Защо благодатен регион като Благоевград не е включен в одобрените проекти за изграждане на индустриална зона, обърна се с въпрос към икономическия министър Корнелия Нинова, която е депутат от региона
„Защо в одобрените проекти за изграждане и модернизиране на индустриални зони не е предвидено изграждане на такава зона в региона на Благоевград? А той е изключително благодатен – заради близостта с Гърция, Македония, трансгранично сътрудничество между общините, възможности за развитие на икономика, бизнес, университета в Благоевград, където има млади кадри. Аз съм депутат от Благоевград и искам да защитя възможностите на хората, живеещи там, да имат добра инфраструктура, да имат работни места, да има развитие на производство“.
Този въпрос към служебния икономически министър Петко Николов постави народният представител от „БСП за България“ Корнелия Нинова в питането си за политиката на държавата по отношение на индустриалните зони у нас по време на парламентарния контрол.
Тя добави: „Защо при планирането на зоните този региона на Благоевград се пропуска? И има ли планове и възможност да се направи нещо за моя избирателен район, тъй като Община Благоевград вече има такъв план, има одобрен План за първа индустриална и хай-тек зона, след 2 години работа по толкова важна тема за града, разрешението на строеж е факт, всеки може да го види, има терен, разрешение за строеж, разбира се, няма достатъчно финансиране да се открие такава зона. Конкретно: планира ли се нещо и ако не – какво можем да направим за развитието на този благодатен район?“ обърна се към икономическия министър Нинова.
От отговора му стана ясно, че такава зона в Благоевград не се предвижда на този етап, но той обеща да проучи възможностите и информира Корнелия Нинова.
Корнелия Нинова постави въпроса за изграждане на индустриална зона в Благоевград, след като от отговора на министъра стана ясно кои са одобрените за финансиране проекти: „Както разбирам от отговора ви – очертават се две линии на работа по отношение на индустриалните зони – едната линия е по Национална компания за индустриални зони, където се работи по Божурище, Бургас, Видин, Русе, Плевен, Доброславци, Стара Загора и Аксаково, както казахте. Втората линия обаче е одобрените вече проекти по ПВУ – Индустриален парк Бургас, Търговище, Технологичен парк Свищов, Индустриален парк Русе, парк „Балкан“ в Ловеч, „Мадара“ в Шумен, Индустриален парк Сливен, Индустриална зона „Загоре“ в Стара Загора, Индустриален парк „Рожен 41“, Оператор на Индустриален парк Шумен. Това са одобрените проекти по ПВУ за 207 млн. лв.“, посочи народният представител от „БСП за България“.
Корнелия Нинова бе категорична: „Развитието на индустриалните зони в България е въпрос, който касае демография, образование, младежка политика, регионално развитие. Една разумна стратегия за изграждане на индустриални зони означава и привличане на чуждестранни инвестиции, като цяло подобряване на качеството на живот. Разумна стратегия за изграждане на индустриални зони – защото това е политика, която изисква време, изисква визионерство, много последователност и общи обединени усилия на различни институции“, подчерта лидерът на БСП в оставка, като обаче постави проблема, представяйки хронологията:
„Г-н министър, сигурно знаете, от 2015 г. има една стратегия за развитието на индустриалните зони – един доста сериозен документ, който изглежда вече е остарял, аз съм подготвила и няколко карти за местата на индустриалните зони, поне засега в България както са, защото, регионалната политика по отношение на индустриалните зони може да подобри много състоянието на изоставащите райони. 10 април 2023 г.: По програма „Развитие на регионите 2021-2207“ започват инвестиции по „Растеж за общините и регионите“ и това е едната линия на финансирането на изграждане на индустриални зони. Това са интегрираните териториални инвестиции, те предвиждат финансови инструменти и комбинирано финансиране, както европейско, така и българско. Това е април 2023“, посочи Корнелия Нинова и продължи:
„Юни, 2023 г. държавата отваря Програма за развитие на индустриалните зони по Плана за възстановяване и устойчивост вече – т.е. втора линия на финансиране на изграждане на индустриални зони. Там бюджетът е 212 милиона, като там се очаква поне 5 индустриални зони да бъдат вече стартирани, с довеждаща инфраструктура, вътрешна, външна, реконструкция и т.н. Юни 23.
Юли 2023, г. Министерството на икономиката тепърва обявява, министър Богданов – разработваме стратегия за развитието на индустриалните зони в България. Не знам какво означава това, отдавна има няколко такива стратегии. На 29 март 2024 г. вече Европейската комисия одобрява финансиране на проекта на икономическото министерство за развитие на индустриалните зони.
И стигаме до днешни времена: Общо 11 индустриални парка ще бъдат финансирани с близо 207 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, това е съвсем прясно от 12 юни 2024 г.“, посочи Нинова.
По думите й тя поставя този въпрос, защото се работи по различни документи, на основание на различно финансиране, отговарят различни институции, включително и две министерства. Банката за развитие е включена в това, европейски механизъм за финансиране, държавно финансиране от бюджета. Зоните могат да бъдат държавни, общински, частни или смесени.
„Затова, питането ми е: В този целият хаос какво е актуалното състояние на политиката на България по отношение на изграждане на индустриалните зони и паркове? Колко има, колко са стартирали, какво предстои, по какъв от всичките тези механизми на финансиране. Защото, всички знаем, а и аз от опит знам, когато настъпи такъв хаос в една политика – обикновено не става нищо. Не съм за изключителната централизация, както някой ме обвини, но все пак трябва да има координация между различните институции, различните начини на финансиране, иначе отново нищо няма да стане. А тук става дума за европейска власт, централна българска изпълнителна и местна власт“, посочи Нинова, която като министър на икономиката и индустрията в кабинета „Петков“ заложи сериозна програма и политики за реиндустриализация и изграждането на такива зони.
„Дано политическата нестабилност, честите избори и смяна на правителства, да не прекъснат една, общо взето, последователна политика в Министерството на икономиката и дано има повече индустрия“, заяви от парламентарната трибуна лидерът на БСП в оставка.
И подчерта: „Нашата категорична позиция е да има реиндустриализация на страната, защото без производство нищо не може да се направи. Знам, че големият проблем за тези производства са кадрите. Така ,че обвързването на образованието с икономиката е друг важен стратегически въпрос, за който също се иска държавническо отношение, редовно правителство и политическа стабилност“, заключи Корнелия Нинова.
Последвайте ни и в Телеграм
