„Инвестиционният процес е бавен, затова трябва да сме далновидни и да разработваме колкото може повече технически проекти за инфраструктурни обекти, които да се изпълняват и след години.“
Това заяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов на работното заседание за развитието на стратегическите инфраструктурни обекти.
В заседанието участваха ръководствата на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и директорите на дирекции в нея, на Института по пътища и мостове, на „Автомагистрали“ ЕАД и на Дирекцията за национален строителен контрол.
Завършването на магистрала „Хемус“, от която остава да бъдат доизградени 240 км, е приоритет на правителството и моя първостепенна задача е да забързаме процедурите по нея, каза министър Караджов. На база разчетите на експертите от АПИ реалистичният срок за цялостното ѝ изпълнение е 2027 г., стана ясно днес. През 2022 г. са необходими 330 млн. лева за финансиране на дейностите по участъците на магистралата, посочиха още от пътната агенция.
В момента по АМ „Хемус“ се изпълняват участъци 1, 2 и 3. За 4-ти, 5-ти и 6-ти има технически проекти и се очаква да бъдат завършени в края на 2024 г. Последни ще бъдат готови седми и осми участък ще започнат да се изпълняват през 2024 г., като по тях ще се работи 36 месеца. За осми участък обаче се налага промяна на трасето, необходими са и отчуждения. За участък 9 има готов технически проект, изграждането му се очаква да започне през 2023 г. и да бъде завършен след три години. Десетият участък е най-напреднал – изпълнен на 98%. Той ще бъде завършен в края на месец май тази година.
Реалистичният срок за завършването на скоростния път Видин – Ботевград също е 2027 г., като за изпълнението на всички лотове на пътя са необходими 642 млн. лева за тази година, докладваха от АПИ.
До средата на годината трябва да е готов участъкът от Калотина до Драгоман – част от строящата се автомагистрала „Европа“, показват разчетите на пътните експерти, а от Храбърско до Софийския околовръстен път – в края на 2024 г. За строителството на първия участък министърът съобщи, че е получил десетки оплаквания и разпореди на АПИ още утре да предприемат на място мерки за обезопасяване на трасето. Вицепремиерът препоръча на пътните експерти в бъдеще всички договори, да бъдат подготвяни така, че „да има максимално възможности за санкции за онзи, който строи по този безобразен начин.“
До издаване на разрешение за строеж на магистрала „Черно море“, с дължина около 100 км, е възможно е да се стигне през 2027 г., след като бъдат проведени всички необходими подготвителни процедури за реализацията на проекта, обобщи вицепремиерът, а по отношение изграждането на магистралата Русе – Велико Търново – реалистичният ход за завършването ѝ е 2030 г. Работата по участъците Русе – Бяла и обхода на град Бяла може да приключи през 2028 г.
Общо около 3 млрд. лева са необходими за проектите за магистралата Русе – Велико Търново, за обходния път на Габрово с тунела под Шипка и за участъка от магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле.
От автомагистрала „Струма“ почти изграден е участъкът от Благоевград до Крупник, но следва 500-метров подучастък, при който е регистрирано свлачище, което трябва да се укрепи. Разрешението за това ще е готово през април, а необходимият срок за укрепването му е една година, съобщиха от АПИ. Участъкът при виадукт „Железница“ от АМ „Струма“ ще приключи след укрепване на свлачището, а тунел „Железница“ се очаква да е готов в средата на тази година.
Възможните варианти за изграждане на последния лот на магистралата – през Кресненското дефиле, са три. Докато не бъде избран един от тях, не може да се премине към никой от следващите етапи от изпълнението и не може да бъде поставен срок за завършването.
„Работата по тунела под Шипка не е спряла“, категоричен е министър Караджов и обобщи, че за него има готов разширен идеен проект и приключила процедура за изграждане на инженеринг, тоест за проектиране и строителство. Избран е изпълнител, но няма сключен договор, защото все още няма и осигурено финансиране.
Друг важен проект, който ще осигурява по-бърза връзка през билото на Стара планина – тунелът под Петрохан, се предвижда да е дълъг почти 7 километра и да бъде с магистрални габарити. Очаква се той да има разрешение за строеж до 2026 г., а предвид сложността му, евентуално през 2031 г. да има трасе. Финансирането за този тунел все още е в подготвителен етап, като има визия той да бъде предложен за финансиране по инициативата „Три морета“.
„Шест години би бил някакъв реалистичен период за изграждането на няколко нови моста над Дунав от дата на подписването на споразумение с Румъния за всеки един от тях, ако няма дълги съдебни обжалвания“, коментира вицепремиерът. Той обясни, че става дума за мостове евентуално при Оряхово – Бекет, Никопол – Турну Мъгуреле, Русе – Гюргево и Силистра – Калъраш. В най-напреднала фаза са разговорите с румънската страна за втори мост при Русе, който ще е и начало на магистралата Русе – Велико Търново, но по него не се е стигнало до възлагане на прединвестиционно проучване.
Час по-скоро да започне проектирането на скоростния път „Рила“, разпореди министърът. Предвижда се трасето да е с дължина около 170 км и да бъде разделен на два участъка – ГКПП „Гюешево“ – Дупница и от Дупница до АМ „Тракия“.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
