На третия ден след изборите има риск да оглушеем от пророкуването на анализаторите какво ще се случи, ще има ли правителство или се тръгва към нови избори. В прогнозите си корифеите на политологията обаче повтарят заклинанията на спечелилите парламентарно представителство партии, опоненти на ГЕРБ – с кого няма да се коалират, и на тази основа предричат какво ще се случи. Но не се чува да задълбаят във въпроса каква е всъщност целта на протестърските партии – Демократична България (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН), „Изправи се, мутри вън“: искат ли да неутрализират, тоест да свалят режима ГЕРБ, или искат засега най-вече да бъдат гледани и слушани по телевизията, та белким на едни бързи нови избори спечелят повече.
България е в парадоксална ситуация – да сваля режим, чиято партия е спечелила избори
През това време партийните водачи, особено активистите на Слави Трифонов, се кълнат в името на суверена, че следват неговата воля. Като пропускат съществения факт, че гласуващият суверен даде най-голям процент на ГЕРБ, сравнено с всяка партия поотделно. И това не е чак толкова странно: държавна администрация, безработни от малките селища, получили работа по благоволение на местната власт, владяна почти изцяло от ГЕРб, плюс куп подобни зависимости – обясняват избора на тези хора, които са също част от суверена. Да бъде заличен техният вот
– в това е парадоксът на сегашната ситуация. (И той показва до каква степен се е задълбочила болестта на българската партийно-парламентарна демокрация и дали си струва да бъде лекувана или радикално трансформирана в друг вид управление на държавата, но такъв въпрос не е в темата на коментара.)
Оглушаваме от говорене „какво и как да се направи“ с наследството на еднолична партия, която за 11 години успя да погребе парламентарната демокрация, поставяйки държавната машина в служба на частни интереси най-вече чрез поставяне в зависимост на съдебната власт и службите за сигурност, които по правило в незрелите демокрации се явяват крепящите или свалящите която и да е власт. (Нали помним онези думи на Бойко Борисов от 2013 г., когато за кратко беше в опозиция: че „който владее съдебната власт /…/, може да управлява дори да е трета политическа сила“. Сега, осем години по-късно, изглежда готов на всичко, само да не се отвърже тази власт от владетелите си, че не се знае какви може да ги натвори…)
Всичко, което трябва да знаете за:Избори 2021 (500)
Този режим опитва да се задържи с цената на всичко и това е видно от променящия се през ден смисъл на изявленията на Бойко Борисов от изборната нощ насам: ту се обявява за експертен кабинет, разбира се, най-добрата експертиза е неговата и е готов да предостави експерти, ту готовност да подкрепи кабинет на Слави Трифонов, като му… „даде десет дежурни депутати“. Само да удържи влиянието си и да не се стига до избори със служебно правителство.
И докато Борисов произнася монолозите си, Слави Трифонов мълчи или неговите активисти повтарят, че няма да се коалират „с ГЕРБ, БСП и ДПС“. Същото повтарят и протестърските коалиции „Демократична България“ и „Изправи се, мутри вън“.
Нека не се коалират, но да свършат, каквото са обещали
„Има такъв народ“, „Демократична България“, „Изправи се, мутри вън“ в днешната ситуация могат да елиминират ГЕРБ само в сътрудничество с БСП. Като се надпреварват да се кълнат, че „няма да се коалират“ с нея, те изкарват на показ комплексите си на лидери, убеждаващи и владеещи не с принципи избирателите си, а с идеологеми без връзка с реалностите, обслужващи в крайна сметка наложената от Борисов легенда, че режимът му пазел народа „от комунистите“
Надеждата на протестърските лидери, че бързи следващи избори ще завишат гласовете им,
може да се окажат фатални илюзии
А гласовитата престорена загриженост на ятата анализатори, че БСП се сгромолясала заради лошото ръководство на Корнелия Нинова и затова тя трябвало да си ходи, „ако има морал“, трябва да приспи електората, гласуващ срещу ГЕРБ, за да не види онова, което лидерите му отлично виждат, но по съображения премълчават: че ако Нинова беше подала вчера оставка, днес сътрапезниците на ГЕРБ от БСП вече да са заявили готовност за правителство с Борисов и ДПС, обявявайки се за национално отговорни – по Борисов.
А че контрагенти на властта в БСП има бол се видя на гласуването за шеф на КПКОНПИ на бившия главен прокурор Сотир Цацаров, въпреки призива на лидерката им. Нинова е лоша, да, и е зла прокоба на модела Борисов, защото три години удържа да не разположи партията си (и себе си) на неговата трапеза.
БСП има своите грехове и вини най-вече за по-далечното минало на наследодателката си БКП като антибългарска партия, но сега тук коментираме не миналото й, а днешната конкретна политическа реалност в резултат на последните избори. Трябва да сме твърде лицемерни, за да премълчаваме очебийното – че в момента БСП е тактическият съюзник на политическите сили, които действително искат не просто някаква каква да е промяна, а смяна на системата.
Какво може и трябва да бъде направено от четирите партии заедно преди евентуални следващи избори, ако не бъде съставено правителство, каквото най-вероятно няма да бъде избрано.
Веднага след конституирането на новия парламент четирите партии могат:
– в най-кратък срок да променят изборните правила
– да прочистят институциите на държавата – МВР, служби за сигурност, регулатори, комисии, агенции, от марионетките на сарайско-задкулисните кукловоди, в чийто интерес са били поставени
– да освободят съдебната власт и конкретно прокуратурата от юздите на същите кукловоди, които дефакто са назначили управляващите системата в лицето на Висшия съдебен съвет (БСП носи своята вина от 44-тия парламент и има възможоност да я изкупи)
– да обявят ревизия на управлението, с посочване на конретни сделки и харчове на правителството.
И едва тогава да вървят на избори, ако не могат да направят правителство
Но сегашните подхвърляния, че нямало защо да се плашат хората от бързи нови избори, и то при действащата държавна машина на ГЕРБ, са или непростима наивност, или показват неискреност на огласените предизборни цели за сваляне на режима.
Петя Владимирова
Дневниик
Последвайте ни и в Телеграм
