Националният пандемичен план, който е задължителен от 2006 г. , но правителството незнайно защо не го спазва – от учредяването и попълването на състава на щаба, който в документа не съществува, до конкретните мерки, които се предприемат в епидемия, дава цялата информация за досегашните вирусни пикове. Първият е през 1918 г., когато Испанският грип убива над 35 000 души в България само от октомври до декември. Но после не се повтаря.
Следващата голяма епидемия е 39 години по-късно – през 1957 г. Тогава в първата вълна заболеваемостта стига 4092 на 100 000 души. Или над 20 пъти над нормата за обявяване на епидемия – последно имахме малко под летвата през януари. При втората вълна на тази зараза се стига до 6600 заболели на 100 000 души, като това са главно деца от 5 до 14-годишна възраст. През 1962 г. има отшумяваща трета вълна. Заради тази епидемия през 1961 г. е основан Национален център по група, а от 1971 г. са направени регионални центрове във всичките 28 окръга. Това пък става след двете вълни на епидемия от 1969 и 1971 г. При първата преминалите през вируса са 21,9% от българите между януари и март. Втората вълна е юни – юли и септември – октомври 1971 г.
На 24 000 се изчисляват смъртните случаи с предизвикани усложнения от Хонконгски грип. Интересно е, че той минава през Европа в самия край на 60-те години, а у нас е
11 седмици през 1977 г. Заразените са точно 583 376 души, които са 17,5% от всички. Главно ударени са учениците, студентите и войниците при тогавашната наборна служба – младите хора. При втората вълна от 1979 г. възрастовата група пада още надолу и са ударени главно децата от 4- до 7-годишна възраст.
При сегашните около 200 хоспитализирани с коронавирус е интересно да се знае, че за 10-те години от 1995 до 2004 г. при сезонните епидемии в болница на легло са вкарани общо 607 074 души или средно 60 707 на година. Смъртните случаи са 22 253 или средно 2225 на година, пише в Националния пандемичен план. Специално подчертаваме, че 2002 – 2003 година е времето на първия коронавирус от типа на сегашния – SARS, заради който Covid19 получи и официалното си название SARS 2. След като танцува един сезон, той изчезва.
Понеже ваксините се цитират като финал на цялата кампания във връзка с К19, в националния пандемичен план са посочени и фактите, свързани с обезпечеността на България с ваксини. Преди написването му от ресорните специалисти – не от коремни хирурзи и пожарникари – на 1000 души у нас се падат 49,2 ваксини срещу 344 на 1000 в Канада и 311 в Корея – две от страните, които сега се справиха най-добре с новия коронавирус.
В националния план има и друга много ценна информация: 9 държави произвеждат 95% от ваксините в света. Прост факт, не конспирология.
19 минути
Последвайте ни и в Телеграм
