В реалити формата „КОВИД 19“ от вчера гледаме поредната серия – „Щабът се ваксинира“. Министър, поп и генерал са главните герои. Министърът, прясно убоден от игла в ръката, каза, че най-после ще прегърне спокойно баща си.
Попът нищо не каза, а генералът отсече:
– Ние сме във война и ваксините са нашето оръжие.
Така е, във война сме, господин главнокомандващ на НОЩ-та. Но ние тази война вече я загубихме по всички фронтове. И ваксините не са наше оръжие, а само обезболяващо, най-много – упойка.
Има една поговорка: „Господ дава, но в кошара не вкарва.“ С днешна дата поговорката е станала друга – „Държавата не дава, но ни вкара в кошарата“.
Всички сме в кошарата. До един сме наблъскани в кошарите и блеем за помощ.
Във всяка трагедия задължително има и смешки, за да не се срине публиката от мъка. Такава смешка беше микробусът за пренасяне на кренвирши, в който се возеше ваксината срещу КОВИД. Най-ценното нещо на света се вози в микробус на бая опасно нещо. Кренвирши и ваксина – няма по-тъжна и смешна метафора. И Станислав Стратиев не може да го измисли по-добре.
В трагедиите обаче трябва да има загинали. Има и сега.
През тази последна година загинаха човешката солидарност, надеждата за свободен живот и свободна воля, загинаха икономики, култура и образование.
Дано съм в грешка, но в следващите действия на зловещата пиеса ще видим и твърда, даже желязна ръка, ще видим демокрация през крив макарон, ще видим забрани, заплахи и ограничения. Ще видим, дето се казва, ушите си без огледало.
Тръпки ме побиват, като си помисля какви илюзии ни чакат и какви чатали на врата. И какъв онлайн живот в кошарите.
Преди много години на мода бяха излезли фототапетите. Хората луднаха да си търсят фототапети за холовете. Нашите с връзки също купиха голям фототапет – планински пейзаж с дървета, ручеи и поляни. Красота невиждана.
Викнаха майстор, който разглежда един ден картинките на фототапета и накрая го сглоби. Холът ни стана природен и цветен.
Гледам аз пейзажа, радвам му се, ама ми изглежда някак странен – дърветата оплетени, ручеите текат обратно.
– Защо е така? – питам.
– Защото е модерен пейзаж, затова! – Отговориха ми нашите.
След десетина дена дойде баба от село. Стоя, стоя пред фототапета и отсече:
– Тая работа е сбъркана. Нищо не е като хората. Разменени са картинките. Язък за парите, съсипали сте стената.
И тогава видяхме, че майсторът е залепил фототапета както му падне. Сбъркано го е подредил, накриво, а нашите казаха, че било модерно.
И сега е така – всичко е криво и объркано, и ненормално, но казваме, че е добре, че е новата нормалност.
Добре дошли в света на обърканите фототапети и обърканите животи. И до нови серии с игли, министри, попове и генерали, с ваксини и кренвирши.
Фрог
Последвайте ни и в Телеграм
