Само една седмица след решението на правителството Български пощи да извършват разпространението на печата у нас, държавната компания на практика се отказа от нея.
Дружеството с принципал Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията пусна процедура по Закона за обществените поръчки с предмет „Дейност 1: Планиране на разпространението и продажбите на печатни издания- вкл. следните поддейности: * Сключване на договори с крайни пунктове за разпространение и продажба; * Планиране на тиражите на ниво обекти и отразяване на заявките, взетите и доставените печатни издания в специализиран софтуер; * Съгласуване на тиражите с издателите и препланиране на разпространението; * Подаване на заявка към издател/печатница; * Обобщаване по депа/складови бази; * Планиране и заявка на тиражи (вкл. абонамент, пряка продажба и консигнация), предназначени за пунктовете на Възложителя; – Дейност 2: Получаване на печатните издания от печатница и подготовката им за експедиция до складовите бази – вкл. следните поддейности: * Приемане на печатните издания; * Подготовка за експедиция до пунктовете за крайно разпространение; – Дейност 3: Разпространение на печатните издания до пунктовете за крайно разпространение и връщане на нереализираната продукция до издателите – вкл. следните поддейности: * Доставка на печатни издания от Складови бази до пунктовете за крайно разпространение (ПКР); * Връщане на нереализираната продукция от пунктовете за крайно разпространение (ПКР) до Централен склад – гр. София; – Дейност 4: Администриране на продажбите и финансовите постъпления от тях“.
Реално в описанието са включени всички дейности по разпространението на печата, а схемата изглежда елементарно проста – държавата дава пари уж на своя изцяло държавна фирма, която обаче веднага ги насочва към външна фирма.
До кризата с дистрибуцията на хартиените издания у нас се стигна след национализацията на лотарийния бизнес на бизнесмена Васил Божков. След нея затвориха обектите Lafka, които се оказа, че печелят основно от търкане на талончета, а после прекрати дейност и монополистът при разпространението на вестници – свързваната с ДПС депутата Делян Пеевски фирма „Национална дистрибуция“, която също се оказа, че е силно зависима от хазарта.
В обществената поръчка на пощите за разпространението на печата пише и че целият бюджет ще отиде за един изпълнител. Ето как е аргументирано това решение в конкурсните книжа:
„Целта на настоящата обществена поръчка е да бъде избран Изпълнител, на който да бъде възложено осъществяване на цялостния процес по организация, логистика и транспорт на готови печатни издания до пунктовете за крайно разпространение (ПКР) на цялата територия на Република България, връщане на нереализираната продукция и административно-финансово обслужване на процесите с крайните разпространители но места в страната. Характерът на извършваните дейности е неделим по своята същност, тъй като обхваща цялостния логистичен процес по дистрибуция от печатница до пункт за крайно разпространение в различни точки на страната в силно ограничени времеви граници и огромен тираж. От друга страна разделянето на обособени позиции би довело до несъвместимост между различните изпълнители, дължащи се на различни стратегии за изпълнение на тяхната част от поръчката. Възлагането на услугата в целият обем от над 3 100 доставки ежедневно с около 325 000 броя печатни издания на ден до минимум 3 100 крайни пунктове за разпространение при минимум 24 Национални маршрута ежедневно, 9 неделни маршрута, 105 регионални маршрута на един единствен изпълнител в една цялостна поръчка гарантира в най-голяма степен постигане целите на Възложителя, а именно устойчиво работещо решение за осъществяване на цялостния процес по организация, логистика и транспорт на готови печатни издания до пунктовете за крайно разпространение на национално ниво.“
В обществената поръчка обаче има и още по-шокиращо условие – цената на „услугата“ към пощите е невероятно висока.
Прогнозната стойност на разпространението на печата у нас за срок от 4 години е оценена на 60 милиона лева без ДДС. Това прави по 15 милиона лева на година.
Подобна сума е изключително странна, като се има предвид, че съвсем доскоро разпространението на хартиените медии бе печеливш бизнес, който печелеше от търговската отстъпка от коричната цена, плащана от издателите на разпространителите. Сега обаче всички данъкоплатци ще трябва да плащат и то много.
Оффнюз
Последвайте ни и в Телеграм