Райна Попгеоргиева Футекова, известна като Райна Княгиня, е българска учителка и акушерка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.
Райна Футекова е родена на 18 януари (6 януари стар стил) през 1856 г. в Панагюрище. Райкя е рожденото име на Райна Княгиня и в рода ѝ разполагат с няколко документа, доказващи този факт. Тя става известна с името Райна след завръщането си от Русия.
В ученическите си години Райна Попгеоргиева Футекова е избрана от българската общност сред панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината. Като будна и интелигентна девойка, изборът на панагюрци се пада на нея и на нейна съученичка панагюрка – като бъдещите учителки в града.
Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.
Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и 2 букви – „П“ и „О“ (за „Панагюрски окръг“).
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в Записки по българските въстания.
След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи 3 години медицина и става акушерка – първата дипломирана в България. Написва своята „Автобиография“, излязла първо на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат.
Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.
Райна и Васил Дипчеви имат 5 синове – като 4 от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Райна осиновява момиченце – Гина. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с 3 деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг, 6-те деца тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология, като името Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на булевард „Христо Ботев“, малко преди Централна гара.
Умира 61-годишна в София на 29 юли 1917 г.
Родната къща на Райна Княгиня в град Панагюрище е превърната в музей и е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. На 2 май 2006 г. е открит паметник на Райна Княгиня в родния й град.
plovdivnow.bg
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
