На днешната дата отбелязваме 78-та годишнина от спасяването на българските евреи. В София годишнината ще бъде почетена с церемония пред Паметника на спасението, а в Пловдив – пред Паметника на благодарността.
Представители на еврейската общност ще посетят и Бачковския манастир, за да поднесат цветя на гробовете на патриарх Кирил и екзарх Стефан. Днес е Денят на Холокоста в България. Отбелязва се за първи път през 2003 г. по повод 60 г. от депортацията на българските евреи като Ден на спасяването на българските евреи във Втората световна война (1939 – 1945).
През 1943г. в България отказват да се подчинят на хитлерова Германия и спасяват близо 50 000 евреи от сигурна смърт. С енергичните си действия българското общество демонстрира своята решимост да се противопостави на антихуманната и репресивна политика на нацистите.
След присъединяването на България към Тристранния пакт /1 март 1941г./, българското правителство е принудено да следва антиеврейската политика на своя съюзник Нацистка Германия. Още в закона „За защита на нацията”, приет през януари 1941 г., са предвидени цяла поредица от ограничителни разпоредби касаещи лицата от еврейско потекло в България. През февруари 1943 г. се подписва споразумението Белев-Данекер, чиито клаузи уточняват не само броя на евреите, които трябва да бъдат депортирани, но и населените места, от които трябва да стане това. Засегнати са не само новоадминистрираните земи от Вардарска Македония и Беломорска Тракия, но и градове от Царство България. След началото на депортирането, до широката българска общественост достига информация за случващото се и това предизвиква силна реакция на негодувание сред много видни български обществени, религиозни и политически дейци.
Начело на протеста против антиеврейската политика на правителството застава подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев – български депутат, роден в Кюстендил, завършил право. Министър на правосъдието в първото правителство на Г. Кьосеиванов (1935 – 36 г.), народен представител в ХХІV (1938 – 39) и ХХV (1940 – 44 г.) ОНС, и подпредседател. На 17.03.1943 г. съставя протестно писмо до правителството, подписано от 42 депутати срещу депортирането на българските евреи.
В своето писмо до властите в България той остро критикува депортациите и настоява те да бъдат спрени.
Митрополит Кирил също дава своето становище по казуса: „Ние сме християни и като архиереи на св. Българска църква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото учение за равноценност на всички човеци пред Господа, без оглед на произход, раса и култура. Следователно, трябва да се застъпим за евреите, първо за християните, а също така и за нехристияните“.
Евангелските църкви също оказват помощ. Пастори в София покръстват стотици хора, за да могат да спасят хората от еврейски произход под претекст, че са християни.
Софийският митрополит Стефан дори кани главния равин в дома си – жест, който недвусмислено показва отношението на към общността в този труден момент.
Към съпротивата на религиозните общности и интелектуалците се включват и народни представители, а също така и представители на различни професионални съсловия.
Изправени пред такава опозиция и след указание на цар Борис III, министър-председателят Богдан Филов и вътрешният министър Петър Габровски спират влаковите композиции. От Македония и Тракия са депортирани общо 11343 души, тъй като според спогодбата Клодиус-Попов българската държава има само формална административна власт в тези територии, окончателното присъединяване, на които е оставено за решаване след края на войната. Но 48398 евреи от пределите на Царство България са спасени от лагерите на смъртта.
Последвайте ни и в Телеграм
