер, който се обърнал с молба за експертиза

Потвърдена е автентичността на неизвестни стихове, писма и документи на Пейо Яворов, които са притежание на частно лице, съобщиха от БНР.

Ръкописите са разчетени от доц. Милкана Бошнакова, историк и архивист, специалист по история на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия.

Намерените документи са общо 19 и са свързани с Македония и са точно датирани – както от самия поет, така и задочно от съдържанието им. Отразяват дейността на Яворов като първи кмет на Неврокоп, днес Гоце Делчев по време на Балканската война и като войвода на чета в македоно-одринското опълчение. Сред документите са открити и три непознати досега стихотворения, които по всяка вероятност са и последните написани от поета. Всички тези материали за поета излизат в книга, която ще излезе под заглавието „Непознатият Яворов“. Намирането на документите и стиховете от Пейо Яворов е огромен дар за целия български народ, подчерта в предаването „Хоризонт до обед“ доц. Милкана Бошнакова, съставител на изданието и автор на уводните бележки.

„И друг път съм споделяла: не очаквах, че след повече от сто години е възможно да се намерят оригинали на Пейо Яворов, негови нови документи и най-вече стихотворения“, посочи тя.

През пролетта на 2019 година в Българския исторически архив на Националната библиотека пристигнал Христо Павлов, второ поколение колекционер и потърсил доцент Бошнакова с молба за експертиза на няколко документа на Пейо Яворов.

„Изобщо не повярвах, че това е възможно, но приех да прегледам документите и тогава разбрах, че чудото е възможно. Действително те се оказаха на Яворов. Още първите минути, в които ги докоснах и видях почерка, подписа, неговия, за какво се отнася – Неврокоп 1912 година, печатите на повечето от писмата, които се съдържат сред тези документи. Оригинали са, на Яворов са и това е действително събитие“, сподели Милкана Бошнакова за БНР.

Сред документите са четири писма на Яворов до негови съратници, няколко разписки, които той дава на неврокопски жители, които по време на неговото управление като кмет на града подпомагат изхранването на дейците на македоно-одринското опълчение с провизии.

„И няколко така наречени требвания. Той озаглавява по този начин документите, с които в края на октомври 1912 година в град Кавала дава разрешение, така да се каже освобождава своите четници от отряд номер 15 на македоно-одринското опълчение, на което той е войвода или командир, да се приберат безпрепятствено до родината“, допълни специалистът.

Трите стихотворения, които са гвоздеят на цялата книга, не са на любовна тематика, както повечето хора очакват, но това не намалява тяхната стойност, изтъкна доц. Бошнакова. „Те са по-скоро на антивоенна тематика.“ Едно от стихотворенията е по-философско, посветено е на близък приятел на поета – Тодор Николов, ботаник и дарител, с когото го свързва силно интелектуално приятелство, обясни тя.

„Последното стихотворение, което е най-силно според мен и ще влезе най-вероятно не само в българските, но и в световните учебници, е озаглавено „На незнайний герой“, в което той говори от първо лице единствено число, което е апотеоз на любовта към родината му. Той завършва с едно блестящо четиристишие: И тук ще стана бучка пръст,/ но пак ще съм във теб, родино./ Дори и да не турят кръст, / ти, майко, пак ще помниш мойто име.“

Откритите стихотворения на Пейо Яворов имат изключителна литературна стойност, смята Пламен Тотев от издателство „Персей“, което ще публикува документалните материали.

„Това не са стихове, които той е написал в писмо до близък приятел. Не са стихове, които, както са правили немалко поети в кръчмата, написват на салфетката някакво стихотворение на симпатична сервитьорка. Няма нищо такова. Това са изстрадани стихове, в които личи геният на Яворов“, каза Пламен Тотев.

Епицентър

Последвайте ни и в Телеграм