Закупуване на 7 медицински хеликоптера и изграждане на прилежащите площадки планира България в обновената версия на Плана за възстановяване и устойчивост.
Тя бе публикувана вчера, а днес бе представена от вицепремиера Атанас Пеканов, който акцентира върху „няколко направления, в които от нас се изискват смели и отговорни реформи“.
Редакцията на служебното правителство на първоначалната версия на Плана – тази на последното правителство с премиер Бойко Борисов – съдържа 57 инвестиционни проекта, 11 от които са нови, и 43 реформи – 7 нови. За да го реализира, през следващите 7 години България ще получи 12,6 млрд. лева. Пеканов прогнозира, че в икономиката ни ще се влеят още 8 милиарда лева от частни инвестиции, предизвикани от заложените проекти.
В началото на брифинга си служебният вицепремиер отговори на критиките за забавяне на документа и спекулациите, че това поставя под риск получаването на европейските средства.
„Искам да разсея съмненията, че някакво забавяне поставя средствата под риск. Не, всъщност дори страните, които вече са представили своите проекти, не са получили все още парите – каза той. – Дори тези с одобрени планове, защото просто има техническо време. Средствата за България не са под риск и ние много пъти сме получавали индикации от европейските институции, че е важно планът да е хубав. Не е толкова важно да бързаме и по-бързо да получим парите.“
Здравеопазване и образование
„Много се радвам, че успяхме да повишим средствата за някои приоритетни области, например образованието и здравеопазването“, изтъкна Пеканов и оцени първоначално заложените образователни проекти като „добри“.
„В сектора „Образование“ успяхме да надградим съществуващите проекти, които бяха добри, да ги разширим, например с проекта за национален STEM център за обучение на учители. В сферата на науката също средствата са засилени, като е засилена програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации. Въвежда се една част за стимулиране на най-иновативните фирми – тези, които са отличени с иновационен печат от европейските институции“, обобщи Пеканов.
В здравеопазването обаче има не надграждане, а промяна във философията на първоначално заложеното.
Първо, в обновената версия на Плана, влиза проекта за медицинска помощ по въздуха, т. нар. HEMS. Предвижда се по него да се купят 7 медицински хеликоптера с прилежащите площадки. Те ще бъдат разположени географски така, че да е възможен достъпът до цялата страна, увери вицепремиерът, без да посочи конкретно къде се предвижда да са площадките.
„Един проект, който получи доста широка обществена дискусия, беше проектът за медицинска помощ по въздуха, тъй нареченият hems. Той е включен в новата версия на плана, тъй като смятаме, че не е редно България да е последната страна, която няма такава система в ЕС – аргументира се Пеканов. – Говорим за 7 хеликоптера с прилежащите площадки, които да ги обслужват. Това е важно, за да може да се гарантира, че ще имаме достъп до цялата страна, ще може да реагираме в случаи на бедствия, на различни критични случаи. Ще може да се покрие така нареченият златен час, да се стигне до хора, които са изпаднали в беда.“
Второ, намалява се първоначално заложената сума за саниране на болнични сгради и се пренасочват пари към закупуването на нова, модерна медицинска апаратура.
Документът залага и насочване на фокуса на реформите от болничната помощ към превантивната грижа и извънболничната помощ.
Икономика
Програмата за развитие на индустриални паркове в сферата на Министерството на икономиката също е с нов дизайн с цел по-цялостно развитие на тези паркове и включване на Европейската инвестиционна банка като партньор, което ще донесе допълнителен лостов ефект – каза Атанас Пеканов.
Програмата за икономическа трансформация, от която се очаква да бъде основен стимул за икономическото възстановяване, е разширена, като съдържа три отделни фонда.
„Тук се въвежда модел на финансови инструменти, които да гарантират, че именно тези фирми, които имат възвращаемост на своите инвестиции, ще получават тази помощ. Остава обаче трудният въпрос какъв да е балансът между финансовите инструменти и безвъзмездната финансова помощ, тъй наречените грантове. Тук все още водим дискусии, тъй като безвъзмездната финансова помощ е много важна, за да може да подпомогне икономиката много бързо“, разказа Пеканов.
Енергетика
Какви са новите проекти в енергетиката вижте тук.
А как ги оцени министърът?
„Мисля, че направихме много. Имахме доста критики в коментарите, които видях при встъпването в длъжност. Три нови големи проекта, които да отговорят на критиките или препоръките на Европейската комисия, че трябва да развиваме алтернативни енергийни мощности, които са по-чисти и които, съответно, ще направят този зелен преход.“
Въглищата: горещият картоф
„Въпреки това – призна Пеканов – в тази сфера остават няколко червени линии между нашата позиция и позицията на службите на Европейската комисия за бъдещето на въглищните региони. Това е един от трудните въпроси и аз неслучайно призовавам политическите партии как да се реши този въпрос. Това е един от трудните въпроси с изключително дългосрочни последици за някои региони в България и е редно решенията да бъдат взети от демократично избраните ни представители, за да има приемственост. Всичко, което ще се случва в Плана, в крайна сметка трябва да се случва следващите 7 години и трябва да има приемственост, едно стабилно следващо регулярно правителство да е съгласно с тези решения. По този въпрос – бъдещето на въглищните региони – ще дискутираме с политическите партии какъв според тях е правилният подход.“
ВиК
Един голям проект отпада от първоначалната версия на Плана. Става въпрос за модернизирането на напоителните системи.
„Проблемът с него е, че във формата, в която беше заложен той не отговаря на изискванията по Плана за възстановяване и устойчивост, а именно да се докаже, че всеки проект няма да навреди на околната среда. За съжаление, тази работа не е била свършена преди и за толкова кратък период от време също не може да се свърши, защото трябва да се направи оценка на въздействието, трябва да се докаже, че този проект няма да навреди на околната среда и към момента такава оценка би забавила плана с още месеци, затова към текущата версия на Плана той е изваден. Като компенсация сме предложили един фонд за модернизация на селското стопанство“, обясни Пеканов.
София
Още в началото на юни стана ясно, че от Плана за изключени четири проекта за изграждане на канализация на територията на Столична община.
Запазва се напълно финансирането на проекта за метрото.
По повод столицата Пеканов днес отново изложи виждането си, че „не бива да се фокусира толкова много от развитието на страната в столицата“.
„Успяхме да намалим ресурсите за столицата – нещо, което аз изказах няколко пъти като дългосрочна икономическа моя визия, че не бива да се фокусира толкова много от развитието на страната в столицата – каза той. – Имаше два проекта, които бяха фокусирани специфично върху столицата. Те бяха на стойност 560 млн. лева, сега са намалени на 360 млн. лв.“
Въпросните 360 млн. лева са за метрото.
„По отношение на проекта за метрото, той се запазва, защото госпожа Фандъкова (кметът на София Йорданка Фандъкова – бел. ред.) ни информира, че дори най-малкото намаляване на ресурсите по този проект би заплашило неговото изпълнение, поради неспособността на Столична община да го финансира по друг начин, със собствени или заемни ресурси. Съответно намалението отива по другия проект, който беше фокусиран върху София – за модернизиране на ВиК системите“, обясни Пеканов.
Бизнес среда
Има два нови проекта в сферата на бизнес средата – за наблюдаване на рисковете и проект за киберсигурността.
По отношение на първия служебният вицепремиер коментира:
„Комуникирахме активно с най-иновативните компании, тъй наречените стартъпи, за да видим как да гарантираме, че те ще останат в България, ще развиват своята дейност в България, ще могат да се разрастват в България. Това е реформата, която сме нарекли „Разрастване България“.
Друга реформа залага създаването на Съвет за икономически анализи, в който да влизат водещи български икономисти, които преподават в престижни университети. Лично аз разписах тази реформа, защото смятам, че често нямаме отговори на изключителните предизвикателства на 21. век. В този смисъл, правя сравнението с гръцкия план, който залегна именно на докладите и препоръките на такъв съвет за икономически анализи, направен от академични икономисти, техният план беше развит едва след като такъв съвет направи макрорамката и коментира какво в гръцката икономика не е наред. Искаме в бъдеще да имаме налични такива доклади, такава информация, за да можем да вземаме големи стратегически решения по-добре“.
Социална политика
„В компонента „социално включване“ сме заложили също два нови проекта, като още по-важното е една нова реформа за индексирането на гарантирания минимален доход – нещо, за което от години сме критикувани от ЕК, че не е направено по най-добрия начин в България. Тази реформа ще гарантира индексация на доходите на най-социално изключените в страната.“
Помолен за разяснение по този въпрос, Пеканов обясни, че реформата включва промяна на законовата уредба – т.е. за социални плащания няма да идват пари по Механизма за възстановяване и устойчивост. Средствата ще са от националния бюджет.
„По начина, по който са зададени реформите, те включват промяна на законовата уредба, тоест няма да идват средства от Механизма за възстановяване и устойчивост. Средствата ще идват следващите години от националния бюджет, когато индексирането се случи. Индексирането ще се случва, като гарантираният минимален доход се обвърже с линията на бедността и други индикатори, които всяка година автоматично се преизчисляват и по този начин ще гарантираме, че се променят и самите помощи“, каза Пеканов.
Върховенство на закона
Има две теми, по които служебният кабинет не счита за редно да вземе отношение.
Първата е енергетиката и, в частност, посоченият по-горе проблем за подхода към въглищните райони. Втората е върховенството на закона.
„Много е важна приемствеността. Затова отправих моя апел към политическите партии да обсъдим двете горещи теми, които остават на масата. Едната е сферата на енергетика, другата е сферата на върховенството на закона. Както казах, Планът изисква да заложим амбициозни реформи, които ще се случат в следващите години. Не е редно един служебен кабинет да определи как ще адресираме например критиките, които получаваме по отношение върховенството на закона. Тези въпроси са от изключително политически характер и ние трябва да имаме приемственост със следващото регулярно правителство – какво те са готови да гласуват. В крайна сметка говорим за гласуване на закони и промени на съществуващи закони“, обясни позицията Пеканов.
Заеми
България може да активира не само грантовете, а и заеми по Плана и според Пеканов трябва да го направи.
„Моето мнение е, че следващото българско правителство трябва да работи по активиране на заемната част по Плана за възстановяване и устойчивост. Ние нямахме тази възможност, тъй като за това се изисква действащ парламент – каза той. – Освен това би отнело още доста време да се проектират и планират проекти, които да се заложат, но това може да се направи допълнително. Тоест Планът може да бъде подаден с изискване към Европейската комисия да се активира грантовата част, ние да получим тези средства по възможно най-бързия начин, а до края на следващата година можем да отправим изискване да получим и заемната част, в която могат да бъдат включени и проекти, които до този момент не са били възможни да се защитят по най-добрия начин, или други проекти, които, по една или друга причина, не са влезли в тази текуща версия на Плана.
Моят апел към бъдещото правителство е да мисли в тази посока, тъй като смятам, че от макроикономическа гледна точка това е правилният подход.“
България може да поиска заеми в рамките на до 8 милиарда лева.
До момента 8 страни са поискали активиране на заемната част, по информация на Пеканов, като само три или четири от тях са активирали цялата възможна сума. Сред тях са Гърция и Италия.
Източник: Оффнюз
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
