„Подкрепяме въвеждането на спешни и извънредни мерки за сектор „Свиневъдство“ на ниво Европейски съюз (ЕС)“. Това заяви министърът на земеделието д-р Иван Иванов по време на заседанието на Съвета за земеделие и рибарство към ЕС в Брюксел, Белгия. По думите му, подобни мерки следва да бъдат вземани по начин, по който да се избегнат допълнителни смущения на пазара. „Смятаме, че за сектора е необходимо да бъде предоставена директна финансова помощ за излизане от кризата подобно на тази, дадена на млякото и млечните продукти през 2009 и 2016 г.“, подчерта д-р Иван Иванов.
Министър Иванов обясни, че секторът на свинското месо в България е изправен пред сериозна криза. Той коментира, че сред основните проблеми са: нарастването на цените на основните фуражни култури и смески, както и значителното повишение на разходите за производство в земеделието, по-специално на горивата и електроенергията. Цените на електроенергията, влагани в селското стопанство у нас, бележат ръст от 160 % спрямо 2020 г. „Месопроизводителите са в изключително трудна пазарна ситуация, повлияна едновременно от рестрикциите, свързани с ограничаването на Африканската чума по свинете (АЧС), засилените изисквания по отношение на производството в кланиците заради CОVID-19, повишените разходи за фуражи и свръхпредлагането на европейския пазар, което задържа растежа на цените“, каза земеделският министър.
Министър Иванов информира, че в аналогична ситуация е и сектор „Птицевъдство“. Той заяви, че въпреки тенденцията за увеличаване на изкупните цени в сектор „Мляко“ и „Месо“, разходите не могат да бъдат покрити.
В рамките на заседанието земеделският министър взе участие и в дискусия на тема: „Устойчивост на въглеродните цикли“. Той подчерта, че за реализирането на поставените от ЕК цели за намаляване на парниковите емисии е необходимо да се предостави достатъчна компенсация за земеделските стопани за допълнителните усилия, предвид запазване на тяхната конкурентоспособност. „В Стратегическия план на страната са включени интервенции и екосхеми, които са свързани с прилагане на практики за земеделие с ниски въглеродни емисии“, посочи д-р Иванов и допълни, че става въпрос за използване на междинни култури, покривни култури, консервационна обработка на почвата и подобряване характеристиките на ландшафта. Министър Иванов подчерта, че тези мерки следва да допринесат за устойчивостта на въглеродния цикъл в земеделските и горските екосисистеми, но не могат едностранно да доведат до драстично намаляване на въглеродните емисии, каквато е амбицията на Комисията.
Земеделският министър изтъкна още, че трябва да се постигане баланс в търговските преговори с всички преговарящи страни, особено при вноса на селскостопански стоки в Съюза от трети страни. „Трябва изискванията да бъдат идентични на високите стандарти на ЕС, с оглед постигането на ефективни и справедливи резултати“, категоричен бе министър Иванов.
Министър Иванов подчерта, че има чувствителни за България въпроси: като вносът на мед, слънчогледово масло, птиче месо и орехови ядки от Украйна и страните от МЕРКОСУР; защитата на географските означения като например българско розово масло и стралджанска мускатова ракия в споразумението за свободна търговия с Австралия; намаляването на квотите за овче и агнешко месо, внос от Нова Зеландия. „България подкрепя искането на Полша към Европейската комисия относно необходимостта от мониторинг на ситуацията, свързана с наложеното от Беларус ембарго и взимането на мерки за предотвратяване загубите на производителите в ЕС“, заключи министър Иванов.
В рамките на заседанието министър Иванов се срещна с министъра на земеделието и развитието на селските райони на Румъния – Адриан-Йонут Чесною, министъра на земеделските въпроси на Естония – Урмас Круус и министъра на земеделието и храните на Франция – Жулиен Денорманди.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
