„Банско трябва да загине“. Това е лайтмотивът на набедените за „зелени“ активисти в България и зад подобна неуморна война, водена от шепа гласовити и свръхагресивни лидери, стоят десетки и стотици милиони левове, които трябва да бъдат усвоени в „рехабилитация“ на напълно „съсипани“ от скиорите територии в Пирин. Впечатление прави, че най-активни в такива протести са хора, които в живота си не са упражнявали спорт, а за някои от тях е физически невъзможно дори да се промъкнат през вратата на кабинка на лифт. За поддържането на огъня на протеста срещу всяко актуално и модерно начинание са достатъчно няколко неконтролируеми в емоциите си поддръжници, които пищят, крещят, реват, хълцат и обясняват в стил „Грета ми го говори“, как „престъпници съсипаха земята ни и я отровиха!“.
Опашка за лифта в Банско. Снимка: архив
Онова, което „защитниците“ бълват е, че на тях ски не им трябват – стига им да дишат чистият въздух на тази природа и в крайна сметка всяко начинание, свързано със спорт, което изисква някаква инфраструктура, е вредно за майката земя.
Звучи драматично, ако не беше подплатено от години с неизчерпаемата алчност на неколцина специалисти по усвояване на средства по зелени проекти. Остана ли някой в България, който да не знае, че в Националния парк „Пирин“ ежедневно влизат (според сезона) между 2400 и 4100 автомобила по преброяване от наблюдателните камери? Само шумът от автомобилните двигатели и вибрациите от гумите са достатъчни, за да прогонят всички живи твари в радиус от десетки километри. Но това явно не е проблем. Проблем е, ако бъде построен лифт. Проблем е, когато бъдат съпоставени подобни курорти, където дори приближаването с автомобил е невъзможно, с кое да е място в Пирин. Най-лесно от всичко е да се крещи с пълен глас, че националните паркове в Алпите, които са под защитата на ЮНЕСКО, където се карат ски със стотици километри, изобщо не са уникални като нашия Пирин. Нищо общо нямат – те са незначителни национални паркове със световна известност, а нашата планина е нещо като люлка на планинските формирования в света.
От години вече не съществуват екологични основания да не бъде прокаран най-екологичният начин за транспорт в планината и завинаги да бъдат затворени пътищата. Тогава хората, които преминават по въздух над природата, ще могат дори да наблюдават животните, които необезпокоявано се разхождат отдолу – както това се случва в Италия, Швейцария, Австрия. В Италия 1200 км писти и 450 лифта са обединени в “Доломити супер ски” и са разположени на територията на три защитени природни зони.
Ако ще говорим за опазване на Пирин, нека същите тези „зелени“ апелират мерките за навлизане в планината и възможностите за къмпингуване да бъдат платени, походите на високо да не могат да се изпълняват без лицензиран водач, да бъде въведена квота за брой хора, които дневно могат да крачат сред природата. Това е утвърдена от години практика и в САЩ, и в Южна Америка, а все повече от желаните природни обекти в Европа (независимо дали са национални паркове или популярни туристически дестинации), също се сдобиха с дневни квоти и затова билети за тях се купуват със седмици, а вече и с месеци по-рано.
Най-известният и при това жив алпинист в света Райнхолд Меснер апелира именно в Банско, че дейностите в планините трябва да бъдат изключително строго регламентирани и не може всеки да получи свободата да прави каквото си иска, където си иска, при това в ролята на турист.
Голяма част от пистите в Банско са на открито и са върху скали, където няма растителност
Няма две мнения: природата трябва да бъде опазена от наплива на хората и най-вече от техните своеволия! За целта в планините трябва да работят десетки рейнджъри, които да следят за реда. А за да получават достойно заплащане, националните паркове трябва да бъдат с платен вход.
На второ място: ако ще пазим земята, нейната растителност и животински свят, трябва да преминаваме отгоре, над защитените територии. А това става с прилагане единствено на най-модерните и екологични начини за транспорт – лифтовете.
Някой веднага ще посочи колко зле се отрази лифтът на Седемте рилски езера. Но издигането догоре по въжена линия не бе направено по екологични причини, а с цел улесняване на хората в изкачването им. В същото време, точно под въжето, непрестанно и ежедневно, земята изорават джипове и кервани с коне. Никой и не се опитва да спре това безобразие.
Достатъчно е за качването на Седемте рилски езера също да бъде поставена дневна такса, десеторно по-скъп билет за лифта, квота на хората, които могат да се качват, премахване на джиповете и конете и процесът също ще бъде контролиран почти мигновено. Но подобни апели от „зелените“ никога няма да чуете – напротив! Те не искат да ги намразят окончателно – и без това популярността им е само сред кръжеца, който от време на време блокира центъра на София.
Затова нека премахнем всички илюзии, че в крясъците на „зелените“ се съдържа и мисъл за екология и опазване на нещо: целта е да се взимат европейски пари, колкото се може повече, за да се имитира екологична дейност.
Ефективният подход в борбата срещу модерния и екологичен начин за опазване на Пирин се обляга на най-любимото на народа произведение „Андрешко“: ние мразим богатите, инвеститорите, онези, дето „ще се налапат“, мразим хотелиерите, ресторантьорите и те трябва да се гърчат и да фалират! Онези, дето искат да карат ски, са богати – да мръзнат на дългата опашка, хак им е! Нали имат пари за екипировка, за карти – и тях трябва да мразим, защото обичаме родината и не я даваме!
В света на ските, Банско остава фантастична дестинация за състезания от най-висок клас. Битката – не съревнование, не надпревара, а истинска люта битка – между дестинациите, които домакинстват състезанията от Световната купа, е изборът на такова място. И Банско не само се утвърди като желано място, но и продължава напред с домакинството на нови състезания. Догодина именно в Банско ще се проведе Световното първенство по ски за младежи. Веднага след това ще се развихрят и мъжете. След две седмици отново в Банско ще видим най-великите жени скиори от белия керван. Това говори за класа, професионализъм, утвърдено ниво.
Световна купа по ски в Банско Снимка: архив
Как и защо „зелените“ решават, че именно ските пречат на планината? Причината е прозаична: колкото повече проблеми измислят, толкова повече средства могат да усвоят за „възстановяване“ на баланса в природата.
Фактите обаче са болезнени за враговете на модернизирането на спортната част от Пирин: ски зоната – цялата, а не само пистите – заема 2 процента от площта на планината. Ако бъде построен нов лифт и бъдат удвоени пистите, площта ще бъде под 3 процента. Броенето на предполагаемите десетки (или стотици) хиляди дървета, които ще бъдат отрязани за целите на втори лифт и разширяване на пистите, се извършва по начина, по който сега броят загиналите животни от пожарите в Австралия – някъде между половин и един милиард, но скоро могат да станат и два милиарда.
Някой изрича цифра, невежа я цитира публично и после става медийно заглавие. Глупостта и невежеството отново печелят!
От какво нямат интерес „зелените“? Да обявят на българите, влюбени в своите коли, че ще бъде прекратен достъпът им в планината на четири колела, а това ще рече спиране на 60-80 хил. автомобила годишно! Това вече е екология, но някак съвсем случайно, еколозите не желаят да коментират тази тема.
И за да е тяхното мълчание по същинските проблеми още по-оглушително, покрай водната криза в Перник се роди още една проектна дивотия:
Да бъдат източени и разрушени карстови пещери на Витоша, за да се оттече от тях вода към перничани.
От Национална асоциация „Българско Черноморие“ изтъкнаха, че идеята е на „самозвания хидрогеолог Атанас Русев и МРРБ, без да е изготвена екологична оценка и в нарушение на Плана за управление на Парк „Витоша. Няма информация и да е искано становище от МОСВ.“
От асоциацията напомнят, че „преди две години премиерът Борисов разпореди спиране на санирането на жилищен блок в гр. Айтос след получен сигнал, че в пукнатина на блока живее прилепче. А с хилядите прилепи в пещерите на Витоша какво ще стане, когато са най-уязвими по време на зимния сън в периода 1 декември – 30 март?“
„Иновативната“ идея би струвала според автора й 340 хил.лева. „Зеленият“ активист и „природозащитник“ формулира спасяването на перничани от водната криза чрез бърникане във водният баланс на пещерите на природния парк „Витоша“ и чрез промяна на речните корита на витошките потоци и реки, спускащи се от югозападните склонове на планината.
В нито един момент обаче еколози не заемат позиция и не казват нито дума за всепосочните идеи за извличане на вода.
– „Природозащитникът“ и неговите приятели от „За да остане природа в България“ мълчат и не казват, че карстовите води на югозападните склонове на ПП „Витоша“ попадат в няколко защитени зони и защитени територии:
– Защитени зони от Натура 2000 опазващи птиците – „Витоша“ и „Палакария“;
– Защитени зони от Натура 2000 опазващи местообитанията и видовете, растенията и животните – „Витоша“ и „Река Палакария“;
– Защитена територия – природна забележителност „ПЕЩЕРАТА ДУХЛАТА“;
А всички изброени места са на територията на природен парк „Витоша“.
Ски влек на Витоша
И ако от Банско плавно се пренасяме към многострадалната Витоша, неоспорим факт е, че всяка идея за облагородяване на терени на територията на планината срещат истеричния отпор на същите тези хора, които нямат проблем да изпият със сламка водните ѝ запаси. Лифтовете, които все още криво-ляво работят, са опасни за хората и същите тези еко-ентусиасти само чакат мига, когато ще загинат хора заради тежък технически проблем.
В същото време никой не отваря и дума за почистване на планината от мъртви дървета, за трасиране на пътеките, за изграждане на безопасни наблюдателни площадки, за възстановяване на отколешни хижи, които могат да посрещат десетки туристи всеки уикенд. Не става дума за обновяване на лифтове, нито за модернизиране на писти – това са все теми, които пречат на зелените да събират финансиране за „спасяване“ – колкото по-тежко е положението в планината, оставена на доизживяване, толкова повече пари могат да се излапат.
Обобщението: навлизаме във второто десетилетие на системен „зелен“ терор над цели региони на България, където хората са блокирани да се модернизират; където природата трябва да се разпада, под предлог, че това е грижа за земята.
Държавната немощ в налагането на разумни и адекватни грижи за природните обекти е израз или на некомпетентност или на участие в разпределението на милионите за „екологични инициативи“. Трети вариант няма.
Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
