Няма тревога в обектите, които проверяваме. Правим проверки от много години. Има известно притеснение, но то е съвсем нормално“. Това заяви пред БНР д-р Любомир Кулински – директор на Дирекция „Контрол на храните“ в Българската агенция по безопасност на храните.
Всяка от трите институции, които участват в проверките – КЗП, НАП и БАБХ, работи в рамките на своите правомощия, подчерта той и добави, че всички действия, които извършват като контролна дейност, са част от дейността на БАБХ и част от нейните цели. Всички административни мерки, които Агенцията по храните предприема, са по Закона за храните и категорично касаят правомощията на БАБХ.
По думите му инспекторите на агенцията извършват на месец 9 хил. – 10 хил. проверки, пишат се около 400 – 500 предприсания и около 80 – 100 акта. Това е текущият контрол, подчерта той.
„Хората, които проверяваме, са свикнали на тези проверки. Те не са нещо необичайно за тях. Сега стресът може би е по-голям, защото влизат 3 институции едновременно. Но когато човек няма от какво да се притеснява, не мисля, че има основания за страх или тревога“.
БАБХ в своята контролна дейност не е свързана с наблюдение на цени, констатира д-р Кулински. В последно време се отчита спад в цената на групата продукти, които се наблюдават и ежеседмично се отчитат – това са около 30 продукта, смята той.
„Целта на държавата с тези проверки е да се изясни точният механизъм на ценнообразуване и да видим защо при 1 лв. сурово мляко го купуваме 3,5 лв. в магазина. Като потребител ми се виждат доста големи тези надценки“.
Нарушенията като че ли стават по-малко, изказа мнение експертът. Като много тежко нарушение той посочи продаването на храни с изтекъл срок на годност. Това го констатираме почти ежедневно, каза той и добави, че на месец се откриват между 3 и 5 тона храни, които биват насочвани за унищожаване. По думите му голяма част от написаните актове са точно за храни с изтекъл срок на годност. Логиката на това деяние е печалба, категоричен е той. За него това е безотговорност.
Друго тежко нарушение е, когато една храна няма произход. „На един щанд за месо се натъкнахме на 50-60 кг свинско месо без здравна маркировка и без никакви докуметни за произход“, посочи д-р Кулински и обясни, че търговецът или го купува от нерегламентиран производител, или е регламентиран, но не се е постарал да си вземе съответните документи.
Той посочи и други нарушения, като например етикетите да не са коректно написани. Имахме 2 случая, в които храни изобщо нямаха етикет на български език, заяви експертът и добави други случаи, в които при някои етикети не са посочени алергени. Втората по-голяма група нарушения са свързани с нарушени хигиенни норми, каза още д-р Кулински.
Според него актове не са малки, като за първо нарушение те са между 2-4 хил. лв. Той смята, че те са нормални и имат възспиращ ефект. Тук трябва да има коректност от двете страни, смята той.
По думите му има опасност от веществата, с които се обработват плодовете и зеленчуците, когато се прекалява с тяхната употреба или когато не се спазват карантинните срокове:
„Някой път от търговски интерес, от ламтене за бързи печалби някои производители ги берат преди да изтече този срок и ги пускат на пазара. Когато хванем такива производители, а те се хващат след лаботаротен анализ, конфискуваме продукция и налагаме наказания“.
Той посочи като задължително, когато купим плодове или зеленчуци, задължително да ги измием обилно с топла вода. Това в пъти сваля нивата на пестициди, ако има такива, и е изключително полезно. Д-р Кулински заяви, че според пробите на продуктите, които някой път пътуват цял месец с кораб, те напълно отговарят на критериите за безопасност. По думите му има и изключения, но изключения има и при българските продукти.
Основният поток на продукти от Турция отговаря на изискванията, изтъкна още той. По думите му има европейска система за бързо оповестяване при хранителни кризи между държавите членки. Когато има открит случай на опасна храна, всички биват предупредени и ние търсим на нашия пазар дали има от същата партида, обясни експертът и добави, че веднага се предприемат мерки.
По думите му една от големите измами в миналото беше слагането на палмова мазнина в сиренето и кашкавала. Тази практика почти вече е изоставена, отчете той. Д-р Кулински подчерта, че се правят проби за качеството на храните и призна, че някой път се натъкват на продукти, които не отговарят на качеството.
„Например при млечните продукти най-често срещаното несъответствие е повишено водно съдържание при сиренето. Това не прави сиренето опасно за консумация, но то подвежда потребителя“. Д-р Кулински отчете, че получават все повече сигнали и всеки от тях се проверява.
1 час бг
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
