Централната избирателна комисия е на ход – да санира изборния процес и гарантира честността му! Това може да стане, като се приемат за официални документи и се броят всички разписки, които гласуващите получават след контакта си с прословутите машини. Така ще има mutual authentication – взаимно удостоверяване на автентичност. Електронно записаните данни ще се гарантират от разписките, които ще се пазят като хартиен носител с оглед на евентуално ръчно преброяване. Само по такъв начин ще отпаднат съмненията, че пренасянето с флашки би могло да изкриви изборните резултати, или че самите машини за гласуване може да са били в интернет-връзка въпреки уверенията в противното. Важно е всички хартиени разписки да бъдат запазени. В противен случай избирателите ще са в положение на клиенти в магазин. Получават квитанция за покупките си, но тя им се отнема веднага и така те не могат да проверят дали са били излъгани на касата.
„Не е важно кой как гласува на изборите – важното е кой брои гласовете“.
Тази фраза на Йосиф Висарионович Сталин звучи като анекдот, но е била и продължава да бъде основа за стари и нови изборни машинации. Измамите стават със или без нашумелите машини за електронно гласуване. Но тяхното присъствие прави фалшификациите много по-лесни и най-вече широкомащабни. Верифицирането на вота при тях е невъзможно. Няма прозрачност и пряк контрол от страна на обикновени граждани върху отчитането на подадените гласове. Затова пък има различни начини резултатите да бъдат манипулирани. Да се отнемат по електронен път гласове от едни участници и да се пренасочват към други. Особено в диапазона на т.нар. „статистическа грешка“ от около 3 процента… Преценете как това може да повлияе върху политическия инженеринг. т.е. върху скалъпването на политически коректни центрове на властта като 45-тия и 46-тия парламенти.
Питам се дали пък точно тук не се крие причината за епичната безпомощност на тези парламенти да излъчат жизнеспособно правителство. Пропорциите на народно представителство в тях бяха преднамерено нарушени, само и само да бъдат елиминирани патриотичните сили. Макар и не многобройни като членска маса, тези сили пряко и енергично изразяват настроенията на огромна част от българското общество. Така например трите основни приоритета на ВМРО са съхраняването на традиционното българско семейство, отпорът срещу натрапването на Истанбулската конвенция и решимостта да не се поддаваме на натиск от страна на великите сили по въпроса за Република Северна Македония.
Спомнете си единодушната Декларация на Народното събрание от 2019 г. и факта, че 75 процента от българите подкрепят позицията относно Северна Македония. А що се отнася до Истанбулската конвенция, 82 процента от хората в България са решително против нея. Какво следва от всичко това? В огромното си мнозинство българският народ споделя ценности, диаметрално противоположни на онези, които глобалният елит натрапва на света. Този патогенно модифициран политически елит вече е успял да пречупи много народи и национални държави, които и досега се чудят какво се случва със суверенитета им. Не е случаен фактът, че самият Мишел Барние – върховният преговарящ на Европейския съюз по БРЕКЗИТ – призова Франция да си възвърне суверенитета, който според него е узурпиран от брюкселската бюрокрация. Веднага след тази изява последваха нападки срещу Барние, че той, видите ли, си прави кандидатпрезидентска кампания.
Но така или иначе, суверенитетът в рамките на ЕС вече се разисква с нарастваща сила. Наскоро Конституционният съд в Полша се произнесе за приоритет на националната им Конституция над законите на ЕС. Това предизвика буря от заплахи срещу Полша, че ще ѝ спрат еврофинансите и дори ще я отлъчат от църквата, пардон – от Европейския съюз. Интересно защо не заплашиха и Германия, където преди това Конституционният съд направи не едно, а две подобни определения. Казвам това с ясна симпатия към Конституционния съд на Федерална Република Германия, който освен всичко друго обяви машинното гласуване за противоконституционно. Жалко, че у нас това не се случи –
Конституционният ни съд явно има нужда от още и още аргументи за риска от машинации при машинния вот.
Ще се натрупат ли такива аргументи в хода на предстоящите избори на 14 ноември 2021?
Междувременно се разгаря старият спор между двете виждания за характера на Европейския съюз. От едната страна са фундаменталистите, които от времето Ленин и Троцки бленуват за Европейски съединени щати. От друга страна са привържениците на ЕС като съюз на национални държави със собствен облик и правомощия. Върхушката в Брюксел не само на думи се стреми към обезличаване на националните държави с финансови инструменти от типа на „моркова или тоягата“. Дали нациите в Европа са като магарета, че да ги стимулират по този примитивен начин?
При цялата си бедност и липса на ясна перспектива, българският народ се държи с историческо достойнство в този объркан геополитически контекст. Не се отказва от своя цивилизационен суверенитет. Така или иначе, той е създател на най-старата в Европа национална държава. Днес тя е единственият му шанс да оцелее във вихъра от агресивни транснационални интереси. А сега се опитват арогантно да му отнемат държавотворния статут в името на „ценности“, които той никога не е споделял. Заченати в колониални времена, тези лицемерни практики вече са обогатили неимоверно и неморално т.нар. либерални демокрации. Сега ни се готви нов колониален проект, дегизиран в отровно-зелено с 50 нюанса розово…
Като всеки друг заговор, и този може да забуксува, ако срещне сериозно ядро на съпротива. Това е аксиома при подготовката и провеждането на подобни „мероприятия“ – ето защо предварителното отстраняване на съпротивата е условието, без което не може (кондицио сине ква нон). И това не е никаква теория на конспирацията, а е практика в политическия инженеринг от ХХ век насам.
Сега идва ред на иновацията с машинното гласуване. То дава възможност за електронно елиминиране на онези, които не се продават и не се предават, а могат да създават проблеми. (Ах този джаз, ах тези troublemakers!) И понеже сме си в Европа, всичко трябва да стане в стила и с метода на лицемерния прелъстител Тартюф. Само че в нашия случай опитът е за прелъстяване на самия суверен!
На пръв поглед всичко като че ли е по народната воля. Сипят се ласкателства и внушения, че уж всичко зависи само от суверена. Но какви са материалните условия за самия му суверенитет? Според мислителя-езотерик Сент-Ив Д‘Аведр, за да бъде един народ суверенен, той трябва да държи в собствените си ръце три вида власт: съдебна, икономическа и образователна. Боя се, че към днешния ден нито една от тези власти не е в ръцете на българския народ…
Но „нейсе“, както казват някои възрожденски автори. Всъщност нещата не са изгубени, докато у нас има воля за съпротива. Докато можем да различаваме истински наши ценности от прелъстителните криворазбрани такива. Като в „Криворазбраната цивилизация“ – едно произведение от старата българска литература, което едва ли се изучава днес, може би за да не буди евроскептицизъм. И там, както и в „Тартюф“, има опит за прелъстяване, който завършва с епичен провал. Но Тартюф е разобличен от самия Крал-слънце, докато в „Криворазбраната цивилизация“ делото е поверено на родолюбиви младежи в добра физическа форма…
Какво да кажем за административните форми, в които да намери израз запазването на суверенитета в изборите? Въпросът не е реторичен, защото прелъстяването на т.нар. електорат е твърде напреднало. Самият изборен процес е зависим от външни фактори, срещу които не може да се противодейства ад хок, т.е. „на парче“. Но има системно решение в тази сложна ситуация. То е достатъчно просто и ефективно „напук врагу и на ползу роду“, както казваше Жорж Ганчев.
Централната избирателна комисия е на ход – да санира изборния процес и гарантира честността му!
Това може да стане, като се приемат за официални документи и се броят всички разписки, които гласуващите получават след контакта си с прословутите машини. Така ще има mutual authentication – взаимно удостоверяване на автентичност. Електронно записаните данни ще се гарантират от разписките, които ще се пазят като хартиен носител с оглед на евентуално ръчно преброяване. Само по такъв начин ще отпаднат съмненията, че пренасянето с флашки би могло да изкриви изборните резултати, или че самите машини за гласуване може да са били в интернет-връзка въпреки уверенията в противното. Важно е всички хартиени разписки да бъдат запазени. В противен случай избирателите ще са в положение на клиенти в магазин. Получават квитанция за покупките си, но тя им се отнема веднага и така те не могат да проверят дали са били излъгани на касата.Странно как последното изречение развали магията на прелъстяването. Вместо нея лъсна пазарната същност на всички подобни процеси. Но, в края на краищата, това е въпрос на реализъм, който е далеч по-здравословен от изборната екзалтация.
Само критичният реализмът предпазва суверена от баналната съдба да бъде прелъстен и изоставен от собствената си политическа класа.
Проф. Христо Смоленов е водач на листата на ВМРО в Смолян.
Христо Смоленов
Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
