Декларация на ПГ на „БСП за България“
Вчера Съветът на Европейския съюз оповести своите препоръки относно Националната програма за реформи в България за 2020 г. Техните препоръки са част от т.нар.”Европейски семестър”- процедура, при която се извършва подробен анализ на плановете на всяка страна за бюджета, за макроикономически и структурни реформи. Неминуемо този анализ включва и оценка от страна на Европейския съвет за това какво е свършено и какви са предизвикателствата пред всяка страна. В лишен от емоции, в бюрократичен тон, Европейският съюз ни казва важни неща, които, за съжаление, в нашата страна не говорим достатъчно или не говорим на достатъчно добро ниво. Както винаги, докладите на ЕС са плод на най-различни интерпретации. В нашата медийна среда, където огромна част от медиите се надпреварват да хвалят правителството, той е обяснен като успех. В малко медии истината е написана и това, че този доклад прави на пух и прах непрекъснатите претенции и розовите сънища на нашето управление. И понеже и днес се появиха членове на Министерския съвет и други, които обясняват, че това, което пише, не значи това, което казва, ние от ПГ на „БСП за България“ искаме да оповестим пред вас и българските граждани какво точно пише в доклада на Европейския съвет.
Естествено, този доклад започва с кризата с CoVid-19, но на много места е написано, че установените проблеми в България датират от преходните години. Първи цитат от доклада: „Делът на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване беше висок още преди кризата, а социалните трансфери успяват да намалят бедността само в ограничена степен“. Това означава, че държавата е безсилна пред ширещата се бедност. Всяка година се хвалите с рекордни бюджети, но какво от това, че по сметката на държавата има пари, когато джобовете на хората са празни. Говорите непрекъснато за милиарди на хора, които често търсят 10,20, 30лв, за да закърпят месеца или да си платят сметките. И не всички хора, защото в доклада е записано: „Неравенство по отношение на доходите в България беше едно от най-високите в ЕС“. А ефектът на данъчните и осигурителните системи върху неговото намаляване – сред най-слабите в Съюза. Казано на език, който всички ще разберат – България е страна на много бедни и много богати. Водената политика прави богатите все по-богати, а бедните си остават бедни. Преминаването от едното състояние към другото не се влияе от държавната политика, която е определена от ЕС като една от най-слабите в Съюза. Тук трябва да допълним европейските автори – преминаването от бедност към богатство в България рядко се влияе от собствения труд и качества. С много усилия и с преодоляване на хиляди пречки, определена група успява да оцелява и дори да създаде някакъв приличен стандарт, но големият успех остава резервиран за другите. Той е практически невъзможен без подкрепата на властта, без компромиси със собствените принципи, без да делиш плодовете на собствения си труд, на собствения си бизнес и идеи с някои от характерните политико-икономически структури, формиращи родната ни олигархия.
Неспособността на правителството да проведе каквато и да е качествена реформа е отбелязано на много места в доклада. И в областта на образованието европейците евфемистично казват, че „има поле за подобряване“. И по отношение на електронното правителство, където оценката на европейските ни партньори и приятели е, че напредваме твърде бавно. Тук можем да добавим – а харчим твърде бързо. Стотици милиони са хвърлени в това електронно правителство, което видяхме на какво ниво е. И по много други теми, с които призовавам българските граждани сами да се запознаят в доклада. Те ще го разберат, няма нужда някой да им го превежда. Но понеже в стремежа си за оцеляване правителството прегръща хаотични идеи – от намаляване на ДДС, откраднато оттук и оттам, до създаването на държавни предприятия в различни области, то докладът ни казва ясно, че дори идеите, за които говорите да са добри, те ще бъдат неминуемо превърнати в поредната схема за грабеж, източване на средства и преразпределение на бизнеси. Защото правоприлагащата система на България не е ефективна. Тя не успява да усмири ненаситния апетит на силните на деня. Тя не може да накаже злоупотребителите и да осъди ясно и безапелационно крадливите и корумпираните, когато те имат протекция. Записано е в този доклад, но ние си знаем.
Но ние си знаем. Странният мониторингов механизъм, който е доказателство какво точно мисли за нас развитият свят не изглежда да бъде свалян. Само преди месеци насред местните избори ни убеждавахте обратното. Министърът на правосъдието се закани да подаде оставка, ако механизмът не бъде свален до края на мандата на комисията „Юнкер”. Юнкер си замина, Кирилов е още тук. Истината е, че действията на този министър определено нямат кой знае каква тежест, но от това дали ще изпълни заканата си- ще разберем дали поне думите му имат някаква тежест за него самия.
Както и да е, с Кирилов или без Кирилов- подписът на председателя на Съветът на Европейския съюз е поставен под документ, в който пише, цитирам: „В рамките на този механизъм Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа в България в борбата с корупцията.“ А комисията наблюдава корупцията в България вече 13 години. Докога ще я наблюдаваме ние? Всяка сутрин в 8 часа ли ще я наблюдаваме? Или докато се опитаме да преброим нулите на някой хвърчащ лист или хвърчаща бележка, с която осигуряват пълен съпорт. Съпорт е чужда дума, която значи подкрепа. Съпорт дори звучи брюкселски, би могла да бъде извадена от общ доклад. Само че е много далеч от брюкселските стандарти. Пълен съпорт няма кой да осигурява там, където има действащи институции. Вижда се, че не се намираме нито на йота в борбата с корупцията и че има още много какво да се желае в прословутата съдебна реформа. Вижда се и от този доклад, вижда се от нас, вижда се от българските граждани. Сигурно ще се види дори от онзи вертолет, с който щели да пръскат пари по жълтите павета. Не се вижда само от компетентните институции. Не се вижда от главния прокурор, а докато той не прогледне, ние с вас можем да продължим да говорим и Брюксел да продължи да пише доклади. Той каза, че този филм вече го е гледал. И ние сме го гледали. А краят му е много тъжен. Действието в края му се развива в чужбина. Там, където българите са решили да търсят откраднатото си бъдеще. Там, където са избягали от завзетата им държава. Мониторингът може да продължи, може и да не продължи. Проблемите, засегнати в него обаче остават. И едно нещо е сигурно и не подлежи на интерпретации: Това правителство и вашето мнозинство е напълно неспособно да ги реши.
Последвайте ни и в Телеграм
