Българите без постоянен адрес към април са внушителната цифра 81 360, става ясно от информация на Българския Хелзински комитет (БХК), който пък се позовава на отговор на регионалното министерство, предоставен по Закона за достъп до обществена информация.
Данните са от регистрите на населението в страната, което според официалната статистика вече е под 7 млн. души. От БХК са поискали информацията, за да се опитат да очертаят „по-ясна картина на това колко хора в българското общество нямат достъп до различни права и услуги, които по принцип им се полагат като граждани на страната ни“, коментира пред „Сега“ Диана Драгиева, адвокатът на правната програма на правозащитната организация. На въпрос какво ги е накарало да поискат официална информация от държавата за „българите-фантоми“, тя отговори, че голяма част от жалбите и сигналите, които пристигат при тях, засягат именно този проблем – неиздаването на лична карта с постоянен адрес.
„В момента представляваме едно лице, което от 2018 г. няма регистрация по постоянен адрес, такава му е отказвана неведнъж и съответно му е отказвано и издаването на лична карта. Включително дори не искат да му разгледат заявлението“, даде пример Драгиева.
Липсата на постоянен адрес е сигурна пречка за издаване на лична карта и възпрепятства упражняването на редица права като правото на свободно придвижване, на труд, правото на участие в свободни избори, правото на собственост, правото на социално и здравно осигуряване, правото на сключване на брак и пр., допълни адвокатът. „Относно човека, за когото ви споменах, наскоро навърши 18 г., но няма лична карта, съответно не може да излиза сам, защото може по всяко време на бъде задържан от полицията, като бъде установено, че няма документ, с който да се идентифицира“.
Освен това лична карта се изисква за справка при предоставянето на всички административни, банкови, нотариални и други услуги.
Регистрацията по постоянен адрес е определяща за местната компетентност на органите, които могат да съдействат за лица от крайно уязвими групи за удовлетворяване на техни базови потребности – социални помощи, здравни услуги, жилищно настаняване, образование.
КОИ СА БЕЗ ПОСТОЯНЕН АДРЕС
Хората без постоянен адрес в момента в страната са общо 81 360. От тях българските граждани са 75 406, а чужденците – 5 954.
В БХК получили информацията, след като на 5 март 2020 г. Административен съд – София-град отмени незаконосъобразния отказ на министъра да я предостави.
75 406 са тези, подлежащи на адресна регистрация по реда на Закона за гражданската регистрация (ЗГР), за които има създаден електронен личен регистрационен картон на български гражданин и за които в регистъра на населението – Национална база данни „Население“ (РН – НБД „Население“) няма данни за валиден постоянен адрес, посочват от организацията.
Останалите 5 954 лица без постоянен адрес са чужденци, подлежащи на адресна регистрация по реда на българския закон, за които има създаден електронен личен регистрационен картон, но няма данни за валиден постоянен адрес.
Въпреки отговорността на ресорния министър да следи и упражнява контрол върху изпълнението на закона за регистрацията той не разполагал с данни за броя на лицата, на които кметовете са отказали регистрация по постоянен адрес.
ИЗБОРЕН ТУРИЗЪМ
Според комитета „тази порочна практика е страничен резултат от промените от 2011 г. в ЗГР, направени за избягване на т. нар.”изборен туризъм” До тогава заявяването на адресна регистрация ставаше свободно, но след измененията се изисква документ за собственост или за ползване на жилището.
“Липсата на дом е пречка за адресната регистрация. Липсата на адресна регистрация води до липса на документ за самоличност. Липсата на документ за самоличност обуславя липсата на доходи и дом. Това е омагьосаният кръг, от който най-бедните членове на обществото ни не могат да излязат сами“, коментира още Драгиева.
През 2017 г. Окончателният доклад за оценка на жилищния сектор, изготвен от Световната банка за Министерство на регионалното развитие и благоустройството, акцентира върху съществуването на дискриминация и социално изключване поради липса на адресна регистрация или документи за самоличност. В същото време министърът на регионалното развитие и благоустройството разполага едновременно с изключителни правомощия в две критично важни за съществуването на най-уязвимите общности области – гражданската регистрация и жилищната политика, припомниха от БХК.
Хелзинският комитет настоява именно министърът да анализира данните, с които разполага, да изготви и публикува последваща оценка на въздействието на разпоредбите, уреждащи адресната регистрация, както и да предложи мерки за справяне с проблема.
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
