Съставът на авиобаза „Граф Игнатиево“ има близка среща с извънземни в небето през 1994 г.
Капитан Петър Петров пише доклад за своето необикновено дежурство
В една студена декемврийска вечер десетки хора наблюдават странна картина в небето – НЛО сякаш ескортира наш изтребител МиГ-21 докато кацне в базата си. Датата е 14 декември 1994 г. Мястото – Граф Игнатиево.
Зад този факт се крие изключително интересен случай на необичайна среща във въздуха, която пилотът ще помни цял живот. До тази история ме доведе журналистическият шанс 29 години по-късно.
Присъствието на НЛО на Земята е забулено в тайна. Темата удобно се замазва, за да не буди обществени въпроси. А те са неизбежни, защото целият свят ги наблюдава. И ако спътниците в околоземна орбита нямат способност да засичат навлизане на НЛО на Земята, то първите които го виждат, са радиолокационните радари на военните. Случаят е добре известен в редиците на армията, но е непознат сред обществеността.
Единственият, който се съгласи да говори, беше о. з. бригаден генерал Божин Гаврилов. Така научих, че български МиГ-21 от състава на авиобаза „Граф Игнатиево“ има близка среща с НЛО в небето през 1994 г.
Генералът ми разкри малко, но достатъчно, за да задоволи любопитството ми и да ме мотивира да търся още информация. Знаех вече, че е имало среща между НЛО и наш МиГ-21, по време на която изтребителят губи радиовръзка с командните пунктове. Пилотът остава сам в пряк контакт с извънземния разум. Когато непознатият обект изчезва от радарите на Радиотехнически войски, връзката с изтребителя се възстановява.
Бях готова на всичко, за да науча подробностите за този случай. Беше ми нужен пилотът и се заех да го търся. О. з. капитан Петър Петров прие поканата ми за разговор и започна да си спомня за най-незабравимото си нощно дежурство.
В късната зимна вечер на 14 декември 1994 г. Радиотехнически войски засичат непознат въздушен обект да навлиза на наша територия през Видин. Тялото се движи бавно, с около 12-15 км/час. Лети по посока на вятъра и имитира, че е разузнавателен балон. Преминава над Ловеч, Троян и достига Червен бряг, където обръща посоката на движение. Тогава военните разбират, че нямат работа с балон. Централният команден пункт в София решава да вдигне дежурния изтребител, въпреки намалената видимост и лошите метеорологични условия. Командир на Военновъздушните сили тогава е генерал Михо Михов.
Около 21:00 ч. капитан Петър Петров излита с МиГ-21 от авиобаза „Граф Игнатиево“. Щом преминава Стара планина, решава да слезе под облаците и да се приближи на разстояние под 4 километра. Когато изтребителят и нарушителят се доближават в една точка, военните предупреждават за сблъсък, но капитанът ги уверява, че това не може да се случи, защото пред него няма никой. В това време непознатият обект е или в облаците или над тях.
Капитанът взема решение да търси обекта визуално и започва да кръжи в района на Червен бряг. В този момент забелязва преминаването на граждански самолет, но по радиовръзката чува, че обектът е друг и задачата продължава. След още няколко маневри капитанът забелязва над Стара планина тъмен силует с ярка светлина и един насочен фар към планината.
Първоначално решава, че вижда хеликоптер, но обръща внимание на светлините, които са 5-6 на брой, разположени в кръг. Осъзнава, че не може да е хеликоптер, защото такъв няма място толкова високо в планината. Капитан Петров сближава целта, а когато достига обекта, се обажда по радиостанцията и докладва, че пред очите му има… летяща чиния.
В същия момент НЛО-то обръща фара към МиГ-а и радиовръзката е прекъсната. Силната светлина заслепява капитана и той не вижда таблото пред себе си. Остава така в продължение на няколко минути. Усеща как изтребителят се накланя надолу. Тогава инстинктивно прави нещо изненадващо – изключва въоръжението. Ракетите, които са готови за изстрелване, се прибират. По този начин иска да покаже на обекта срещу него, че няма намерение да атакува. Сподели ми, че е получил разбиране от онзи, който е управлявал летящата чиния, защото веднага след това НЛО-то отново обръща фара си към планината. Така капитанът успява да изведе изтребителя, който пада сериозно надолу. Възниква проблем как ще се върне в базата, защото нито един от командните пунктове, над който лети, не го чува, а метеорологичните условия са лоши.
Налага му се да лети чак до Румъния. Тогава, за негово щастие, се възстановява една от връзките, което обаче още повече го изненадва. При Дунава чува ръководителя на полетите от авиобаза „Граф Игнатиево“. А това е невероятно, защото може да го чуе само в близката зона около базата. Капитанът допуска, че може би някой му е препредавал сигнала, за да му помогне. Радиовръзката с всички останали командни пунктове в страната е заглушена. Така в тези напрегнати минути той не разбира най-важната информация- че летящата чиния е точно зад него.
НЛО-то съпровожда изтребителя чак до авиобаза „Граф Игнатиево“, а капитанът не подозира. Научава го след това от хората на земята, които са видели как летящата чиния е зад него и остава да виси над базата, докато той приземява МиГ-а.
Малко преди да кацне, продължи да разказва капитан Петров, е попитан дали може да изпълни веднага втори полет на резервния изтребител. От Видин са влезли още два странни обекта и се движат в посока на Червен бряг. Той се съгласява.
Когато обаче слиза на земята, му съобщават, че двете новодошли НЛО-та напускат страната. Попитах го какво се е случило с онази летяща чиния над „Графа“, а той ми отговори, че се е изпарила в нищото. Капитанът допуска, че може да се е прикачила към някой транспортен самолет и затова да е изчезнала така мистериозно от радиолокационните радари.
Мистерията продължава и по отношение с техниката: фотофилмът от радиолокационната станция е празен. През цялото време не е записвал нищо. Фотолентата от прицела на изтребителя също не показва нищо. И тя не е записвала. Тези странни факти са още едно доказателство, че в онази необикновена нощ МиГ-21 наистина е имал близка среща с извънземен разум.
Капитан Петър Петров пише доклад за своето необикновено дежурство, но единственият който му вярва, е неговият пряк ръководител. По-големите началници гледат с насмешка на думите му. Става му обидно, но допуска, че така са били инструктирани да реагират.
Към края на нашата среща капитан Петров ми сподели, че е имало и други случаи, в които военни пилоти, а и такива от гражданската авиация, виждат НЛО. Негови колеги пилоти са споделяли с недомлъвки за подобни срещи, но от страх да не ги помислят за луди, премълчават опита си. Накрая го успокоих, като му предадох думите на бригаден генерал Божин Гаврилов, който в интервюто ми разказа, че все пак случаят е разгледан на заседание на Военен съвет. Така през 1994 г.
Министерството на отбраната взема решение, да не се въздейства на НЛО, ако има друг подобен случай на откриване, съпровождане и сближаване.
Авторката Ива Сапунджиев е журналист, водещ на предаванията “Знаците” и “Талантите” по Военния телевизионен канал.
Труд
Последвайте ни и в Телеграм
