Пътят на революцията е дълъг и лъкатушен. Задача номер едно от предишния ми коментар обаче е почти изпълнена: кабинет Борисов 4 няма да има. Още няма отговор на основния ми въпрос – накъде след ГЕРБ?Триумфът на Трифонов е мимолетен. Електоратът му си го рисува като популистко и радикално алтер его на Радев.
Истинското историческо значение на отделните малки епизоди се вижда само в ретро перспектива. В първия етап на революцията задачата бе да отстраним мутрорежима, което в сегашните условия значеше – при байганьовска „победа“ на ГЕРБ – да не допуснем коалиционен кабинет Борисов 4. И тя почти се осъществи. Евгений Дайнов пише, че в щаба на Борисов цари атмосферата от бункера на Хитлер през април 1945 г. Фамилното име на Бойко е Раздяла. Крачка напред.
Нетърпимостта към ГЕРБ у над 80% от българите, както писах в миналия „революционен“ коментар, е безспорна. ГЕРБ губят кръв въпреки фалшификациите и подкупите, въпреки почти пълната корумпираност на медиите. (Да отбележа рицарската позиция на Иван Бакалов.) Досегашните им партньори са изринати на бунището на историята. Никоя от парламентарните групи не иска да се коалира с тях. Само ДПС, дето плашеше с Каолиново, иска „експертен“ кабинет с Борисов, но няма как. ДПС също губи кръв. Може би лятната Догансарайска епопея докосна нечии млади сърца?
Подробностите нямат голямо значение в далечна историческа перспектива. Партията на чалгата, обрала фриволния протестен вот, е такава подробност. Която никой на 9 юли м.г. не можеше да предвиди. Справедливо бе този протестен вот да отиде у БСП за умерено левите, у ДБ за десните и хипстерите и у „Възраждане“ за комунистите и националистите евроскептици. Но справедливостта изисква морална компетентност, т.е. човешко достойнство, а това у нас е дефицит, по-голям от евтините банани при соца. Безхарактерните се дразнят и страхуват от хората с характер и няма как да харесват Нинова или Костадинов.
Но и така задачата е осъществена. Болезненият Трифонов, без хабер и без кадри, уплашен от успеха си и минал в нелегалност по примера на Борисов след 9 юли м.г., говори за служебен кабинет на Радев и нови избори. Две крачки назад. Към септември м.г., идеалното време за оставка и служебен кабинет. Задачата на този кабинет щеше да е да осигурни честни избори, т.е. да арестува Борисов и герберовърхушката, вкл. Цветанов, и разгони мафиотските изборджийски завери по места. При чудене отде да почнат, „Бай Ганьо прави избори“ е готов наръчник.
Новите избори Трифонов може да спечели, може и да не спечели. Фриволно гласувалите още в неделя вечер бяха стреснати от грамадния му успех и наводниха социалните мрежи с оправдателен фолклор като тъмръшките помаци след Баташкото клане. Мнозина няма да гласуват пак за него, ако не оправдае доверието.
Сред обясненията за успеха му се споменаваше, че бил различен, а професионалите политици им втръснали; че умеел да се държи с публиката; че 7/8 единствена (заедно с БСТВ) предавала летните протести и показвала и много качествени хора; че Слави бил гласът на работника и/или на селото; че щял заедно с Радев да опандизи Борисов и разгроми ГЕРБ (това ми напомня за мита за Шиши в 2013 г.); или че просто харесват чалгата и му благодарят за концертите в Лондон и Чикаго; или че гласували за него, защото го познавали… но всички виждат вота си за него като протестен – и всички го виждат като съюзник на Радев.
Тук се вижда и слабостта на БСП, която пропусна да подкрепи гласовито Радев за втори мандат и да се впише по-енергично в протестите. На тези парламентарни избори гласуваха общо по-малко хора, отколкото гласове ще вземе Радев наесен. БСП допусна да бъде пришита – в ума на стотици хиляди хора – към статуквото, въпреки че бе единствената парламентарна опозиция. Ето затова и през август 2016 г. писах за възможността за нов партиен проект на Радев, не да избута БСП настранa, а да привлече към каузата й и хора отвън. За което бях критикуван и отлъчен от „Поглед.инфо“. БСП определено пострада и от ковид вълната на режима, и ренегатката Манолова й отне гласовете, достатъчни за второто място, докато РЗБ отне малко от ГЕРБ. Това ще й остане – по-старите реколти БСП-ренегати окончателно изсъхнаха.
Една дума за истинския класов характер на партията на чалгата. Тя е партия на лумпените – долния полюс на континуума, чийто горен полюс пък са мутрите. Лумпените са склонни да се продават на реакцията; те са гръбнакът на фашизма. Но лумпенството не е ничия вечна съдба. Човек може да го надрасне. Тези избори може да станат станат сурова школа за политическа делумпенизация на масите. Но няма да е лесно. Ето в САЩ работническата класа ентусиазирано подкрепя своя класов враг – милиардера Тръмп.
Триумфът на Трифонов бе шок. Първоначално и за мене. Преди седмица казах, а преди месец и специалистът по грохот в джунглата Петър Николов писа, че Слави няма шанс пред Борисов, защото е негово по-бледо копие. Според Дарина Григорова все едно протести „чалгата вън“ да доведат на власт Азис. Отначалото се уплаших: да не би и Радев в 2016 г. да е бил за тези хора нещо като Слави на самолет?
После ми светна, че е обратното – Слави им е по-народно и радикално алтер его на строгия, сдържан Радев. Затова спестявам нравоученията какво е чалгата и ролята на Трифонов за процъфтяването й, но слагам по-долу линкове с пространни опуси по темата за долницата и отсъстващата горница. Няма да припомням и критиката към „референдума“ на Слави, който бе 100% в интерес на ГЕРБ.
В първия си революционен коментар на 10 юли м.г. казах, че революцията е нелинейна. И че субектът, който ще детронира ГЕП, може още да не съществува. Сега виждаме Петър Волгин и моята колежка проф. Анна Кръстева да откриват тоя субект в лицето на чалга партията. Тя сравнява Трифонов с Бепе Грило в Италия. Сравняват го и със Зеленски – по-близка аналогия. Наистина в 2001 г. суверенът (пак виейки безкрайни опашки) гласува за „крадлив дедо“, а в 2009 – за Борисов. Имаше и явление Сидеров – „Атака“, и други тв водещи, преродили се в политици. Но сега кредитът на този модел е отдавна изчерпан в своя по-хард вариант.
„Не сме народ, а мърша“ е само единият полюс на дилемата, в която вечно се бие нашият недоволен интелигент. Другият полюс е „жестокостта ми се сломи“ – при мене той обикновено настъпва още на другия ден след катастрофата. Но, разбира се, истината е диалектична и винаги конкретна.
Няколко пъти писах, че антикомунизмът вече не се котира. Така беше още на летните протести. ГЕРБ и РЗБ заложиха на него и загубиха – нашият приятел Иван Анчев гощаваше българите в Чикаго с антикомунизъм в стил 1990 г. във Фейсбук и ме блокна за оспорване на тезите му с аргументи от историята на България и САЩ. Никой от спечелилите на изборите не продаваше гол антикомунизъм. Сред ДБ се чуват гласове, че е време да станат съвременна партия и да спрат да гонят призрака на комунизма.
Но все пак остатъчният антикорнелизъм, идващ не само от Борисов и ГЕРБ, но и от разбитите гербофили социалисти, се отрази негативно на БСП. Журналистът Искрен Вълчев мисли, че провалът на Корнелия бил по-голяма новина от края на ерата Борисов и триумфа на партията на чалгата. Това е то аморализмът, за който винаги тръбя. At long last, have you left no sense of decency?
При служебен кабинет основната тема ще бъде разследването и разбиването на ГЕРБ – и доколко всеки от новите парламентарни субекти е омърсен със съучастие в герберските престъпления и провали. Ще е много интересно. Службите ще са в ръцете на враговете на Борисов, частното разузнаване на Божков ще се постарае да изкупи провала си, медиите ще обърнат палачинката, ще се разплитат масово чорапи… БСП, ДБ и „Възраждане“ ще имат още един шанс да бъдат чути и със своите предизборни платформи. Огромна ще е ролята на Радев, който запази влиянието си въпреки всичките капани, в които падаше, и ще го разшири, ако предприеме решителните действия, от които Борисов се бои до смърт.
Да, българите като цяло комай така и не научиха какво е парламентарна република, и абсолютният монарх Борисов не им помогна много се научат. Българите априорно презират говорилнята парламент и крадливия карикатурен депутат с кюфтетата. Не гласуват масово на парламентарни избори – в сравнение с президентски. Още си търсят мажоритарен герой – цар, пожарникар, чалгар – който да ги оправи. Затова много хора казват, че тези избори не са никак важни, а са важни президентските наесен. Засега се очертава, че Радев ги печели със земетръсен резултат. Освен ако не бъде издигнат за премиер на бъдещ коалиционен кабинет на националното спасение?
Слушаме революцията.
Предишният коментар по темата:
Още за чалгата и „проклятието Трифонов“:
http://glasove.com/komentari/37034-za-bukvite-chalgata-i-civilizacionniq-izbor–chast-i
Валентин Хаджийски
Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
