Майсторите ключари да се водят на отчет в полицията. Такова предложение са отправили към правителството от Националната занаятчийска камара. Целта е да се извади наяве сивият сектор.
„Идеята е стара и се подкрепя от Съюза на ключарите, но заради смяната на няколко правителства не се реализира. Сега отново изпратихме предложение и очакваме решение. Причината е, че всеки нелегален ключар е потенциален престъпник. Иначе няма проблеми при хората, които работят законно“, коментира пред „Телеграф“ председателят на Националната занаятчийска камара Иван Влаев.
Според него това важи и за каменоделците, тъй като някои спекулирали с мъката на хората. Така например мними майстори вземали предварително пари за изработка на паметници и след това изчезвали. Сега от камарата действат, за да променят законодателството. Причината е, че преди няколко години списъкът със занаятите бе съкратен от 129 на 57. Тогава отпаднаха готвачите, мелничарите, майсторите строители, както и поддръжката и монтажът на отоплителна и хладилна техника.
„Става дума за дейности, които са свързани с чисто занаятчийския начин на работа. Дори не разбрахме мотивите за изваждането им от списъка. В Източна Европа имахме много добър и модерен закон, а той беше съсипан. Искаме да се върне пълният списък занаяти. Не може да се каже строители и готвачи, че не са занаятчии. Бъчварството и сарачеството също липсват в списъка, което е недопустимо“, каза Влаев.
В момента у нас има 40 000 занаятчии, но през последните две години почти не се провеждат изложения заради пандемията. Едва сега се организират няколко инициативи. Така например в Смолян от 25-29 юни ще има изложение за деня на занаятчиите. Планира се такова и в Банско.
В същото време много хора искат да придобият свидетелство, защото се признава в Европа, Канада и дори САЩ. Според Влаев по този начин използвали възможността да се реализират навън.
В момента се забелязвал интерес към занаятите и от млади хора. Те предпочитали да се занимават с фризьорство, ключарство, художествени занаяти, резба, килимарство.
„60 програми за обучения на калфи бяха обновени миналата година. Наскоро бях в изпитната комисия по керамика, където видях голям интерес от страна на младите хора“, обясни Влаев.
Според председателя на Смолянската регионална камара Недко Пашамов най-големият проблем е съкращаването на занаятите с промяната в закона.
„В цял свят занаятите, свързани със сигурността, здравето и безопасността на хората, са регулирани. А у нас много сектори са извадени от закона. Така групата на строителите остана без представителство. Има камара, която смяташе, че ще ги обхване, но това няма как да стане, защото хората няма как да бъдат регистрирани. Чувам и че изискванията са много големи, няма как фирмите да имат големи обороти, обясни Пашамов. Също така имало съвременни занаяти като монтаж на фотоволтаични системи, които няма как да бъдат вписани.
В същото време много стари занаяти възкръсвали, които използват не само ръчен труд, но и машини. Това важи за изработката на сувенири, играчки, пъзели, дърворезба, дори обущарството, където можело да се предложат и дизайнерски стоки.
„Използват се лазери, 3D принтери. Но това е занаят, колкото и да се използва машината, човек трябва да има усет. Лошото е, че няма програми, за да може хората да се развиват. Не познавам никой занаятчия, който да е бил обезщетен заради пандемията“, каза Пашамов. В момента се разчитало на участия в изложения на регионално ниво.
У нас има занаяти, които бавно умират, но пък са на хартия. Такова е бачварството, обясни Иван Влаев.
„Тук има голям парадокс, защото въпреки че винопроизводството у нас се развива, вече почти няма майстори бъчвари. Или по-скоро са възрастни хора. Сигурно има региони, в които има само по един майстор. Най-вероятно това се дължи на бързия и модерен начин на живот“, каза Влаев.
Подобно е положението и със сарачеството, което също е застрашено, въпреки че конният спорт у нас придобива все по-голяма популярност.
1 час бг
Последвайте ни и в Телеграм
