| Вашият колега, икономическият министър Кирил Петков, каза че Управителният съвет на държавната Българска банка за развитие (ББР) отказва информация за раздадените кредити на новия Одитен комитет. Как става така?– Одитният комитет, до колкото знам, си е конституиран орган, който трябва да получи информацията. Ако Управителният съвет отказва да предостави тази информация предполагам, че има предвидени санкции. – И кой трябва да се задейства? Те казаха, че са сезирали БНБ, но тази игра по институциите и между институциите, използвайки буквата на закона най-вероятно, отнема време и на практика отново се крие информация.– Според мен, ако Управителният съвет на ББР няма какво да крие, би следвало да може да предостави информацията, а не да се опитва да губи време. Не знам какви са съображенията да не се дава определена информация, но, имайки предвид, че Одитният комитет е орган в самата банка, те би следвало да имат достъп до цялата информация в банката, за да могат да си свършат работата. – Как ще коментирате факта, че на фона на разцвета, който имат търговските банки, ББР на практика е на загуба?– Явно са дали кредити, които е трябвало да бъдат провизирани поради невръщане или няма ефективна структура на управление на самите средства в банката. Един от двата варианта. Не съм гледал детайлно отчетите, за да Ви кажа кой, но и двата са притеснителни. – Вчера Георги Кадиев, който беше и зам.-министър на финансите по време на Тройната коалиция поиска оставката на шефа на НАП Румен Спецов и това, което каза той е, че от наличната информация става ясно, че Спецов продава фирмата си преди ревизионния акт, от което следва, че той е бил получил вече съобщението на НАП за започването на ревизия и на практика оставя фирма, която е и трупа милиони задължения към приходната агенция, която той ръководи в момента.– Ако има нещо нередно, имало е пет години да се провери. Ще пуснем пак проверка да видим дали наистина има нещо нередно, но както и г-н Спецов каза, той е излязъл от фирмата тя не е имала никакви задължения към момента, в който той е излязъл от фирмата. Честно казано аз не съм изненадан, че започнаха атаки срещу г-н Спецов още от момента, в който обявихме неговото назначаване, както и екипа, който е около него, тъй като в НАП започна едно преориентиране на работата на агенцията. Вместо да, както споделих и при вашите колеги в бТВ, вместо да гоним фризьорски салони и хлебопекарни, направихме едни списъци с най-големите фирми, които са получили обществени поръчки, най-големи фирми, които са получили обществен ресурс извън обществените поръчки, фирми с най-големи касови наличности и отгоре-надолу по тези списъци, без да се интересуваме тая фирма на кой е, на кой не е и т.н., започнахме проверки. – Това наистина са ключови промени и промяна на посоката, което правите, но…– Тази промяна на посоката обаче означава, че се настъпват много интереси. В това число се проверяват фирми, които никога не са били проверявани досега. – Да, но това не обяснява факта, че Румен Спецов е продал фирмата си на човек, който очевидно е “сламен човек“. Аз, между другото, пробвах да го открия, не става.– Не мога да Ви помогна в този казус, наистина. – Говорихте ли с него чисто човешки. Да го питате: “Вие как избрахте този човек да му продадете фирмата си? Той дойде, вдигна ръка, или как“? Той какво Ви каза?– Г-н Спецов е искал да напусне България към този момент и си е продал тази фирма, както и няколко други и е отишъл в Ню Йорк, после е отишъл в Дубай с жена си и семейството си. В този момент, когато той е продал фирмата си, честно казано, не се е интересувал кой я купува тази фирма. Така че не виждам, както и Вие знаете, за да се продаде една фирма тя трябва да има – А, не знам, не съм продавала…– Аз съм продавал. Трябва да има чисто досие, трябва да има документи от НАП, трябва да има документи от местните власти, че няма данъчни задължения, че няма никакви други задължения. Така че, как да Ви кажа, ако има нещо, което е нередно, подсъдно, незаконно и т.н., със сигурност то ще излезе, със сигурност тая проверка, както казах е текла едно известно време, когато това се е случвало. Сега пак може да бъде пусната. Сигурен съм че и най-различни органи могат да се самосезират, ако решат да проверяват. Аз лично нямам притеснения в професионализма и почтеността на г-н Спецов. – Ако се окаже, че във времето, в което той си е продал фирмата, действително е бил наясно, че тази фирма има натрупани задължения какво ще направите? И той я е продал на “сламен човек“?– Ако се окаже, че е продал фирмата знаейки, че има задължения, знаейки че ще нанесе щета на бюджета и т.н.? – Да.– Е, тогава със сигурност ще трябва да се разделим с него. – Кога можем да очакваме, че ще има такава информация?– Не мога да Ви кажа. – Вие нали разбирате, че към Вас има много големи очаквания и разполагате с голям кредит на доверие в момента и поради тази причина отговорите на тези въпроси са важни. Заради това и настоявам за някаква конкретика, като имаме предвид, че след два месеца няма да сте Вие. Кога да очакваме подобно нещо?– Тези проверки, както казах мога да бъдат пуснати. Част от тях са правени на времето. Предполагам че до някакъв разумен срок… – Колко е този разумен срок?– Не мога да Ви кажа. Ще пуснем проверка. Ще видим какво се случва. – Кога ще я пуснете проверката?– Проверката ще я пуснем…вчера излезе информацията, днес най-вероятно ще пуснем проверката. Като в момента виждаме кой инспекторат може да я направи, тъй като очевидно НАП не може да се самопроверява. Трябва да видим откъде може да тръгне проверката. – С влизането си в министерството, освен в НАП, Вие направихте няколко ключови рокади и в още една агенция – агенция „Митници“. Каква беше причината да решите там да сменяте хора?– Аз го казах. Имаше нанесена щета на европейския бюджет, доста голяма, която ние трябва да плащаме 55 млн. евро. Там получихме по този повод оставката на предишния директор на агенция „Митници“ и съответно назначих нов екип. – Това писмо Вие сте го получили в …– Първия ден, когато влязох, аз изисках и от НАП и от “Митници“ текущ статус на агенциите. Конкретни въпроси: има ли задължения, примерно от НАП изисках просто голяма част от информацията, която излезе седмица след това, тогава не ми беше предоставена. Беше ми предоставена информация примерно за отписаните кредити от 2011 до 2016 г.Когато попитахме, защо не до 2021 г., беше казано: на Вас трябва ли Ви до 2021 г.? Този тип неща. Но по тази начин от агенция “Митници“ бяха коректни. Казаха “да, има такава щета, да има такова получено писмо, ако това е притеснително и има нужда, бих си подал оставката“ и аз му казах “Да, има нужда, благодаря“. – Вие имахте ли в главата си човек, който да назначите и да знаете, че може да изпълнява тези функции?– Разбира се. Влизайки като министър на финансите, трябваше да имам готови екипи за двете най-тежки приходни агенции, в случай, че се наложи подмяна. За нас беше ясно, че ще се наложи, тъй като действията на г-жа Галя Димитрова с изтичането на данни и всички тези натрупани през годините проблеми… с такъв човек аз лично не мога да работя в тази приходна агенция. – Т.е. вие сте имали някаква идея какви хора ще назначите на тези ключови места?– Разбира се. – С кого ги консултирахте? Как ги избрахте?– Аз си ги избрах. Познавам ги хората. Отделно бяха консултирани, разбира се, тъй като това минава през Министерски съвет, другото – със съгласие на министър-председателя, и бяха консултирани с министър-председателя. – Т.е. и Румен Данев го познавате? Така да разбирам?– Румен Данев? – Да не бъркам гласната?– Павел Тонев имате предвид? – Павел Тонев, но също върнахте и Румен Данев в митниците?– Да, като заместник. Да. Познавам ги, лично съм се виждал и с тях, но моята инструкция и към г-н Спецов, и към г-н Данев беше, че тъй като те ще работят, те ще трябва да си изберат екипите, с които ще работят. Те консултираха с мен, тъй като изискват мой подпис, но практика някой отгоре да спуска заместници, да спуска директори на дирекции, да спуска назначения и да се очаква от един човек да си свърши работата без той да може да си назначи екипа, за мен е изключително порочна. Аз не я допускам в моите екипи и не я изисквам от екипите, които работят от там-надолу. - Питам Ви, защото Румен Данев беше уволнен от Орешарски заради “неприятна информация“. Вие разбрахте ли каква е тази “неприятна информация“?– Да. – Каква е?– Не мога да Ви кажа. – Защо?– Защото има гриф “секретно“. – В смисъл какво е правено?– В смисъл, че той отговаря за разследванията в митниците. Тази информация не може да стане публична без тя да бъде разсекретена. Но съм проучил случая. Аз имам достъп до информация, както знаете като министър, и съм напълно удовлетворен, че г-н Данев трябва да бъде на мястото, на което е. – А защо тази информация е определена като “неприятна“?– Защото е накърнила интересите на определени хора. – На кои?– Не мога да Ви кажа. Както казах информацията е с гриф “секретно“. – Свързано е с работата му по линия на контрабандата…– Колкото и пъти да ме попитате същия въпрос, отговорът ще бъде, че информацията е с гриф “секретно“. – Питам Ви не за друго, а защото когато за един човек има нещо съмнително в публичното пространство по този начин, на практика излиза, че Вие, може би, назначавате потенциално зависим човек. От тази гледна точка е важно да се изясни той какво е правил.– Аз лично съм видял г-н Данев. Разговарял съм с него. Конкретно попитах за този случай. Беше ми отговорено, след като вече имах достъп до информация и не мисля, че тази информация поражда зависимост първо. И второ няма повдигнато прокурорско назначение, проверка, престъпление и т.н. – То за много такива неща няма повдигнати прокурорски проверки.– Всъщност се оказа, че има повече повдигнати, които падат пред съда, отколкото неповдигнати. Както знаем, ако там е имало сериозен проблем прокуратурата със сигурност е щяла да влезе и да се сезира. – Чували ли сте за “синовете на Асен Асенов“ в митниците?– Не. – Румен Данев е един от тях. Вие на практика ръководството, което беше по времето на Асен Асенов в митниците, Вие го копирате в момента, сега на върха. Асен Асенов се свърза с доста скандални разработки. По негово време се случиха доста разкрития по отношение на обвързаности, контрабанда. Тогава бяха много популярни имена с прякори Ирина-Дебелата, Иван Тодоров-Доктора и т.н. Защо го правите това нещо? Този екип наистина е екипът на Асен Асенов.– Аз не мисля, че това е така. Мисля че този екип си върши идеално работата за момента. Събираемостта, както видяхме, веднага се повиши. Не мисля, че има някакви канали, но където и каквото и да се появи като информация, както знаете имаме и нов шеф на ДАНС, имаме вече служби за сигурност, които работят.Ако случайно се появи информация там ще бъде действано абсолютно безкомпромисно и това, което казах, влизайки и ориентирайки г-н Тонев в митниците, към всички колеги там беше, че ако корупцията върви отдолу по веригата до горе и всички по тази верига ще бъдат отстранени.Другото, което направихме в митниците, вече е на обществено обсъждане, за да измине 30-дневния срок, е нов Правилник, по който всичките банкови тайни, всичките имоти от български и чужди регистри на всички хора в митницата, се подписва декларация, така че те да се откажат от банкова тайна, да дадат достъп до регистрите и тази проверка да бъде автоматично направена от НАП. – Това кога може да се случи?– В момента, в който влезе правилникът, има едномесечен срок, тоест още преди изборите ние ще имаме резултатите от тази проверка. – Преди изборите вие ще знаете банковите сметки на митничарите, така ли?– Да, и ще може те да се засекат с това, което те са подавали като данъчни декларации. Също и имотите – не само в България, но и в чужбина. Така че, ако в тази структура има хора от този тип, които Вие визирате – които са крали, покровителствали канали и т.н., те ще бъдат хванати. И това беше ясно от първия ден в митницата. Така че аз силно се съмнявам някой да иска да се качи на пост в тази агенция, ако той наистина е правил такъв тип дейност. – Изясняването на това с кого Вие евентуално консултирате екипите си, е важно, защото Асен Асенов беше свързан с Милен Велчев, Милен Велчев го помним от снимка на една яхта с известен контрабандист. Въобще тази линия на обвързаности, от гледна точка на задкулисие и на влияние е важна.– Няма задкулисие. Няма никакво задкулисие, всички хора са там с имената си, всички хора са ясни кои са. – Предвиждате ли някакво преструктуриране в митниците?– Да. Като част от новия устройствен правилник ще бъдат прехвърлени хора към териториалните звена, ще бъде възстановено звеното по последващ контрол, което 2019 г. беше махнато. Това са двете по-големи структурни реформи, които ще се случат. – Още един въпрос, свързан с митниците. Той е свързан с „Лукойл“. Вие знаете ли какво се случва в нефтеното пристанище в Росенец? Имате ли там ваши хора, които да Ви казват – там влиза толкова гориво и толкова излиза?– Да. – Има там постоянни Ваши представители?– Има постоянни представители на агенция „Митници“. В момента там ще бъде сложен и екип на НАП. Говорим с МВР да има и екип на Гранична полиция, така че това представителство там да бъде разширено. Така че да имаме пълна информация какво се случва на територията на пристанище „Росенец“. – И от това, което към момента виждате, че се случва там, може ли да направите някакъв извод? Всичко наред ли е? Защото това е зона, която е енигма от много години.– В момента текат проверки на измервателни уреди, събира се оперативна информация какво се случва. Очаквам до седмица-две да имаме много детайлна картина какво се случва. – Какъв корпоративен данък внася „Лукойл“ в българската хазна?– Това е публична информация. През годините, доколкото знам, се движи около нулата. – И според Вас това нормално ли е?– Не. Една от задачите, които се работят в НАП в момента, е да се види трансферното ценообразуване. За Вашите зрители, това е, когато купуваш стока в чужбина и тя ти се признае като разход в страната, дали тя е купена на пазарна себестойност. Особено, ако е между свързани лица. – Може ли да обясните по-подробно какво прави „Лукойл“ в момента, така че в България да не остават абсолютно никакви данъци и тези пари очевидно да излизат – кажете къде отиват?– Аз не мога да Ви кажа, това трябва да го кажат колегите от НАП, когато си направят проверките. По принцип как работи трансферното ценообразуване – представете си, че имате компания в България и на територия, която е с 0% данък. Вие може да купите стоката на 100 лв. вместо на 50 лв. и цялата печалба да остане на територията с 0% данък.Това се казва трансферно ценообразуване, тъй като вие купувате стока на по-голяма себестойност, за да имате по-голям разход в България и да не се трупат печалби тук.Има много ясни европейски разпоредби как трансферното ценообразуване трябва да бъде установено, как трябва да се мониторира, наблюдава, така че да няма злоупотреба с това. В момента Дирекция големи данъкоплатци в НАП започва стриктна проверка на това как се е прилагало до момента и как трябва да се прилага в бъдеще. – От „Да, България“ спечелиха дело за достъп до ревизионните актове, които са съставени на „Лукойл“. Защо до този момент информацията – аз чух Вашия отговор, че има данъчна тайна в тази информация, но след като съдът е взел решение тези данни и документи да са публични, каква е причината ние да не ги разбираме?– Проблемът е, че съдът е написал решението много йезуитски. Те са казали дайте цялата информация, която не противоречи на закона. Проблемът със закона е, че той казва – информация относно обороти, наложени глоби и т.н. представлява данъчна тайна. Тоест ние може да имаме една информация – в момента колегите търсят начин на дадат информацията, но проблемът е, че по закон НАП няма как да предостави точно най-интересната информация.Ако има указание на съда, което казва – това е от обществен интерес, не спазвайте Закона за данъчната информация – тогава нещата са едни. Ако има решение на парламента, че в дела с голям обществен интерес може да се пуска информация относно наложени глоби или какво се е случило, това също би било решение. И честно казано аз бих приветствал едно такова решение на парламента.Това, което според мен е интересно хората да знаят, е, че „Лукойл“ не са обжалвали това решение. Една от причините според мен е, че в момента на обжалването това влиза в съда и става обществена информация. До момента на обжалването то не е публична информация. Тоест решението не е обжалвано според мен точно, за да не станат тези данни обществена информация. – Вие запознахте ли се с тези ревизионни актове?– Да. – И какво може да ни кажете от съдържанието в тях?– Че българският интерес е бил защитен. – А имало ли е чадър над „Лукойл“?– Това не мога да Ви кажа. Тъй като за това трябва да се погледнат всички проверки и ревизии, които са правени на „Лукойл“. Но специално информацията в тези два акта показва, че българският интерес е бил защитен. – Което как да го разбираме?– Че хората, които са работили по тези две проверки, са си свършили работата. – И „Лукойл“ не са правили нищо нередно?– Не съм казал това. – Иначе как да е бил защитен българският интерес? Проверяващите са си свършили работата, но от това, което са открили, какво можете да ни кажете? Има ли нещо нередно, което са правили от „Лукойл“?– Пак влизаме в тази буква на закона, която е данъчно-осигурителна тайна. – Добре, но аз не Ви питам за нещо конкретно, питам Ви има ли или няма нещо нередно в това, което те са вършили? Да или не?– Не мога да Ви кажа съдържанието на актовете. Мисля, че това, което Ви казах, че нашият интерес е бил защитен. – Защото вашите хора са си свършили работата?– Не нашите хора, хората, които в този момент са били ревизорите. – Ревизиращите, да. Но компанията, като компания, има ли открити нарушения?– Това е обект, пак казах, на данъчната тайна, която ако Ви отговоря в момента, господин Гешев ще бъде в моя офис утре. – Ако ми кажете, че има нарушения?– Ако Ви кажа, че има каквото и да е по тази ревизионна проверка от гледна точка на какво е открито, наложени ли са санкции, платени ли са тези санкции, какво точно се е случило на проверката. Всичко това е обект на данъчна тайна, за съжаление, по закон. – Да, но ако някъде е открито нарушение, само по себе си не е данъчна тайна?– Това е резултат от проверката. Цялата проверка е обект на данъчна тайна, освен нейното съществуване. Това е основният проблем. Пак Ви казвам, трябва да се промени законът. С удоволствие ще Ви предоставя информацията, аз самият я изисках, за да проверя. Точно, защото има обществен интерес. – Вас там нещо притеснява ли Ви, след като видяхте резултата?– В тези две проверки нищо не ме притеснява. – От гледна точка на констатациите Ви питам.– От гледна точка на констатациите и от гледна точка на предприетите действия нищо не ме притеснява в тези две проверки. Както Ви казах, в тези конкретни две проверки според мен българският интерес е бил защитен. Но това, която ме притеснява, е работата по трансферно ценообразуване и всички тези неща. Тя да стане методически издържана и да се приложи в пълния ѝ мащаб. – Което смятате да предприемете като действие?– Което предприемаме в момента. – И което смятате, че ще се случи в рамките на времето, в което Вие ще действате?– Смятаме, че ще може да се случи за времето, в което ние действаме. – Смятате ли да ни кажете кой държи към днешна дата данъчните складове?– Зависи за кои складове става въпрос. Ако става въпрос за складовете за горива, по обем мисля, че над 80% се държат от „Лукойл“. „Инсаойл“ имат няколко складове и още няколко по-малки играчи. – Тоест нямаме промяна в последните няколко години? Защото последния път пак Мартин Димитров и Петър Славов, чрез дела, изнесоха тази информация. От 2015 г. е последната актуална информация, която е давана от министерството. Няма промяна?– Съществена промяна няма. Има дребни промени, но няма съществена промяна. – Друго нещо, което Вие казахте в последните дни, е това, че фирмите държат 4 млрд. лева в кеш. Реално ние може да построим още един „Турски поток“ с тези пари, които ги имаме. Каква е логиката и идеята на това една фирма да държи толкова много пари в кеш? Вие дадохте пример със земекопна фирма, която е с 32 млн. лева. Какво ги правят тези пари? Не знам как изглеждат като обем, ама някъде си ги държат ли или какво?– Въпросът първо е дали ги държат. – Защо си го задавате този въпрос?– Защото по документи те може да ги имат, но на практика да ги нямат. И тогава въпросът е за какво са похарчени и къде са отишли. Както знаем, не могат да бъдат похарчени на суми по-големи от 10 000 лв. на разплащане. Но това са доста разплащания.От тази справка, която Вие казахте, трябва да кажем, че ние сме извадили големи търговски вериги, банки, казина и всичките тези, които по принцип оперират с много пари в кеш. И когато има фирми, за чиято дейност е несвойствено да имат такива големи суми в кеш, това може да е натрупана неразпределена счетоводна печалба. Това е, което колегите счетоводители казват.Истината обаче е, че тази неразпределена счетоводна печалба или трябва да е налична в касата, или тя е отишла някъде. И ако говорим примерно някой си е взимал пари от касата, защото имал там малък или среден бизнес и в един момент трябва да си плати данък дивидент, защото той си ги е изхарчил лично, доста е трудно да си представим как в един сравнително кратък период могат да бъдат изхарчени 32 млн. лв. – Освен тази фирма можете ли дадете и други примери?– Да, списъкът ще бъде на уебсайта на министерството до края на седмицата, като очакваме сега и новите отчети до първи юни, за да го обновим и с най-новите данни. – Тоест ние ще видим и името на тази земекопна фирма?– Да, както и на всички други фирми, които са с големи касови наличности. – А Вие сега можете ли да кажете коя е тази фирма?– Мога, но просто не си нося списъка. Иначе да, там нямаме тайна, може да се каже коя е фирмата, това е публична информация. – Тоест, ако звънна след интервюто в министерството, бих могла да получа информацията?– Да, можете. – Добре, ще я публикуваме след това.– Да, и в търговския регистър ако влезете, тази информация ще я видите по отчетите. – Само че там трябва да се търси отчет по отчет и трябва малко повече детайли, за да знаем, за да стигнем до конкретния…– Пак Ви казвам, това е публична информация, просто там е систематизирана. – Но трябва да се знае къде да се търси, въпреки че е публична.– Да. – Добре, казахте също така, че има системни течове на всички нива. Къде е най-големият теч, който регистрирате?– В държавните предприятия, които не възлагат по линия на обществените поръчки. Тоест те си правят вътрешни процедури, по които правят възлагане. – Веднага се сещаме за “Автомагистрали” и “Монтажи” да речем.– Примерно. И ВиК дружествата, и всички такива структури. Г-н Дончев спомена системата ИСУН. В системата ИСУН тези разходи не присъстват, тъй като те не минават по линия на обществените поръчки. Държавата, горе-долу половината пари, които е изхарчила, са минали през обществени поръчни, другата половина е минала през държавни предприятия или без процедури за обществени поръчки. – И ако говорите в цифри, как би изглеждало това?– Осем милиарда обществени поръчки и още между 7 и 8 милиарда, които са минали без обществени поръчки. За миналата година. – Само за миналата година?– Само за миналата година. – Осем милиарда без обществени поръчки?– Да. – И в какви фирми са отишли тези пари?– Примерно „Турски поток“ е строен без обществени поръчки… – Да, де, ама то е важно след това къде отива…– Да, точно, пуснахме проверка, пак от най-големите към най-малките да се започне, да видим към кои фирми са отишли, всичко точно ли им е направено, за какви дейности са платени тези пари и т.н. Дали договорите са спазени, дали фактурите са спазени, дали данъците са платени, дали всичко е редовно. – А сред тези фирми в списъка ви, има ли фирми с големи касови наличности?– Една или две. – Кои?– Е… – Не ги знаете наизуст?– Да, не ги зная наизуст. – Но от фирмите, които са усвоявали средства без обществени поръчки, има фирми, които са с големи касови наличности?– Или на първо, или на второ ниво подизпълнители има, да. – И това пак, какво трябва да ни говори?– Ами това всичкото са едни сигнални червени лампи, може всичко да е наред, но трябва да влязат колегите и да проверят дали всичко е наред. Като тези осем милиарда, които вървят без обществени поръчки, там сме пуснали писма самите държавни предприятия да ни предоставят и договорите, и разплащанията. – Бойко Борисов разказа как е казвал на финансовия си министър Кирил Ананиев да ходи и да търси пари. И на Вас могат ли така да Ви кажат сега – Василев, отивай, търси пари! Можете ли да ги намерите. Така ли става?– Не. Не става така, това може би е бил маниер на работа при г-н Борисов. Но другото, което искам да кажа, е, че проблемът не е, че няма пари, пари има. Проблемът е, че те се разходват неефективно. Проблемът е за какво ги харчим. – Бихте ли дали пример за неефективно харчене на пари?– Давам ви пример: една от мерките, които са пуснати, която е за наемане на лица, които са безработни, един вид да се намали безработицата. Тя е направена така, че държавата плаща шест месеца заплатата, по която която наемате безработно лице.Дотук всичко изглежда много добре. Обаче това безработно лице би трябвало да бъде безработно един месец. Тоест Вие може да си уволните служителите, един месец да ги оставите на борсата и да си ги вземете обратно и шест месеца държавата ще им плаща заплатата.Една добра като идея мярка е направена като врата в полето. Това имам предвид под неефективно харчене на пари. Тази мярка трябва да я има, но нека тя да бъде за трайно безрабтни. Примерно една година да е бил човекът безработен, ти наистина си взел човек, който е трайно безработен и можеш на този човек да му дадеш работа и тогава държавата може да подпомогне.Сега, дали три месеца, шест месеца, дали напълно, или не напълно, това вече е преценка. Но да направиш мярка така, че някой може да си изпрати хората на борсата след един месец, да си ги наеме и шест месеца държавата да им плаща заплатите, това е теч. Това трябва да бъде спряно. Това е неефективно. По тази мярка са изтекли около 200 милиона. – Когато имаме теч и когато имаме врата в полето, както Вие казвате, обикновено такива врати се създават, за да може някой да премине през тях. Проследили ли сте пътя на парите и има ли някъде конкретно, където се концентрират повече от тези 200 милиона?– Според мен това е било може би донякъде недомислие, донякъде някой е поизлобирал, доста фирми са получили пари по тая програма, не е да се каже една фирма е взела всичките пари. Може би в бързината на мерките тя не е била достатъчно прецизно направена. Не мога да гадая защо по този начин е конструирана мярката.Но такъв тип неща виждаме навсякъде. Както си говорихме в началото за НАП, при ориентацията на НАП към фризьорски салони и хлебопекарни вместо към големи данъкоплатци. Това също потенциално го видяхме – колко данъци се отписват, колко данъци не се събират, големи длъжници и т.н. не се гонят, а се гонят малките длъжници.Ако погледнем харченето на пари от държавните предприятия, по моя информация „Автомагистрали“ са разплатили горе-долу около 80% от ресурса по автомагистрала „Хемус“ напред като аванси. – Това какъв ресурс е, пак за цифра ще Ви попитам?– Над 3 милиарда са платени като аванси. – Без извършена дейност?– За материали, за подготовка, за мобилизация, за всякакви такива неща с идеята, че дейността ще бъде извършена. – Тоест някъде чака асфалтът, защото вече е платено за него, така ли?– Вече сме платили и за асфалта, и за чакъла, и за багерите, и за човекосмените и т.н. и просто чакаме да се случат. – Като говорите за неефективно харчене и за течове, голяма част от парите по линия на мерките бяха раздаване на 1000 лв. на лекари и медицински сестри и хора, които работят на първа линия. Също така болниците продължават да получават един фиксиран бюджет заради това, че не можеха да работят по време на кризата. Вече нямаме чак такъв наплив от болни с COVID към болниците. Лекари, медицински сестри, екипи, продължават да ги вземат очевидно тези пари. Не че е лошо. Въпросът е ще продължи ли това нещо да действа и в момента те да бъдат стимулирани, въпреки че първата линия вече не е чак толкова първа линия?– Според мен Българският лекарски съюз, здравната каса, Министерството на здравеопазването би следвало да прецизират мерките с оглед на новата ситуация. В момента нямаме затворени болници, както нямаме и затворени компании. Ние трябва да се концентрираме върху възстановяването на нормалната работа на болниците и на компаниите и да спрем мерките, които са свързани с това да им се плаща за това, че те не работят, защото вече нямаме административно затваряне, няма защо болниците да не работят.Да, може би има някои мерки, които трябва да са свързани с това, че част от капацитета е заделен в отделения за лечение на COVID, част от хората работят с тези болни, но това със сигурност не са 75 или 100 процента от разходите на болницата в този момент.Ако, не дай си Боже, есента тръгне нова вълна на пандемията, тогава, може би, тези мерки пак ще станат належащи. Но към момента епидемиологичната ситуация е такава, че и фирмите, и болниците могат да работят и според мен всичко, което се прави, трябва да бъде насочено в посока. |
| Източник: Епицентър |
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
