В дългата история на България името си са записали много личности, чийто живот е останал в народната памет и летописите на страната, а делата им са повлияли на живота на хиляди. Такъв пример е генерал Владимир Вазов – брат на бележития писател Иван Вазов.
Той ръководи българските части в няколко войни през миналия век. Като под негово командване е записана една от най-блестящите страници в българската военна история – устояването на позициите при Дойранския укрепен район през лятото на 1918 година.
Оказва се, че споменът за генерала не е само в учебниците по история. Преди броени дни ликът на Вазов украсил стена в столицата, а портретът предизвиква радостта на местни жители.
„Тази стена беше ”украсена” с безсмислени графити, а сега придобива нов облик от две момчета с огромен талант!
Ако се разпознаете – благодаря за смисъла в това, което творите!“, пише Радослава Димитрова.
Жената разказва, че изображението се намира в кв. „Банишора“. На композицията виждаме Вазов във военна униформа, застанал на фона на военно знаме, използвано в България през миналия век. До фигурата му са изписани името и годините на живота му, а на стената до него е изписана и карта на Балканите, на която е отбелязан Дойран.
За кратко време публикацията, споделена в мрежата, събира стотици харесвания и много положителни коментари. „Браво на момчетата с графитите, явно много добре знаят кой е! Че е герой, с който трябва да се гордеем много!“, пише Гинка Д.
Владимир Вазов е е осмото дете в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Други видни представители на рода, освен Патриархът на българската литература, са и генерал Георги Вазов, Борис Вазов и Кирил Вазов.
Владимир Вазов участва в Балканските войни, командва български части и през Първата световна война. През 1917 година Девета пехотна дивизия, под командването му, заменя Втора пехотна на Дойранската позиция. Срещу дивизията се изправят 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Превъзходството в полза на противника е многократно.
На 9 и 10 февруари съглашенците атакуват позициите, но са отблъснати. Настъплението е подновено на 21 февруари, но е отблъснато от дивизионната артилерия.
Така се стига до третата и последна битка за Дойран през 1918 година. В утрото на 19 септември 1918 г. четири английски, две гръцки и една френска дивизия са струпани в очакване да сломят съпротивата на защитниците на позицията.
В резултат на двудневните ожесточени боеве Съглашението губи хиляди свои бойци, а българските части отстояват. Цели английски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе.
В същото време обаче е извършен пробивът при Добро поле и командващият Девета дивизия генерал-майор Вазов получава заповед за отстъпление. Победата при Дойран все пак е използвана, за да може водената от Андрей Ляпчев българска делегация на преговорите за примирие в Солун да издейства България да не бъде окупирана от войски на балканските държави.
През 1936 година генерал Вазов е поканен на парад във Великобритания. Поводът е честване на победата на британската войска в Първата световна война. Когато българската делегация най-сетне се появява, фелдмаршал Джордж Милн – командващият британците край Дойран извиква: “Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!”
Глас нюз
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
