Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поставена на вниманието на законотворците, а именно – евентуалното премахване на търговския статут на лечебните заведения. „Горещият картоф“ за системата отново бе претоплен чрез действията на лидера на новосформираната коалиция „Изправи се! Мутри вън“ Мая Манолова и очаквано се превърна в обект на ожесточени дебати по време на краткия живот на парламентарната здравна комисия в 45-ия парламент. Въпреки че до същински законови промени на статута на болниците не се стигна, Манолова внесе за разглеждане поправки в Закона за лечебните заведения, свързани с изменения в конкурсите за болничните ръководства. Те бяха одобрени на първо четене, а в мотивите към тях Манолова посочваше, че промените са първа крачка към отмяна на търговския статут на лечебните заведения. Подобна идея залегна и в програмата на „Има такъв народ“, които със сигурност ще са фактор и в новия парламент.
На практика идеята за превръщането на лечебните заведения в структури с нестопанска цел се изважда периодично през годините, а основните й привърженици – обикновено левите формации, защитават тезата, че трябва да се премахне пазарно-търговският принцип в здравеопазването и държавата да има решаваща роля в управлението на болничния сектор. Аргумент, посочван например от БПС по темата, е, че по този начин водеща е комерсиализацията и съответно финансовият резултат, което повлиява и на грижата за пациентите.
Според редица експерти обаче подобна радикална промяна не само няма да разреши същностните проблеми в здравеопазването, но и ще тласне и без това нуждаещия се от реформа сектор години назад.
Д-р Семерджиев: Това е опит за връщане на модела „Семашко“
„Подобни идеи са опит са опит за връщане на системата “Семашко“ обратно, тоест реанимация на социалистическия модел на Съветския съюз и разрушаване на здравноосигурителния модел“, коментира за Zdrave.net бившият вицепремиер и здравен министър д-р Илко Семерджиев. „Няма такъв модел, в който медицината и здравето да бъдат превърнати в стока, а лекарите и лечебните заведения – в търговци“, категоричен бе той.
Д-р Семерджиев обясни, че лечебните заведения са регистрирани по Закона за лечебните заведения и единствено стопанският им оборот подлежи на регламентите на Търговския закон. Той допълни, че медицинската им дейност е обект на редица други закони като Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, както и Националния рамков договор и индивидуалните договори на болниците с НЗОК, медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика, кодексите за етика и други.
„Хора, които твърдят, че медицинската дейност се регулира от Търговския закон, са дълбоко ненаясно с темата и просто предлагат един начин за връщане на модела „Семашко“, тоест отнемане на правна, финансова и медицинска самостоятелност на лечебните заведения с цел те отново да се превърнат във ведомствени лечебни заведения, каквито бяха по време на комунизма“, допълни д-р Семерджиев. За пример той даде психиатриите, които са ведомствени към Министерството на здравеопазването и чието състояние по думите му е окаяно.
Запитан дали подобна промяна ще промени грижите за пациентите, „изваждайки“ търговията от системата, д-р Семерджиев подчерта, че в медицината няма никаква търговия. „Стопанската част се договаря на високо ниво чрез Националния рамков договор между юридически лица, а не между физически. Лекарят стои до болния и лекува, а не юридическото лице“, посочи той. „Здравноосигурителният модел изисква равностойно партньорство между финансиращия орган и оказващите услугата. Ако се върнем към модела „Семашко“ отново, министерство ще стане ведомствен административен началник на всички лечебни заведения“, изтъкна той. Д-р Семерджиев отбеляза, че всички лечебни заведения заедно с тези в извънболничната помощ са над 13 000 и те би следвало да бъдат подложени на ликвидационна процедура и съответно на срив в лечебната дейност, ако се стигне до промяна на статута им. Той прогнозира, че в момента, в който те бъдат обявени за ликвидация, всички кредитори ще предявят взиманията си към тях и по този начин те ще бъдат приватизирани през дългови схеми. „Тоест, бившите комунисти предлагат нерегламентирана и задкулисна приватизация“, изтъкна д-р Семерджиев, като посочи, че това ще се случи преимуществено чрез големите фармацевтични компании.
Той допълни, че откакто стопанската дейност е регистрирана по Търговския закон, частните инвестиции в лечебни заведения надхвърлят общата сума от пет милиарда лева. В същото време МЗ, което е принципал на ведомствените болници, инвестира между 10-15 милиона лева годишно. „Тези хора дават ли си сметка, че искат да сринат здравеопазването, връщайки го във вида преди 1997 година, когато общият бюджет за сектора беше 468 милион лева“, попита още той, посочвайки че в момента само средствата от НЗОК за сектора възлизат на над 5.3 милиарда лева. Според д-р Семерджиев, ако болниците бъдат дерегистрирани от Търговския закон, това, което НЗОК плаща, ще отива в МЗ и съответно ведомството ще разпределя субсидии към лечебните заведения.
„Търговският статут на болниците не е никакъв проблем за системата на здравеопазването. Проблемът се крие в незнанието на хората, които лансират подобни идеи, а други имат носталгия към Съветския съюз и „Семашко“. Те искат лекарите отново да са назначаеми здравни работници, служители, които да работят на щатна таблица без никакво значение за количеството и качеството на положения от тях труд“, коментира още д-р Семерджиев.
Аркади Шарков: Командното субсидиране на болниците ще срине конкуренцията
„Подобен тип идеи, независимо от коя политическа сила са предложени, са винаги в ущърб на системата и работещите в нея, а също и на пациентите като потребители“, коментира пред Zdrave.net и здравният икономист Аркади Шарков. Според него основната цел е държавата и общините да имат по-лесен начин за субсидиране на закъсалите лечебните заведения, защото към момента подобен тип практики нарушават еднаквите условия на конкуренция за дружествата в ЕС. „Естествено, който търси – намира. Винаги има начин едно лечебно заведение с публична собственост да бъде „подсилено“, чрез увеличение на уставния му капитал, което е и често срещана практика, но доказано не е довела до подобряване на качеството“, посочи той.
„Идеята за командно субсидиране на лечебните заведения ще доведе до нарушаване на конкурентното начало, а от там и на качеството на дейностите, които болницата предлага“, смята Шарков. Той отбеляза, че конкуренцията е в основата на доброто лечение и на добрия резултат. „Приходите на лечебните заведения зависят в 90% от приходите от клинични пътеки, иначе казано – ако пациентът решава къде да се лекува, на база на обективни и субективни фактори. Много от тях са свързани с качеството на лечение, доверието в медицинските специалисти, както и инфраструктурата, която даденото лечебно заведение предлага“, обясни Шарков.
По негово мнение промяната в статута на болниците не само няма да реши проблемите в сектора, но и ще ги задълбочи, като увеличи неравенството между лечебните заведения за болнична помощ, които са с публична собственост, и частните такива. „Вместо да се мисли за оптимизация в броя на фалиращите лечебни заведения, се връщаме към времената на системата „Семашко“, която е доказала своята неефективност, а именно – еднакво ниски заплати за работещите, съпътствани с еднакво лошо качество за пациентите“, каза той. Шарков изтъкна, че болничният ресурс е предостатъчен, но липсва човешкият такъв. Ако политиците искат да подпомогнат здравната сфера и работещите в нея, е добре да се замислят за стимули към бъдещите кадри, отбеляза икономистът.
Д-р Елиза Георгиева: Това са популистки идеи на хора без познания
„Като собственик на частна болница и член на Управителния съвет на Националното сдружение на частните болници съм категорично против тези популистки промени в Закона за лечебните заведения“, коментира пред медията ни и д-р Елиза Георгиева от НСЧБ. Тя подчерта, че чрез инвестициите в частния сектор се дава сериозен тласък на медицината у нас и много лекари са предпочели да останат да практикуват тук. „Ние се конкурираме за пациента и той печели от тази наша конкуренция. Това е благородна конкуренция“, изтъкна д-р Георгиева. Според нея зад идеята за промяна на търговския статут на болниците прозират изцяло популистки идеи, лансирани от хора, които не се запознати с дълбочина с темата и принципите на работа като цяло в сектора. „Ако тези хора направят малко по-детайлни анализи и проучвания в държавните болници и във всичките тромави бордове на директори, за обществените поръчки за апаратура, много истини биха излезли наяве. Едва тогава е добре да решават дали е добре да се премахне статутът на търговско дружество на болниците, защото ние като собственици на частни болници не завършваме годината на загуба. Ние удовлетворяваме желанията и на пациентите, и на колегите, които са ни се доверили и работят при нас“, заяви тя. Д-р Георгиева допълни, че е публична тайна, че държавните болници са с милиони дългове, което говори красноречиво и за тяхното стопанисване.
Тема за бъдещите депутати
Дали идеите за промяна на статута на лечебните заведения ще станат факт, ще решат законотворците в бъдещия 46-ти парламент. Въпреки че подобни предложения са залегнали в политическите програми на част от възможните бъдещи политически сили, консенсус около тях е малко вероятен. В случай, че той се реализира, това би означавало със сигурност прекрояване на здравната система, унищожаване на здравноосигурителния модел и връщане към модел на управление на болничния сектор със съмнителен резултат. Без отговор остава и въпросът дали това е най-важната тема, на която трябва да се посветят народните представители след година на изключително сериозно изпитание за сектора, извадила на показ не и един и два същностни проблема за сектора, които очакват своето решение.
Източник:Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
