Към края на 20 век имахме оптимистична визия за развитието на демокрацията. В края на 80-те години се състояха поредица нежни революции. Победоносната вълна от демократизация Фукуяма нарече край на историята. Нещата обаче се оказаха по-сложни. Глобализацията породи криза на държавността.
Тази теза разви в предаването „Събота 150“ на БНР политологът доц. Огнян Минчев.
В рамките на глобализацията имаме дълбока криза на националната държавност, суверенитетът на държавата бива рязко редуциран от глобалните икономически процеси. Националната държава до голяма степен е ограничена да практикува национална идентичност, поясни Минчев.
Глобализацията породи криза на държавността, оттук и на демократичната държавност и се постави въпросът възможна ли е глобална демокрация, изтъкна той. По думите му глобализацията е довела до всеобщност на пазара и общуването, но не и до глобални институции, а това е структурна криза на демокрацията.
Глобализацията изостри конфликтите между статукво и промяна в повечето общества. Тази поляризация, която наблюдаваме навсякъде, като започнем през САЩ и стигнем до самата България, се поражда от динамиката на самата промяна и разделянето на обществото по отношение на промяната, смята Минчев.
Политологът отчита нарастващ конфликт между различни международни сили, ориентирани към различни позиции – от една страна доминиращата либерална визия в управлението на Запада, а от друга – засилване на традиционалиско-консервативните ориентации, които се стремят да съхранят обществата от прекалено големите промени.
Информационната лавина, която върви с глобалните технологии за обработка на информацията, създава огромни благоприятни възможности за манипулиране на информационния поток в полза на определени политически стратегии за миналото и бъдещето, отбеляза още в анализа си Огнян Минчев.
Пред БНР той акцентира върху разделението на обществата на два лагера – прогресистки – на тези, които бързат да влязат в един нов свят, и „другата половина“ – на обществени и политически движения, които отхвърлят „неразумнотстта на тази динамична промяна и са фокусирани върху запазване на традиционната култура и традиционното състояние на обществото“.
Това ще се окаже политическото разделение на 21 век, подчерта доц. Минчев.
Няма империя, която оцелява в условията на световна модернизация, заяви политологът. Според него „опитите да се конструират империи“ в нашата съвременност са „нелепи“./КРОСС/
Последвайте ни и в Телеграм
Огнян Минчев: Глобализацията изостри конфликтите между статукво и промяна в повечето общества
Към края на 20 век имахме оптимистична визия за развитието на демокрацията. В края на 80-те години се състояха поредица нежни революции. Победоносната вълна от демократизация Фукуяма нарече край на историята. Нещата обаче се оказаха по-сложни. Глобализацията породи криза на държавността.
Тази теза разви в предаването „Събота 150“ на БНР политологът доц. Огнян Минчев.
В рамките на глобализацията имаме дълбока криза на националната държавност, суверенитетът на държавата бива рязко редуциран от глобалните икономически процеси. Националната държава до голяма степен е ограничена да практикува национална идентичност, поясни Минчев.
Глобализацията породи криза на държавността, оттук и на демократичната държавност и се постави въпросът възможна ли е глобална демокрация, изтъкна той. По думите му глобализацията е довела до всеобщност на пазара и общуването, но не и до глобални институции, а това е структурна криза на демокрацията.
Глобализацията изостри конфликтите между статукво и промяна в повечето общества. Тази поляризация, която наблюдаваме навсякъде, като започнем през САЩ и стигнем до самата България, се поражда от динамиката на самата промяна и разделянето на обществото по отношение на промяната, смята Минчев.
Политологът отчита нарастващ конфликт между различни международни сили, ориентирани към различни позиции – от една страна доминиращата либерална визия в управлението на Запада, а от друга – засилване на традиционалиско-консервативните ориентации, които се стремят да съхранят обществата от прекалено големите промени.
Информационната лавина, която върви с глобалните технологии за обработка на информацията, създава огромни благоприятни възможности за манипулиране на информационния поток в полза на определени политически стратегии за миналото и бъдещето, отбеляза още в анализа си Огнян Минчев.
Пред БНР той акцентира върху разделението на обществата на два лагера – прогресистки – на тези, които бързат да влязат в един нов свят, и „другата половина“ – на обществени и политически движения, които отхвърлят „неразумнотстта на тази динамична промяна и са фокусирани върху запазване на традиционната култура и традиционното състояние на обществото“.
Това ще се окаже политическото разделение на 21 век, подчерта доц. Минчев.
Няма империя, която оцелява в условията на световна модернизация, заяви политологът. Според него „опитите да се конструират империи“ в нашата съвременност са „нелепи“./КРОСС/
Последвайте ни и в Телеграм