Един от последните големи поети на България си отиде навръх Илинден. Ивайло Балабанов ни напусна рано тази сутрин . „Небесният гурбетчия“, когото мнозина определяха за съвременния Вапцаров остана завинаги на 76 години.
Поклонението ще е утре в православния храм „Преображение Господне“ в Ивайловград в 9:00 часа.
Ивайло Балабанов е роден през 1945 година в село Хухла, Ивайловградско. Той е почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Считан е за един от най-добрите съвременни поети, а творбите му ще остваят трайна диря в българската литература.
Ивайло е носител е на десетки награди, призове и литературни отличия. За изключителните му заслуги в областта на културата и изкуството бе награден с орден „Св.св.Кирил и Методий“ през 2020 година.
Поклон пред паметта му!
Предлагаме ви едно от най-емблематичните стихотворения на Ивайло Балабанов:
ЖЕНАТА С БЕЛИЯТ ШАЛ
С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам – защо красотата й, господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?
Как така бяла птица и гарван в едно съчетаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.
И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й – бялата – там.
Дали е сляп, Господ, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния – тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз – любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!
Източник: Марица
Последвайте ни и в Телеграм
